Няколко думи
На петнадесети - без фанфари
/ брой: 176
От древността професията на учителя се смята за една от най-важните и благородни. Неговата работа е свързана с огромна отговорност за бъдещето и живота на младия човек. По времето на Възраждането у нас хората мило и драго са давали за образованието на децата си. Професията на учителя дълго време е сред най-уважаваните, заедно с кмета и попа.
Днес обаче не е така. Всеки мечтае да стане поне кмет, но колко са мечтаещите да станат учители?
Около 1000 са незаетите учителски места в страната, не могат да се намерят преподаватели по химия, биология, математика, показват последните данни в навечерието на новата учебна година. Специалностите са трудни и все по-малко млади хора ги изучават в университетите. Има недостиг и по други предмети, защото младите предпочитат да работят във фирми, където заплащането е в пъти повече.
Причините са комплексни. Много плява се изсипа за увеличението на мизерните допреди няколко години учителски заплати. За да имат самочувствие учителите и да не търсят начини за допълнителни доходи, заплатата им трябва да е сред най-високите в страната. Те трябва да бъдат мотивирани и да работят в спокойна среда. Ниският социален статус на учителя през последните години, особено в по-големите градове и столицата, където има родители с големи финансови възможности и произлизащите от това претенции, е пагубен за професията.
Друг проблем е непосилната административна работа. Купищата бумащина съвсем не са намалели, както се очакваше с въвеждането на електронните дневници. Основната задача на учителя е преподавателската. Вместо да се концентрира върху нея, той се превръща в "книжен (електронен) плъх".
Проблем е и все по-често срещаният конфликт между учител и родител. Даването на големи права на родителите и учениците през последните години води до пряка намеса в работата на учителя. Оказва се, че у нас всеки разбира, освен от футбол и политика, и от образование. Хора със съвсем други професии се опитват да "съветват" учителите как да обучават и възпитават децата им - нещо, което беше недопустимо в недалечното минало.
Учителската професия винаги е била изключително стресова. Да работиш с бунтуващи се тийнейджъри с различни характери и да се опитваш малко по малко, ден след ден, да ги изградиш като образовани личности е огромно предизвикателство. Още повече днес, когато дисциплината и спазването на правилата не са сред ценностите на обществото ни, а агресията става все по-настъпателна.
Затова на 15 септември, зад букетите цветя и фанфарите на празника, трябва да се замислим за трудния делник на учителя и да дадем цялото си уважение като общество на тези, които са избрали за свое призвание учителската професия. И да се върне тя там, където й е мястото - кметът, попът, но и учителят...