И това ще мине
/ брой: 216
"И това ще мине", "Всичко ще бъде наред" - преди година и половина рисувахме с децата огромна дъга и слагахме тези надписи по прозорците. За да покажем на познати и непознати, че всички ще се справим. Заедно.
Тогава се учехме заедно - да работим от хола, да влизаме в "скайп", "зуум" и "тиймс"... да пускаме камери и да заглушаваме микрофони. Да снимаме домашни и да ги качваме във вайбър.
Учехме се. Да сме родители, които преподават физика и геометрия. Да сме учители, които задобряват като системни администратори. Да сме служители, които правят оперативки от кухнята.
Това беше тогава. Днес онова "заедно" вече е... "всеки сам си преценя".
А децата?
Децата всъщност се адаптират. Просто са устроени така. Приемат новото и го усвояват бързо и лесно. Не търсят конспирацията, правилата са им нужни, за да се чувстват сигурни.
Дължим им отново онова "заедно". Точно днес. Когато пак ще влязат в класните стаи. Но само ако сме заедно и си помагаме - родители и учители. Така, както го правехме през март и през ноември миналата година.
Всеки има своите страхове, своите истини, своите битки. Няма родител, който да не е убеден, че прави най-доброто за детето си. Няма учител, който да не желае учениците му да надскочат предишното поколение.
Днес нашите деца ще имат уроци. Къде присъствено, къде отново у дома. Ще правят и тестове.
Има един урок обаче, който можем да им предадем заедно. Урок по съпричастност и подкрепа. Така, както бе в началото - както се учехме в "зуум" и си помагахме във вайбър. Днес заедно ще се учим на търпение, внимание, усърдие. Децата ще го усетят. И ще го запомнят. Днес ще е тестът за нашето поколение и нашата обща отговорност пред следващото.
Дължим го на тях. И на себе си.
Децата се нуждаят от възрастни, които успяват заедно. Дори когато са на различно мнение. Нуждаят се от примера, че всеки е важен.
Че сме заедно днес, за да го има утре.
Защото и това ще мине.