Свят паметник на вярата, просветата, изкуството

Слизам от автобуса в Самоков и вдъхвам дълбоко. Кристалният планински въздух пълни благодатно гърдите ми. Следва другият ритуал -  отправям се към Голямата чешма, за да утоля жаждата си с водата, която се лее от чучурите й. Има поверие, че който пие от тази вода, ще остане завинаги тук. През 1660 г. управителят на султанската кухня строи тази площадна чешма с благотворителна цел. Днес тя е паметник на културата.
Любувам се на каменната й пластика в богат османско-имперски стил с типичен източен фонтан и къщичка за птички. Не знам дали всички, напили водата на чешмата, остават в града, но съм сигурна, че Самоков живее в сърцата както на своите жители, така и на многобройните си гости! Градчето предлага забележителни обекти за наслада на очите и душата. Този път цел на моето  пътуване е Митрополитската черква. 
Отправям се към Горната махала, населявана винаги с българско население. В нея се намират още два ценни паметника с голяма историческа и художествена стойност: Девическият метох "Покров Богородичен" и гробищната черква "Св. Никола Мирликийски".
Влизам в големия двор на Митрополитската черква, оглеждам черковните сгради и погледът ми се спира пак на дворната чешма с павилионче - явно по вода ще ми върви гостуването!
Пристъпям към храма "Успение на Света Богородица". Посреща ме обширен открит притвор, чието писано чело се носи от стройни дървени колони с резбовани главулеци. Влизам в обширната черква и ме обзема чувството, че съм под открито небе. Това е от лазурната синева, която струи от  дъсчения й таван. Той е боядисан в ярко синьо и е  изографисан със звезди и икони от "Христоте даскало" - Христо Димитров, доспеецът, основател  на Самоковската иконописна школа, бащата на Димитър и Захарий, които продължили делото му и венчали с ненадминати успехи нашето зографско изкуство.
Митрополитската черква е ценен архитектурен и художествен паметник, датиран към Ранното Възраждане. Старите сведения за нейното съществуване са от 1711 г. По това време единственият християнски храм в Самоков е бил  Бельовата черква, която тогава е била на 3 километра от селището. А градът вече растял, развивал се. Природните му богатства, богатите находища на магнитен пясък, многобройните самокови, удобните пътища били оценени от властващите.
Скоро след турското нашествие Самоков бил взет под покровителството на султаните и, освободен от данъци и налози, се превърнал в цъфтящ търговско-занаятчийски и икономически център, в самостоятелен санджак в Османската империя. Станал кръстовище на търговци и пътешественици от запад към изток и обратно, които разнасяли стоки и култура. Прочули се изкусните произведения на самоковските майстори: шаяци, гайтани, накити, керамични и медни изделия.
Нуждата от грамотност, жаждата за образование на тукашните будни жители бързо превърнали Самоков в просветно-културно средище. Наблизо биело и духовното сърце на България - Рилският манастир бил на територията на Голямата Самоковска епархия със седалище на митрополит.
През 1711 г. Нектарий - тогавашният митрополит на Самоков, събира първенците на града  и им предлага да се изгради черква -  митрополитски център. На мястото на по-малка черквичка от ХVII век, със средствата на самоковци, била издигната черквата "Успение на Св. Богородица". През 1791 г. дошъл ферманът за строежа на черквата. Условието било тя да не се натрапва с вида си, да няма камбана - да не се чува гласът й.
Направили я наполовина скрита в земята (на 1,20 м), оградили я още и с висок каменен дувар. Осветили я през 1793 г., а още в 1805 г. започнало преизграждането й, за да я превърнат от еднокорабна в трикорабна, да я направят по-широка и по-висока. Четвърт век продължили строителните работи в Митрополитската черква. Майсторите й били албанци от Дебърско.
Новият храм станал обширен. Построили го с яки каменни стени, а двата реда колони го разделяли на три кораба. Особена въздушна красота, домашен уют му придават гевгирените решетки на прозорците. Бил предназначен за женска черква. 
Светогорският майстор Андон резбовал изкусно иконостаса, амвона, епитропските тронове. Изработил ги там, в Света гора, от орехови дъски, а с конски керван, на части, ги пренесли от далечния Атон. Иконите, вложени в прорезите на иконостаса, изписал Христо Димитров през 1793 г. Този иконостас ознаменува раждането на Самоковската художествена школа, чието начало започва от достолепния доспеец.
В 1833 г. дошъл от Солун самоковецът майстор Атанас Теладуро. Той направил двете странични разширения на иконостаса в годините 1833 и 1835 и така се получил сегашният шедьовър на резбарското изкуство.
Още два престола има Митрополитската черква: десният - на Св. Иван Рилски, и левият - на  Св. Великомъченик Харалампи.
Кондиката, книгата за възпоминание на дарителите на храма и за финансовото му състояние, се пази и днес. Там е записано как е било купувано място за двора й, как се е разширявала, как се е легализирала пред турските власти. Черквата е преживяла ограбвания и опожарявания от кърджалии през 1722-1804 г. и от даалии - през 1919-1921 г.
Самоковци обичат и пазят Митрополитската черква, която къта голяма част от духовната история на града. За тях, но и за гостите, тя е свят паметник на вярата, на просветата, на художественото ни изкуство.


Черквата "Успение на Св. Богородица" в Самоков

Селско хоро от Самоковската околия - худ. Никола Образописов, 1892 г.

Кът от черковния двор

Патронната икона над главния вход на Митрополитската черква