КАУЗА
Мисия: Спасете храна
Дори една ябълка, която гние на бунището, може да навреди на природата
/ брой: 208
Познаваме достатъчно природозащитници и мисионери, които спасяват гори, морета, девствени плажове, непроходими джунгли, изчезващи животни. Но има и друг вид спасители - на храна. Храна, която отива на боклука, а може да нахрани милиони хора по света.
Знаете ли, че годишно по света се изхвърлят над 1,3 млн. тона храни. Което пък може да нахрани близо 2 билиона души. Това е два пъти повече от всички, страдащи от недохраване на планетата.
Интересно е също да се знае, че храната на боклука може да замърси въздуха и околната среда, защото при гниенето ѝ се отделят изключително вредни вещества. Затова е добре да компостираме хранителните отпадъци правилно и на определените места.
Все повече са заведенията, хотелите и хранителни вериги, "спасяващи" храната, която е годна за употреба, но не е в добър търговски вид.
Преди няколко години Нобеловата награда за мир отиде при Световната програма за прехрана на ООН. Чиято мисия е именно да се бори с глада (от една страна) и всеобщото разхищение в богатите държави (от друга).
Изчислено е, че всеки европеец изхвърля годишно около 173 кг хранителни продукти. Оказва се, че най-голямото разхищение на храна не идва нито от ресторантите, нито от магазините. Всяко едно домакинство всъщност разхищава храна и то поради причини, които могат да бъдат напълно избегнати. Всекидневно изхвърляните количества храна може да са нищожни, но годишно и в световен мащаб това се превръща в шокираща цифра.
Много от хората дори не се замислят трябва ли тази храна, която застоява в хладилника, да бъде изхвърлена. Един от начините е да погледнат етикета за срока на годност. Има разлика между значението на "Най-добър до..." и "Годен до...". Ако е "Годен до...", това значи, че не бива след този срок продуктът да се консумира, но при "Най-добър до..." в следващите дни храната не става опасна или негодна.
При ресторантите е различно - те намират начин да "спасят" неизядената храна и не всичко да отива в контейнера. Има заведения, които разполагат с лични компостери, където остатъците се превръщат в тор за растения. Друга храна пък се дава за животните, включително застояли зеленчуци и плодове, негодни за хората, могат да се дарят на приюти за животни и зоологически градини.
Търговските вериги имат няколко възможности за храните, на които срокът им изтича. Ако са пакетирани, като ориз, боб, консерви и макаронени изделия, те се даряват на социални домове, социални кухни или центрове за бездомни. От 2012 година у нас съществува Българска хранителна банка. Тя събира, складира и раздава дарени хранителни продукти с кратък срок на годност. Мрежата е достатъчно голяма, за да достига храната до хиляди нуждаещи се във всички райони на страната.
Над 100 са ресторантите, търговските вериги и друг вид фирми, които избират да дарят излишната си храна на Банката. Годишно това означава между 270 и 300 тона продукти. Които пък достигат до над 30 000 нуждаещи се нашенци.
От 2017 година в българското законодателство се появи изискване на всеки продукт, който ще бъде дарена храна, да има стикер "Не подлежи на продажба". Това затруднява много от търговците, защото отнема допълнителен ресурс и време, за да залепят стикерите, преди да дарят продуктите. Някои от тях просто се отказват. В същото време наредба забранява на заведенията за хранене да изхвърлят храната. Ако не я дарят, трябва да отделят средства за унищожението ѝ по надлежен ред.
Вече и в България има пекарни и заведения за бързо хранене, които свалят драстично цените на храните си в края на работния ден. Така можете да си напазарувате сготвена на място супа или пресен хляб на достъпна цена, но с високо качество. Да си осигурите вечерята и да спасите тези непакетирани храни от изхвърляне на боклука. Фермерските пазари също организират дарения или продажби на символични цени на продуктите в края на работния ден. Ясно е, че след всеки такъв пазар остават килограми непродадени свежи плодове и зеленчуци, които няма как да се съхранят до следващия ден. Затова е добре да се дарят бързо, защото трайността им е много кратка. Непродадени плодове и зеленчуци даряват и от големите търговски вериги, които държат на добрия и свеж външен вид на стоката.
Има и няколко мобилни приложения, които показват къде в квартала ви има продукти с намалена цена в края на деня. Особено популярно е този вид пазаруване в Италия и във Франция.
В Европа и в САЩ има множество хипермаркети със специални щандове за храни с нарушен търговски вид. Те се продават на по-ниски цени, въпреки че не качеството, а видът им е различен.
В Дания пък търговските вериги спряха да правят промоции от типа "3 на цената на 2", защото така хората пазаруват храни, които не им трябват реално, и голяма част от тях отива на боклука.
Във Франция, Германия и Чехия има изключително високи глоби за заведенията и хипермаркетите, които изхвърлят храна. Задължени са да даряват неупотребените или непродадените продукти. В Италия пък онези фирми, които раздават непродадената стока, могат да разчитат на данъчни облекчения.
Кратки факти
* Храната, която се изхвърля на сметището, гние и отделя метан, който е 20 пъти по-отровен от газа, изхвърлян от автомобилите. Метанът е много мощен парников газ, свързан с изменението на климата. Ако процесите не са следени и контролирани, може да се образуват т.нар. метанови джобове, представляващи огромни подземни резервоари на газ и податливи на изригвания.
* 53% от разхищението на храна в Европа се пада на домакинствата.
* Разхищавайки храна, всъщност похабяваме и вода. Освен за производството на растителни продукти, най-много вода се използва при месото - над 800 литра вода за няколкостотин грама пилешко и повече от 3000 литра за същото количество червено месо.
Българската хранителна банка партнира с над 100 търговски вериги и компании
Доброволци сортират дарена храна в Денвър
Събираме храна, даряваме надежда