Стихотворения от Емил Енчев

От редактора 

Скъпи читателю! 

В този брой на приложението за литература, изкуство и култура ще споделим дългоочаквана новина - учредяването на националните литературни награди "Христо Ботев" и "Никола Вапцаров". Ще представим и броя на в. "Словото днес", посветен на Ботев. Емил Енчев навърши 70 години и това е поводът да се докоснем до неговата поезия.  

Приятно четене.

---

ЕМИЛ ЕНЧЕВ е роден на 16 януари 1953 г. в Търговище. Автор е на повече от петнадесет стихосбирки и още толкова книги с разкази, художествени повествования, както и на пиеси за деца и възрастни. Автор е на текстове за песни, той е текстописецът на рок групата "Фоноекспрес", нашумяла през 90-те години със своите балади и живи рок парчета. 

Звезди 

Видях звездица падна -

послание за смърт на нечия душа.

Последен земен вик откраднат - 

изтръгнат корен от пръстта...

Защо умирате, звезди? 

Трябва да сте вечни! Да блестите!

Да целувате с искрометна страст 

на влюбения свят мечтите.

 

Луната майка ви е знам,

но тя не ви дарява светлината.

От слънцето е този божи дар -

от любовта му към земята!

-------------

Корени  

Дали до днес живях без корен,

че всеки ден душата ми сълзеше

и в сухата земя на тялото валеше,

измислен ручей - бърз и непокорен.

Вечер си лягах със светла мечта 

и тя обгръщаше ме изтерзана...

И в своя скрит капан до сутринта -

по здрач - лекувах рани...

-------------

Натюрморт 

Децата ни забравят скъпи дати, 

бързат на запад по богатия друм,

сричат английски - ще стават аргати...

Споминат България само на ум!  

-------------

Ноктюрно  

Изведнъж се втурна светлината 

от небето към земята, 

дочула звездното ноктюрно

от звуците на тишината...

Дърветата със натежали клони 

докосват струните небесни,

мелодия от спомен се отрони 

в пейзажите узрели - есенни.

В това ноктюрно аз дочух

музика и шепот от тревата.

Дори росата с остър слух - 

отрони се, потъна в земята...

-------------

Пейзаж 

В далечния космичен мир,  

където звездите кодират -

своя лунен кумир 

и отново в земята се взират. 

Да се завърнат искат - обратно 

и да подирят земен покров. 

В летежа небесен превратно

изгарят от земна любов.

 

---

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.