Ток на ръба

Днес България спря износа на ток. Ограничителната заповед на министъра в оставка Теменужка Петкова беше медийно опакована като грижа за запазване на надеждността и сигурността на електроенергийната ни система. Благовидният предлог обаче не може да скрие действителното състояние на нещата. А то е, че електроенергетиката ни прави ток на ръба. Отчетеното рекордно потребление за последните 20 години стана повод за гордост на министър Петкова, макар нито тя, нито кабинетът да имат и минимален принос за него. Климатичните условия накараха битовите потребители да включат де що електроуред имат, за да се топлят. По друг начин щеше да звучи новината, ако пиковата консумация беше предизвикана от стопанските потребители и особено от онези, които имат непрекъсваеми производства, защото щеше да означава ръст на поръчките, на икономиката и на БВП. Но не се случи.
Рекордното потребление показа няколко неща. Първо. Електроенергийната ни система работи на ръба. Според бившия директор на Електроенергийния системен оператор Иван Айолов, генериращите базови мощности на България са около 7500 МВт, нищо, че в паспортите на съоръженията е записано друго. Важно е какво реално могат да произведат. А то се видя на практика тези дни. Особено когато се наложи да се активира студеният резерв. Две от енергийните предприятия - тецовете в Русе и в Бобов дол, имаха проблеми, което и наложи отправянето на искане за внос на ток от Румъния. Второ. Системата не се срина само благодарение на професионализма на специалистите в нея и напук на усилията на политици и пишман експерти да се правят на енергетици.
Трето. България има нужда от нови базови генериращи мощности. Не от ВЕИ. Не ги ли изгради, ще продължаваме да балансираме на ръба. Докога ли?