И в БНБ не са сигурни класираме ли се за еврозоната

Стефан АНТОНОВ,
Гласове

И Българската народна банка вече се колебае дали България ще покрива критериите за еврозоната. Това става ясно от публикуваното периодично издание „Макроикономическа прогноза“ (декември 2024), като на база данни към края на миналата година прогнозата е съставена към 15 януари. В документа има специален аналитичен акцент, посветен на въпроса дали България покрива инфлационния критерий за еврозоната и точно в него се съдържат противоречивите послания.
Освен това съветникът на управителя на Българската народна банка Маринела Петрова, която е и бивш заместник-министър на финансите, участвала в успешната кампания за приемане в чакалнята на еврозоната от 2020 г., потвърди информацията на „Гласове“ от неделя, че България може много скоро да констатира неизпълнение и на критерия за бюджетен дефицит. Последното, ако се потвърди официално, ще сложи край на надеждите за приемане на еврото поне до 2029 г.

Първо прогнозата на БНБ

От една страна, БНБ сочи, че през цялата минала година България е била над инфлационния критерий, но превишението се свива постоянно. Макар към декември страната ни все още да е над критерия с 0,13 процентни пункта (средно повишение на цените 2,6% при праг 2,47%), се очаква в края на януари и през всеки от месеците до края на годината хармонизираната инфлация, която се взима предвид при оценката за покритие на критериите от Маастрихт, да бъде по ниска от прага за допустимост. Тоест България ще има основание да поиска извънредни доклади за оценка на подготвеността за приемане на еврото.
Докато казват всичко това, от БНБ сами си правят автореферат, че конкретно през януари тази година, отделно от времевата серия, за която публикуват две графики, прогнозират инфлацията да стигне 3,3%, което представлява ревизия на базовата прогноза в посока по-висока инфлация. Въпреки това, оценките показват, че България можела да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност през януари 2025 г. и да продължи да го изпълнява през остатъка от годината, твърдят от централната банка.
После, сякаш за да се презастраховат, анализаторите на БНБ твърдят, че „съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Освен от несигурността по отношение на прогнозата за инфлацията в България и в останалите държави от ЕС“.
Ревизията на базовата прогноза за януари се извежда след отчитане на ефектите от вдигането на акциза върху цигарите, възстановяването на ДДС за хляба от 0 на 20% и за ресторантьорските услуги от 9 на 20%, които оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на ХИПЦ.
Несигурността за покриването на инфлационния критерий идва и от Европейската централна банка. Нейната прогноза от декември сочи, че тази година ще има нова тройка държави с най-ниско поскъпване на живота - Франция, Италия и Латвия, а не както през миналата - Италия, Финландия и Литва, от които нашите политици се надяваха на изключение при изчисляването да се изключи Финландия.

Средната инфлация в новите страни отличници ще е 1,5% според ЕЦБ, което прави 3% максимално допустимо покачване на цените в България според хармонизирания индекс. Оказва се обаче, че при сравнение на сценария на ЕЦБ и този на БНБ, за който самата БНБ прави хиляда уговорки, че може да не се изпълни, България ще е близо до ръба на изпълнението, а през ноември отново ще спрем да покриваме инфлационния критерий.

И в БНБ притеснени за бюджета

В терен за сблъсък се превърна фейсбук профила на Десислава Николова, икономист от Световната банка. Още миналата седмица тя споделя твърдение на Ивайло Яйджиев, бивш заместник-министър на финансите в екипа на Асен Василев, който твърди, че сега е моментът България да поиска извънредна оценка за покритие на критериите от Маастрихт с цел да получим покана за въвеждане на еврото от януари 2026 г.
Едва снощи (сряда - бел. ред.) темата коментира Маринела Петрова, която е съветник на подуправителя на БНБ Димитър Радев, а в качеството си на заместник-министър на финансите в екипа на Владислав Горанов свърши огромен обем от работата за допускане на България във валутно-курсовия механизъм, познат като „чакалнята на еврозоната“.
Публикуваме коментара на Маринела Петрова в пълнота, защото изчерпателно говори както за възможностите да се търси изключение при оценката, така и за общото състояние на България от гледна точка на икономика и публични финанси.


"Хайде да охладим малко този толкова познат ми от соца ентусиазъм.
УВОДНА БЕЛЕЖКА: Повече от 25 години от кариерата си работя ЗА членство на страната ни в еврозоната. За съжаление, радостта ми от преодоляването на препятствието ERM2 (с немалко усилия от моя страна, на екипа ми от МФ и на колегите от БНБ) беше помрачена от последващите, откровено отдалечаващи ни от еврозоната, действия на кабинети, управляващи страната след пролетта на 2021 г.
Според "(НЕ) скромния" ми опит по темата:
1. По т.нар. инфлационен критерий - изключенията при изчислението му се базират на ЕДНОВРЕМЕННАТА преценка по два компонента: отклонение от средната за еврозоната стойност с повече от (-1,5 пр. п.) и наличие на специфични национални фактори със структурен характер. В конкретния случай няма основание за изключването на която и да било от страните в еврозоната от изчислението на референтната стойност на критерия за ценово равнище.
2. ИЗОБЩО НЕ Е сигурно, че ще изпълним критерия за дефицита за 2024 г. - преди няколко дни Евростат публикува данните за дефицита на начислена основа за трето тримесечие на 2024 г. Съгласно тях дефицитът на България за деветмесечието на миналата година е 3,7%! За да се вместим в критерия от 3% от БВП за 2024 г., дефицитът за последното тримесечие не трябва да превишава 700 млн. лв. НО! Историческият преглед за последните две десетилетия показва, че през последното тримесечие на която и да е от изминалите години се генерира дефицит от доста над 1 млрд. лева!
3. И, най-забавното от всички твърдения: По споделения БОНУС: ПП-ДБ не препятствали членството на България в еврозоната?! ЛЪЖА. След май 2021 г. служебният кабинет ЗАМРАЗИ всякакви действия, свързани с подготовката за членство на страната ни в еврозоната с аргумента на тогавашния министър на финансите, че това не е приоритет към онзи момент. И започна популистка фискална експанзия с акцент върху повишаване на непроизводителни текущи разходи с постоянен характер, с отражение в следващите години върху инфлация и дефицити.
Опитните в преговорите с ЕС знаят много добре, че тези процеси на "разширяване" на клуба (било то на ЕС или на еврозоната) са силно инерционни и ако не "хванеш вълната", както направи Хърватия, ГУБИШ. ДОСТА ГОДИНИ.
Извод: Хубаво е да летиш в розови облаци, но, губейки връзка с реалността, може да те изненада "твърдо приземяване".
ДА БЪДЕМ РЕАЛИСТИ, но най-вече да сме честни в комуникацията с аудиторията“.

В точка 2 от изложението си Маринела Петрова допуска лека грешка, като посочва, че към края на третото тримесечие България е с дефицит от 3,7% спрямо БВП на начислена основа (тоест според критериите на ЕЦБ и ЕК).
Точното число към 30 септември е 2,7% дефицит спрямо БВП и тя сочи (както писа „Гласове“ в неделя), че това позволява на държавата да направи дефицит от само 700 милиона лева през четвъртото тримесечие, което звучи практически невероятно, като се има предвид, че в четвъртото тримесечие винаги се концентрират плащанията по държавните инвестиции, средномесечният размер на разходите е двойно по-висок от тези в първите девет месеца.