Половината българи не искат да плащат повече за екологична храна

Половината българи не са готови да плащат 10% повече за храна, произведена природосъобразно. Това показват данните от проучване на "Евробарометър".
Едва 41 на сто у нас са готови да плащат повече за такава храна, докато в ЕС готовност изразяват 50 на сто от участниците в допитването. Голямо мнозинство - между 70 и 90 на сто, отчита, че промените в природата може да засегнат продоволствената сигурност в ЕС и затова трябва да се променят начините на работа на земеделците.
Попитани кои са основните отговорности пред европейските земеделци, на първо място участниците поставят осигуряването на безопасни, здравословни и качествени храни (47 на сто в ЕС и 38 на сто у нас). Следват стабилните доставки по всяко време (27 на сто в ЕС и 16 на сто у нас), хуманното отношение към развъжданите животни (26 на сто в ЕС и 10 на сто у нас). Сред най-честите отговори, давани от българските участници, са също производството на разнообразни храни, създаването на работни места в селските райони и подобряването на живота там. Повечето от участниците оценяват, че в тези райони липсват достатъчно възможности за работа, развлечение и здравеопазване.
Мнозинството от участниците е на мнение, че при покупката на храна най-важното е да бъде осигурена пряко от производителите и да е произведена качествено и на място, познато на купувача.
Попитани кои според тях са основните заплахи пред снабдяването с храни в ЕС, най-често участниците в допитването са посочили лошото време, увреждането на околната среда и геополитическите събития (войни и търговски спорове).
Мнозинството отчита, че европейската селскостопанска политика е от полза за всички граждани на ЕС, както и че европейската помощ за земеделците е достатъчна (56 на сто в ЕС и 49 на сто у нас), или има нужда от повишение (27 на сто в ЕС и 28 на сто у нас). Според данните значително мнозинство заявява, че европейските търговски споразумения с чужди държави са добри.