За дълга и неговото обсъждане
/ брой: 45
Най-позитивното в разгорещените спорове около дълга е, че обществото започна да говори за пари. Който дори малко се интересува от публичната атмосфера в зрелите страни знае, че в тях темата "пари" е основна. Защото без пари няма производство, няма добър стандарт, няма социална справедливост, няма сигурност, няма суверенитет. Разговорът как да се акумулират пари е фундаментален.
У нас обсъждането на парите е въпрос тясно специализиран, натикан някъде в ъглите на общественото съзнание. Изскача като интересен само когато се питаме кой колко е откраднал. А и по този въпрос отговорите са никакви.
Не знам дали стана ясно, но голяма част от тези 16 милиарда лева, които нажежиха страстите, трябва да се вземат. С тях се погасява взет дълг и се финансира дефицит. Който е против това, в същност е против държавата да обслужва задълженията си и е "за" стягане на коланите. От какво да стягаме - от заплати, от пенсии, от социални програми, от образование, от наука, от какво? Въпросът "Колко е тази голяма част?" има различни отговори. Едни авторитетни изчислители твърдят, че е 10-12 млрд, други - че сумата е по-голяма от 16 млрд. Спорът е съществен, но той е в ръцете на макроикономистите.
Важно е проблемът да се вдигне на по-високо равнище. Кога България ще вземе заем, с който не просто ще връща стари дългове и ще си дофинансира бюджета, а ще направи нещо за икономиката си? Засега това се споменава, но само по принцип, като мъгляво пожелание.
Ако нещата бяха в мои ръце, щях да заделя няколкостотин милиона евро за създаването на суперферми. Ферми за агнета, биволи, свине, птици. Това са бързо оборотни стоки. Щях да размърдам българската дипломация за реализацията на част от продукцията. Известно е например, че арабите ценят повече нашето агнешко, отколкото австралийското. А и не знам защо трябва да ям полски яйца вместо български. Продукцията от тези ферми може и трябва да влезе в пазарна борба с чуждите стоки, които ни заливат. Може би най-важният въпрос, който ще решат тези нови предприятия, е създаване на работни места за хора с ниска квалификация. Защото проблемът у нас с безработицата сред този контингент е страшен. Говорят, че има села, в които работа има само кметът.
Някои мъдри политици ще кажат, че държавата не може да се занимава с прасета и кокошки. Защото си има по-важна работа. Освен това е "лош стопанин". Тогава нека държавата да направи тези предприятия, да ги стабилизира и да ги продаде. За да си връща заема, с който ги е създала.
Моят инвестиционен ум за толкова стига. Архиважният въпрос е дали държавата има мъдрост и зрялост да прояви свой собствен инвестиционен ум. Без него всички разговори за дългове и пари ще бъдат преливане от пусто в празно. За някои ще бъдат подготовка за далавера, за други пиар, но за народа ще бъдат безсмислени.
Може би си струва след 25 години спускане по пързалката да заговорим за парите така, както говорят богатите страни. За да станем ако не богати, то поне поносимо бедни.