Столичният транспорт като черна дупка

Деси ВЕЛЕВА

Вече две години управляващите в Столичната община от ГЕРБ се опитват да спасят фалиращия градски транспорт със заеми. Те се дават ту на Центъра за градска мобилност, ту на автотранспорта, ту на електротранспорта - все общински фирми. След като стана ясно, че тази тактика може да е само краткосрочна, се поде нова кампания. Този път насочена към държавата.

Само преди дни, на заседание на комисията по транспорт към СОС, ръководството на ЦГМ рапортува за недостиг на средства в транспорта от 201 милиона лева, който трябва да бъде компенсиран от държавния бюджет за разплащане по Регламент 1370.

Добре знаем какво причиняват КОВИД-19 и енергийната криза през последните месеци в много сектори на обществения живот. Градският транспорт на София не прави изключение. Той е полупразен, с намалени приходи, пред финансов колапс. Няма как обаче да не си зададем и въпроса как е управлявана толкова важна за столичани сфера през последните години, че за няколко месеца да достигне до пълен финансов крах. Цветущо ли бе положението на транспорта досега, управлението му донесе ли печалба за общината и комфорт за пътниците? Само последващите кризи ли са причина за настоящото неблагополучие или корените му се крият по-далеч в миналото?

Общинското дружество "Център за градска мобилност", което е диригентът на градския транспорт, отдавна е известно като черната дупка на общината.

В него влизат милиони, а рядко нещо излиза

То се появи през 2009 г., когато в "Столична компания за градски транспорт" се вля дружеството "Паркинги и гаражи". На новата общинска фирма бе възложено да реализира приходи от дейността на масовия градски транспорт, да отчита изпълнението на транспортната задача и да се разплаща с транспортните оператори. Дружеството издава и продава превозни документи, организира обществения транспорт, контролира трафика, изгражда и експлоатира местата за паркиране.

През годините се оказа, че гълта милиони, но не се знае къде отиват те. Приходите от платените зони за паркиране, поставянето на скоби и таксите от вдигането на автомобилите не се материализират в паркинги, каквато би трябвало да е основната задача на ЦГМ.

Какво показват финансовите отчети на "черната дупка" от 2016-а до 2019-а - последната година, преди да се появи коронавирусът, а с него и поводът за финансовата криза в транспорта? Центърът за градска мобилност завърши 2016 г. с печалба от 11 милиона лева - една от най-високите в общинската икономика за този период. Следващата година бе рекордна - дружеството излезе на плюс от 12 милиона лева. 2018-а и 2019-а белязаха спад, но все още общинската фирма бе на печалба съответно с 5,7 и 3,1 милиона лева. През последната "нормална" година - 2019-а, столичани вкараха в ЦГМ нови 228 милиона лева, а текущите му задължения бяха в рамките на 66 милиона лева. 

От печалбата към загубата

През следващата ковидна година положението се усложни рязко - приходите намаляха на 170 милиона лева, разходите не растяха, а загубата вече бе 32,5 милиона лева. Увеличиха се и текущите задължения, които достигнаха 80 милиона лева. В този момент паркоместата в зоните за платено паркиране, от които дружеството печели, надхвърлиха 30 000, като 5200 бяха в синя зона, останалите - в зелена. Средствата от продадени превозни документи се оказаха с близо 3 милиона лева по-малко, като пътуванията намаляха с 25 на сто. Приходите от зоните и от задържането на автомобили със скоби спаднаха с 20%. 

Не може да не се спомене, че в този момент дружеството изплащаше и заем от 81 милиона лева от 2015 г., като през 2020-а се правиха отсрочки на плащанията към банката. Дружеството също така хранеше 1373 души на щат. Окончателните финансови отчети за 2021 г. още не са ясни, но те със сигурност ще покажат голям минус. 

За разлика от ЦГМ, останалите общински дружества, които директно обслужват градския транспорт и столичани, имаха далеч по-трагични финансови резултати през годините.

Последните три години преди КОВИД-кризата "Метрополитен" излизаше на загуба. През 2017 г. тя бе 5 милиона лева, а следващите две е съответно 3,2 милиона и 1 милион лева. През 2020 г. дружеството вече бе финансово зависимо от кредитори, тъй като задълженията му бяха повече от собствения капитал. 

Стари трамваи, нови дългове

Подобно бе състоянието на дружеството "Столичен автотранспорт". В рамките на пет години то излизаше само два пъти на печалба, но символична - веднъж от 150 000 лева и още един път от 500 000 лева. През 2017-а и 2018-а загубите му бяха 2,2 милиона и 5 милиона лева, а през 2020 г. стигнаха до 10 милиона лева. Заради това тогава не бяха извършвани ремонти на автобуси в заводски условия, въпреки че 200 от тях на над 12 години се нуждаеха от поправка. 

По последни данни дружеството е просрочило задължения от 11 милиона лева към края на 2021 г., като основно парите се дължат за дизелово гориво и природен газ. Заради това през декември общината му отпусна и заем. 

Твърдо на минус през последните шест години излизаше и "Столичен електротранспорт", който оперира с трамваи и тролеи. Дружеството обслужва 27 маршрута с над 460 транспортни средства, които са доста стари. Това е и една от причините за лошите показатели на общинската фирма - остарелият парк и честите ремонти. Над 200 трамвайни мотриси са на възраст над 24 години. Повечето от тях са изминали по над 1 милион километра. При тролейбусите нещата са малко по-добре - от 120 коли около 40 са на над 24 години. Затова и не е чудно, че между 2016-а и 2020-а електротранспортът бе на загуба между 3,2 милиона и 6 милиона лева на година. 

От всички сметки излиза, че столичният транспорт не е в цветущо състояние от години, а последните кризи са огромната капка, от която преля чашата. Затова сега няма пари за заплати, за гориво и резервни части, а от ГЕРБ демонстрират панически опити да спасят каквото е останало. Закърпването на дупки със заеми вече е невъзможно и сега единствено държавата се чака като спасител. 

Вместо да стои в позиция на изчакване, кметството можеше да покаже повече активност с опити да се реформира секторът и да не се стигне до заплахата за фалита му. Ако в някой близък ден София осъмне с драстично разреден или изобщо без транспорт, кой ли ще бъде виновен?