„Винаги със САЩ, никога против Европа“

Валентин Съйков*

Тези дни Урсула фон дер Лайен издигна нов план за превъоръжаване на Европа за допълнителни 100 милиарда евро. Днес сумата скочи главоломно на 800 милиарда евро. Разликата между двата анонса е 8 пъти. Общото е, че и едните, и другите пари ги няма.
След дълго заседание премиерът Росен Желязков обяви позицията на българското правителство. Тя е съвременна редакция на старата максима: „Винаги със САЩ, никога против Европа“. На знам дали ви направи впечатление, че Желязков говореше за използване на европейските фондове за превъоръжаване на България. Той или не е разбрал, или се прави, че не разбира заявката на председателката на ЕК, че такива фондове няма. В нейното предложение става дума за увеличаване на военните разходи в националните бюджети и за заеми, които страните членки ще изплащат.
Урсула фон дер Лайен за пореден път повтори, че тези пари ще бъдат извадени от изискванията за бюджетен дефицит.

Само че парите няма да паднат от небето

Всяка страна ще трябва да ги отдели от сумите, които е планирала за социални разходи и за развитие на други жизненоважни сфери. Заемите ще трябва да се плащат с лихвите също за сметка на разходите за социални дейности и развитие. Последна грижа на европейския данъкоплатец, в това число и на българския, е в кое перо Брюксел отчита увеличения дефицит, като той ще трябва да започне да го плаща от джоба си още сега.
Сбърканият подход на Еврокомисията е очевиден за всеки нормално мислещ гражданин, който всеки месец връзва собствения си бюджет, този на семейството или на предприятието си. Върви се отзад напред. Първо се обявяват едни пари. После ще обсъждаме как и за какво да бъдат похарчени.
Професорите във всички учебни заведения, които със сигурност са завършили еврочиновниците, ще им обяснят, че правилният подход е да се започне от целите и спрямо тях да се определят нуждите.
Правилното изграждане на сериозна въоръжена сила започва

с формулирането на военна доктрина

която определя противника, както и стратегията и тактиката как да му се противопоставим. От тях произтичат мерките за изграждане на въоръжените сили, необходимите видове и количества въоръжения, числеността на личния състав. Едва на следващия етап идва необходимостта от производство или доставка на съответното въоръжение. Когато всичко това бъде уточнено, може да се изчисли необходимият бюджет. Липсата на каквато и да е от гореизброените стъпки навежда на мисълта, че инициативата на фон дер Лайен не е нищо повече от лобизъм в интерес на военните концерни на няколко западноевропейски държави. Отделно тя може да се възприеме и като поредна пиар акция на председателката на Европейската комисия и нейните подчинени.
Ако погледнем още по-задълбочено, ще видим, че няма ясен субект, който да седи зад новоизмислената общоевропейска армия. Единствената сериозна военна организация в Европа е тази на Северноатлантическия договор, който формулира еднозначно правата и задълженията на участниците в него. Само НАТО има стриктната военно-командна структура и ресурсите за водене на пълномащабни военни действия на голяма територия. Да не забравяме, че тази структура и ресурсите до голяма степен се ръководят и осигуряват от САЩ.
Тенденцията Европейският съюз от икономическа и политическа общност да се превърне и във военен съюз в последно време е очевидна, но това не може да стане нито бързо, нито лесно. Имайки предвид противоречията между европейските държави и механизмите за вземане на решения, този процес може да продължи години. На хоризонта не се вижда основният стълб, около който да се изгради общата военна структура. Едва ли всички страни членки ще се съгласят да делегират основната грижа за своята национална сигурност на Франция, Германия, на двете заедно или на някакво друго ръководно ядро.

Английско-френският проект за „коалиция на желаещите“

изглежда по-скоро като опит на политици със спаднал авторитет да се задържат на голямата сцена. Той смесва елементи от НАТО, от ЕС, гарнира ги с прекомерните амбиции на управляващите в Лондон и Париж и се опитва да се представи като „европейска“ инициатива. Къде е мястото на Канада, Австралия и Турция в Европа е отделен въпрос. Засега инициативата прилича повече на антитръмпистки сбор на политици, които усещат, че губят почва под краката си.
Едно е сигурно. След години на престъпно неглижиране на въпросите за националната сигурност България има нужда от укрепване на своите въоръжени сили. Това трябва да стане не за да угодим на Брюксел или на Вашингтон, а за да проявим отговорност към собствената си съдба. Най-добре е да започнем със задълбочен дебат за доктрината за национална сигурност в променящите се международни условия.

Със сигурност ще се наложат промени

в структурата и организацията на въоръжените ни сили.
Да не забравяме, че военното производство може да е фактор за общото икономическо развитие, но само ако сме повече износители, отколкото купувачи на военно оборудване. Нашите политици са показали, че могат да бъдат „гъвкави“ до неузнаваемост. Сега е моментът да приемат бизнес подхода на Тръмп и да отидат в Брюксел, Париж и Берлин не да козируват, а да търгуват. Не само за своя лична изгода, но и в интерес на страната.
И накрая най-важното - укрепването на българската и европейската сигурност минава първо през незабавното и трайно спиране на военните действия в Украйна и възстановяването на диалога с Русия. За него не се искат милиарди, а само добра воля и здрав разум. Ролята на стария мъдрец приляга повече на една хиляда и триста годишна държава, отколкото бабаитското перчене без покритие.

Факти БГ

Какво включва планът за превъоръжаване

Първата част от този план за ReArm Europe е да се отприщи използването на публично финансиране в отбраната на национално ниво. Държавите членки са готови да инвестират повече в собствената си сигурност, ако имат фискално пространство. И ние трябва да им позволим да го направят. Ето защо скоро ще предложим да се активира националната клауза за освобождаване от Пакта за стабилност и растеж, изтъква Фон дер Лайен. По думите й това ще позволи на държавите членки да увеличат значително своите разходи за отбрана, без да задействат процедурата при прекомерен дефицит. Например: Ако държавите членки увеличат своите разходи за отбрана средно с 1,5% от БВП, това може да създаде фискално пространство от близо 650 милиарда евро за период от четири години.
Второто предложение е нов инструмент. Той ще предостави 150 милиарда евро заеми на държавите членки за инвестиции в отбраната. Посланието е харчите по-добре – и да харчите заедно. Става въпрос за паневропейски области на способности. Например: противовъздушна и противоракетна отбрана, артилерийски системи, дронове за ракети и боеприпаси и системи за борба с дронове; но също и за справяне с други нужди от кибернетична до военна мобилност например. Това ще помогне на държавите членки да обединят търсенето и да купуват заедно. С това оборудване държавите членки могат значително да увеличат подкрепата си за Украйна. Този подход на съвместно снабдяване също така ще намали разходите, ще намали фрагментацията, ще увеличи оперативната съвместимост и ще укрепи нашата отбранителна индустриална база. „И това може да бъде в полза на Украйна. Така че това е моментът на Европа и ние трябва да го оправдаем“, подчертава председателят на ЕК.
Третият момент е използването на силата на бюджета на ЕС. Според Фон дер Лайен има много неща, които могат да се направят в тази област в краткосрочен план, за да се насочат повече средства към инвестиции, свързани с отбраната. В този контекст ЕК ще предложи допълнителни възможности и стимули за държавите членки, които ще решат, ако искат да използват програми за политика на сближаване, да увеличат разходите за отбрана.
Последните две области на действие имат за цел мобилизиране на частен капитал чрез ускоряване на Съюза за спестявания и инвестиции и чрез Европейската инвестиционна банка.

*Авторът е председател на „Гражданска инициатива България 2050“