Истината и само истината

"За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все (за)едно да вървим, ако ще бъдем хора."
Васил Левски

Отдавна ми се иска да кажа това, заради което пиша тези редове. Но ме е възпирало съмнението дали истината такава, каквато е, няма да навреди на БСП. Но с годините се убедих, че да недоизказваш истината или да я скриваш, да правиш грешки, а после да не си ги признаваш, да хитруваш на дребно или на едро, не носи дивиденти. Напротив, така човекът или обществената организация олекват, просмукват се от страх да не ги разобличат и от двуличие, което не им прави чест. В България през трите десетилетия на прехода този манталитет, тези практики сякаш не правят особено впечатление, превърнаха се в навик, във вреден навик.
Струва ми се, че и на ръководствата на БСП след 1989 г. не са чужди подобни нрави. Нрави, които приемат за нормално да се подминава истината, да не се посочват недостатъци и вредни постъпки, да не се признава вината, да няма покаяние. Според мен социалистическата партия още в началото на прехода правилно се разграничи от грешките и пороците през социалистическия период. Даже прекали с извиненията и покаянията! Но за греховете, които след 1989 г. допуснаха нейни лидери, се мълчи, тези грехове не се обсъждат или съвсем рядко се обсъждат на конференции, пленуми и конгреси, не се разнищват в изказвания на ръководни дейци.     
Не се ли постъпи точно така с подминаването на вините, консумирани от бащите на българското преустройство след 10 ноември 1989 г.? А те не са безобидни, и то главно във връзка с криминалния преход, с демографската катастрофа и с дълбоката криза, в която изпадна нашата държава! Изчезването на Резервния валутен фонд, изпомпването на предприятията, грабежът на българските дружества в чужбина, раждането на кредитните милионери и олигарсите, на борческите групировки, обявената платежна несъстоятелност на държавата, субсидирането на фондацията на Джорж Сорос "Отворено общество" от държавния бюджет, подготвеното фалиране на банковия сектор, и пр. са факти, които БСП непременно е длъжна

да анализира и категорично да оцени

Факт е още, че през тези първи години на прехода ръководството на БСП доста се постара, за да изгуби влиянието и позициите си в медиите. Оттогава придобих впечатление, че българските медии, с изключение на малкото леви и национално отговорни издания, се намират под чуждоземна политическа и икономическа опека.
Кога ще се даде партийна оценка на управлението на Демократичната левица през периода 1994-1996 г.? До каква степен антидържавният преврат на 10 ноември 1997 г. е първи предвестник на бъдещите цветни революции в Източна Европа? Доколко Великите сили са замесени в него и доколко превратът е резултат на съвпадение между заговора на десницата, вътрешнопартийни борби и провала на лявото управление?
Сега от дистанцията на почти двадесет години съм убеден, че Георги Първанов допусна тежка грешка, като изви ръцете на делегатите на партийния ни конгрес през 2001 г. да гласуват за коренно ревизиране на външнополитическия курс на БСП: независима национална политика, при активни действия за влизане на България в Европейския съюз! Така председателят Първанов и тясното му обкръжение гарантираха общонационалния консенсус за членуване на страната ни в НАТО. Нужно ли е да добавям, че тогава цялата партия, с изключение на едно нищожно малцинство, държеше нашето отечество да продължи да провежда независима политика и като бъдещ член на Европейския съюз!
Няколко "по-частни" епизоди.
Днес, когато изтъкваме приносите на БСП за приемането на България в Европейския съюз (тези приноси са действителни и решаващи!), не разбирам защо се премълчават допуснатите вини? По време на преговорите с Брюксел, игнорирайки националния интерес, лидери на БСП тихомълком дадоха съгласието си за криминалното спиране на 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй", както и за приемането на неизгодните клаузи в глава "Земеделие" от договора с ЕС. Разбира се, че виновността на БСП е далеч по-малка от вината на останалите две партии в Тройната коалиция - НДСВ и ДПС. Факт е, че още при управлението на СДС и НДСВ бяха подготвени и подписани документите за тези огромни загуби за страната ни. Да не говорим за СДС, който още със създаването си е открит проводник на небългарска политика. Но все по-друго e, ако ние, социалистите, си кажем кривиците, байо!
Хубаво е, че парламентарната група на БСП предложи неотдавна

да се закрие Комисията за досиетата

Това е акт със знак плюс в дейността на новото ръководство. Не ми е ясно обаче защо мълчи, че Законът за досиетата беше иницииран, подготвен и приет с решителното съдействие и гласове на нашите парламентаристи. Няма как парламентарната ни група да е действала самоволно и ИБ на БСП да не е знаело нищо. Документално е известно, че главните роли за предлагането, написването и приемането на закона изиграват член на ИБ и министър социалист, че наред с това по волята на ръководството на Комисията за досиетата по волята на БСП я оглави член на Висшия й съвет!
 Как да ни повярват нашите сънародници, че искаме искрено закриване на агенцията, щом една толкова явна вина продължаваме да я държим под ключ? Струва ми се, че Корнелия Нинова, щом е казала "А", трябва да продължи и по-нататък с изреждане на буквите в азбуката.  
Пословични станаха "тайните", които всяко поредно партийно ръководство пази по повод българското подписване на санкциите срещу Русия и легитимирането на антируския и антидържавен преврат в Киев през 2014 г. И в двата случая безсмислено е да се правим на вода ненапита.
Знае се, че ГЕРБ спря енергийните проекти с Русия - газопровода "Южен поток" (загубите за България от спирането на"Южен поток" са приблизително над 800 000 долара годишно), строителството на АЕЦ "Козлодуй" и нефтопровода "Бургас-Александруполис"! Ръководителите на ГЕРБ сами се хвалят, че са сложили кръст на руските енергийни проекти. Днес пък се обръщат като палачинки: мъчат се да заличат следите на своето непростимо антидържавно действие и да покажат себе си

