Когато архивите проговорят

Преди двадесет години Стоян Райчевски издаде книгата "Източна Тракия. История, етноси, преселения ХV-ХХ век". В поредицата "Отечество любезно" на издателство "Захарий Стоянов" ни предложи "Странджа. Етноложки изследвания" (2008) и "Старият Бургас" (2011). Последната му книга - "Етническото прочистване на българите в Източна и Западна Тракия и Мала Азия (1903-1913-1923)", се появи в новата поредица "Бежанци" отново в най-авторитетното българско издателство "Захарий Стоянов".
Книгата се открива със студията "Първото етническо прочистване в Европа през ХХ век". На 100 страници Райчевски анализира официалните дипломатически документи, съставени от българските представители в Одрин и Цариград, които е открил в Централния държавен архив, както и изповедните сведения на български изселници от проведената анкета за установяване на заграбените им имоти и имущество в родните им места, откъдето са били прогонени насила.
От дипломатическите документи за разорението на българското население в Одринска Тракия при потушаването на Илинденско-Преображенското въстание броят на прогонените от родните им места се изчислява на 20 000 души, преди това - в периода от Освобождението до 1900 г., още 25 000 българи напускат Източна Тракия и се преселват в България. Подложени на нечовешки чудовищни насилия от страна на турски и гръцки войски след злополучната Междусъюзническа война след 1913 г., от Източна Тракия се изселват над 51 427 души, още толкова - от Западна Тракия; през 1914 г. са прогонени и българите от Мала Азия. През октомври 1919 г., след като българската войска се изтегля от Западна Тракия, близо 25 000 българи бягат в България, други 25 000 са били интернирани и пратени на заточение от гръцките власти. С насилие и терор от 1923 до 1925 г. от Беломорието и Егейска Македония са прогонени над 66 000 българи.
Бежанците, установили се в България, по официални данни на статистиката през 1920 г. наброявали 400 000 души! На 13 ноември 1920 г. ХІХ Обикновено Народно събрание приема специален Закон за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им, а на 7 февруари 1921 г. - Закон за трудово-поземлената собственост. Този закон визира образуването на държавен поземлен фонд за оземляване на безимотни и малоимотни селяни чрез отнемане на земи в равнините плодородни райони над 500 декара, а в останалите - над 300.
Като истински родолюбец Стоян Райчевски е съпреживял трагедията на българското население в Източна и Западна Тракия. Няма съмнение, че авторът е бил дълбоко потресен, за да заяви: "Това варварство, осъществено пред погледа на целия цивилизован свят, остава до днес незаклеймено и до голяма степен непознато на света. Международното право и световната общност осъдиха най-сурово чрез световните хуманитарни и други организации геноцида и етническото прочистване, в която и част на земята да се е извършило то, но за насила прокудените и напълно ограбените тракийски българи продължава да се мълчи." Имаме ли право днес, като членове на Европейския съюз, да искаме признаване и заклеймяване на това престъпление спрямо човечеството? И още: докога България ще си мълчи?