Конфронтация или баланс

Драгомир Стойнев

Днес е важен ден за всички българи. Не по-малко важен е за тези от вас, които отказват да са част от политическия консенсус. Най-опасното в този момент е политическото късогледство, а вие, от опозицията, демонстрирате точно това. Голям парадокс е, че говорите за необходимостта от промяна, а сте се вкопчили в статуквото. Не разбирате, че политическата криза се е превърнала в статукво. Че поредицата от избори с предрешен резултат е статукво. Че това статукво води до застой на държавата и провал на всеки опит за нормално развитие.
Наш дълг е да преодолеем това статукво. Ние смятаме, че на България й трябва ускорено развитие. Вие, с поведението си, показвате, че искате задълбочаване на кризата и поредни избори. Да разбираме ли, че с отказа да подкрепите правителството, заставате до онези, които искат нови избори? Парадокс е, че говорите за необходимостта от промяна, а не разбрахте голямата политическа трансформация, която се случва пред очите ви. Тя е в това, че част от политическите сили разбраха, че напред не се върви с поглед назад и направиха огромна крачка към обединение в името на държавата. Прескочиха традиционни, стари вражди, все още незараснали рани от политически дебати, но си подадоха ръка, за да потърсят общото. Това се нарича политически кураж и поглед в бъдещето, а не съглашателство.
Вие отказахте да сте част от тази трансформация и избрахте застоя и конфронтацията. Нямате нито политически опит, нито история, нито механизми да преведете собствените си партии през необходимата трансформация. Трябва да научите два урока: политика се прави с мисъл за общото и за държавата. И политика не се прави на проектен и бизнес принцип - краткосрочно, с цел постигане на конкретна печалба.
Говорите за експертност и управленски опит. Нито едното, нито другото притежавате повече от обединения потенциал на партиите в това правителство. Партиите, подкрепящи правителството, демонстрирахме какво значи воля и решимост да се излезе от тази тежка ситуация и да се разсече възела, който спира развитието и стабилността.
Това правителство ще бъде много по-прозрачно от предишни сглобки, защото то ще е подчинено не на скритото съглашателство и непрекъснат риск от конфронтация, а на принципа на взаимното сдържане и на изпълнението на конкретна управленска програма. И "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" ще е гарант за това взаимно сдържане.
От няколко години наблюдавам поведението на ПП-ДБ и нищо казано вчера и днес не ме учудва. От ДБ поне имаха куража да седнат на масата за преговори и ние приехме всички техни приоритети. Към ПП: имате огромен дефицит, който, надявам се, ще се опитате да наваксате. На вас по политическа природа ви липсва връзката с държавността и разбирането какво е държавна тежест и отговорност към националния интерес. Либералната ви космополитност, опитите за нахлуване в държавата и системите й - все едно става дума за корпорация - са прекалено опасни в този момент.
„Възраждане“ са в другата крайност: неразбирането и отричането на реалностите в съвременния свят на свързаността на държавата ни с европейския модел, който въпреки слабостите си продължава да е гарант за нормално и баланс - също е опасно днес. Примитивният популизъм и агресия не водят до просперитет на нацията.
Желанието на „ДПС-Ново начало“ да докаже правото си и да разшири влиянието си над един определен политически сегмент, води до крайна конфронтация.
Конфронтация е думата, която най-точно описва и ПП, и „Възраждане“, и МЕЧ. Да разбираме ли, че от една страна, имаме опозиция на конфронтацията, а от друга - коалиция на баланса? Конфронтация или баланс - кое е необходимо в момента? Бюджет, демографска криза, енергетика, икономически предизвикателства, сложна международна среда - кое да изберем, за да започнем да стабилизираме позиции по всяка една от тези теми? Конфронтация или баланс? Всички рискове, всички условности, всички подводни камъни - балансът, колеги, е за предпочитане. Това може да видите и като желание на българското общество, което според социолозите иска редовно правителство и не иска избори.
Точно в този момент е необходима разумна сила, която да начертае пътя за излизане от икономическата, демографската, социалната, духовната криза. Дори говорим за криза на ценностите в нашето общество. Дойде време за смелите, опитните и разумните. Повече от всякога България се нуждае от държавници, а не от кресливи политици. Смятам, че това правителство ще е разумно и решително.