с крилца на херувими

Но отново ще попитам: Имат ли нещо общо с отлагането или с окончателното стопиране на тези проекти и отделни дейци на лявото движение? Какви са детайлите във връзка с окончателното решение на "Южен поток" след грубия натиск на САЩ, и по-конкретно след посещението на сенатора Маккейн в София?
Добре би било, ако се каже истината и що се отнася до подкрепата, която ръководството БСП даде за войната в Ирак или за позицията на партията преди, по време и след бомбардировките на самолети на НАТО над съседна Югославия. Не само аз, но и много други не сме наясно доколко лица на БСП са съучастници в подписването на договора за разполагане на американски военни бази на българска територия?
Непосредствено след 1989 г. в програмните документи на БСП Русия фигурираше като стратегически съюзник на България, през втората половина стана значим партньор, после беше определена като една от многото държави, с които нашата страна поддържа връзки. Тази метаморфоза по толкова важен въпрос според мен ще трябва също да бъде подложена на обсъждане, за да се изясни истината, за да се разбере доколко е вярна констатацията, че в БСП се случват разминавания между проруски настроените леви българи и прозападния им елит. Рано или късно на ръководството на нашата партия ще му се наложи да уточни отношението си към Русия, Кремъл и Владимир Путин, както и към статута на Крим, Донбас и Луганск! Като член на социалистическата партия бих искал да узная как се изпълнява, примерно, договорът за сътрудничество на БСП със "Справедлива Русия", социалистическата партия на Руската федерация, и пр.     
Наблягам върху необходимостта БСП и нейните ръководства да отстояват истината и само истината. Отново: не ми е ясно защо сегашното ръководство допуска да става заложник за грехове, консумирани от предишни високопоставени дейци на партията? Защитата на истината, нейното достоверно съобщаване и отстояване ще повиши авторитета, ще засили доверието на българската общественост, на българския народ в Българската социалистическа партия. А това не e никак малко!
Съществуването на толкова рецидиви на премълчаване или заобикаляне на истината би могло да бъде обяснено с наследяване на изкривените разбирания за демократичен централизъм в БКП от времето на социализма. Тогава мнението на ръководителя, и най-вече становището на ръководителя на партията, се смяташе за неподлежащо на дискутиране или несъгласяване! Критиката вътре в партийните организации беше сведена до минимум. Във в. "Работническо дело" често се даваха примери за безобразия в обществения живот, но не се критикуваха партийните и държавните върхове без благословия от кабинета на Тодор Живков. Ако е потребно друго обяснение, то ще трябва да се потърси в актуалните кризисни процеси, които дават превес на едноличния партиен или медиен диктат.
Порочният начин на ръководене на печата и на медиите в страната, а също на ограничаването на вътрешнопартийната демокрация, справедливо

бяха отречени след 10 ноември 1989 г.

За да не бъда упрекнат в необективност, ще отбележа, че свободата за изказ на индивидуални мнения съществува у нас в относителен порядък след разобличаването на култа към личността на Сталин, с кулминация през първата половина на 60-те години. Но реално началото на един по-интензивен процес на демократизиране на печата, радиото и телевизията, на утвърждаването на "гласността", се даде през 80-те години.
Спомням си как при новите демократични условия страхът от цензурата започна да се стопява още в края на м. ноември 1989 г. - във в. "Труд", в "Отечествен фронт", "Вечерни новини", в "Работническо дело".
Но истинското разгръщане на свободното слово, на нелицеприятните дискусии, на мненията, които оспорват един или друг тезис или действие на партийното ръководство се случи във в."Дума", наследника на в. "Работническо дело". Главният редактор Стефан Продев, който привлече в редакцията видни леви интелектуалци, беше творец със свободен дух. Той, който първоначално възприе твърде романтично идеите на преустройството, не търпеше талмудизма и догматизма, печаташе нерядко публикации, които защитаваха позиции, намиращи се в разрез с неговите.
Мога да свидетелствам (бях член на Висшия съвет на БСП в периода 1994-2004 г.), че през мандатите на неколкото председатели на БСП след 10 ноември 1989 г. е трудно да се говори за тяхна намеса (заради публикации) в лявата преса. Явно, учеха се на толерантност, да понасят критиката, колкото и тя да е болезнено откровена! Вече се осъзнаваше, че без осигурена защита на свободното слово в партията и обществото сами се подлагаме на цензура и самоцензура, сами се ограничаваме, сами влизаме в клопки на конюнктурата и приспособяването, сами заробваме собствения си глас. Българската социалистическа партия не би могла да диша, да се движи напред, да се освобождава от вредните предразсъдъци и интереси, ако липсва в нея открит вътрешнопартиен диалог на всички равнища, ако реши някога да прибегне към цензурата, към унифицирането на мисълта и съвестта, към превръщането на партийните организации, на партийния диалог и на левите медии в "резервно пето колело".
Ето защо в този текст пиша с тревога, но и като предупреждение за необходимостта и в най-трудни моменти, и в най-сложни ситуации, БСП да казва истината, да защитава истината, да отстоява истината! Да дава път на честното и откровено мислене на левите хора в България, да разширява полето за дискусии, за самостоятелни медийни инициативи на левите медии, въобще на медиите в страната.