За всяка човешка душа - приказка!

Повече от двадесет години името на Никола Десев е известно на педагогическата общност у нас и като на писател. Засега книгите му са четири: "Патилата на Йона", "ТОЙ - Рупикапра Л", "Новели?..." и първата книга от заплануваните десет с "1002 приказки, притчи, легенди и истински истории" от цял свят. Още като ученик и после като студент в Софийски университет "Климент Охридски" Никола Десев се проявява като задълбочен наблюдател, проникновен и увлекателен разказвач на различни истории, които се публикуват във вестници и списания  на нашия  медиен пазар. Разнообразните му увлечения и хобита се отразяват в неговите творби.  Образованието му по специална педагогика и българска филология, професията му на педагог и трудната работата като ресурсен учител не му пречат да се изявява още и като отличен шахматист с високи награди, туристически водач, билкар, създател на оригами. И като украса в това море от дейности, се явява и музиката, която го превзема още от ранните му години, когато започва да свири на пиано и на флейта и го потапя в един по-красив свят.
Никола Десев наследява научно-изследователската страст от баща си проф. Любен Десев - наш изявен психолог, дългогодишен университетски преподавател и автор на редица учебници, речници, книги по психология, педагогика, синергетика, както и на публицистични материали, епиграми и афоризми. От майка си Бистра Десева - детска учителка, той взима любовта към децата, предаността към тях и благородството да им предава знания и умения, да ги подготвя за живота.
Разговорът ни с Никола Десев е за неговите книги, но и за всичките радости от живота, които той е открил.

- Разкажете за първата си проява като писател. Кога и как се породи у вас желанието да разказвате истории, да описвате свои преживявания, да влизате в душата на детето, на древните пророци, а после и в света на животните?
- Започнах да съчинявам истории и да ги записвам на петгодишна възраст (тогава баба ми, която е учителка, ме научи да чета и пиша). Първите ми истории бяха с повече рисунки, отколкото текстове и винаги главният ми герой беше едно зайче. Много обичах животните, както и сега.
 
- Първата ви книга "Патилата на Йона" е художествена интерпретация на библейската "Книга на пророк Йона". Кога за първи път навлязохте в света на библейските разкази и какво днес ни дават  те?
- На около двадесетгодишна възраст започнах да проявявам интерес към духовни книги. Разбрах, че в Библията човек може да намери всичко, което поиска. Основният ми замисъл на книгата за Йона, доколкото си спомням, беше да разкажа какво се случва, когато  всичко става според вярата ти, което е и проклятие, и благословия. Всеки от нас си има своите дни на пленничество в утробата на кита, последвани от радостта на освобождението. Както и всеки си има периоди на бягство от Бога и завръщане към Него.

- Книгата ви " ТОЙ Рупикапра Л" е за детето Ники и е автобиографична. В нея се проявявате като познавач на детската душа, но влизате и в ролята на родителите, които носят основната и главната отговорност - за възпитанието на децата си. Написана е в отличен, забавен и увлекателен диалог, който я прави чудесно и поучително четиво. Защо е озаглавена с наименованието на дивата коза?
- Автобиографична е в смисъл, че прототипът на детето е моят изключителен син Любен, а прототипът на бащата донякъде съм аз. Тази книга показва как човек може да се забавлява, отглеждайки дете. Повестта "Той" има и втора част, която не съм издал. Що се отнася до името, Рупикапра е литературният ми псевдоним, който представлява латинското название на дивата коза. Тя е любимото ми животно. Преди години имах едно мистично преживяване в Пирин с дива коза, което ме свърза завинаги с тези невероятни създания.  Всяка свободна минута съм по планините, които смятам за най-голeмия дар на българина - нашите така многобройни и разнообразни планини, събрани на такава малка площ.

- А защо сборникът "Новели?...", събрал произведенията "Мечката", "Преследвач" и "Запознанство", е с  питанка. Кого и за какво питате в тази книга?
- Въпросът е дали това са новели. Според художничката на книгата Петя Гечева "Мечка" е нещо повече. Нейна беше идеята заглавието да има въпросителен знак.

- Как "Мечката" стигна до читателите в САЩ? Разкажете за идеите си в тази новела, която е силно и занимателно четиво. В нея планината, гората, животните и хората са в един неделим свят. Но днес този свят е под ударите на  действителността, която внася дисбаланс във вселената. Какво трябва да помни и да прави човек, за да не нарушава равновесието в природата?
- Как "Мечка" е стигнала до Нюйоркската публична библиотека за мен е загадка. Съвсем неочаквано един ден ми се обадиха от издателството и ме извикаха да си взема благодарственото писмо, изпратено от Нюйоркската публична библиотека. Почти съм сигурен, че го дължа на някой българин, емигрирал в САЩ, който ме счита за приятел или просто е искал да ми направи добро. Но който и да е той, до този момент не се е разкрил. Изказвам му своята благодарност. Тази книга е написана с преклонение пред животните, природата и Духа. В нея има любов към тези три неща. Може би има и любов към човека, наред с болката от неговите деяния. Мисля, че човекът няма право да убива животни точно толкова, колкото и на животните не се разрешава да убиват хора. Еднакво имаме право на живот - в това сме равнопоставени или поне така би трябвало да бъде. Какво трябва да прави човек, за да спаси природата? Много е просто: да възприема всички неща като част от себе си, като продължение на себе си. Христос е казал: "Обичай ближния като себе си". Ние го тълкуваме само за хора. А не е ли по-широко: вълкът, еленът, дъбът, борът също са наши ближни. Унищожавайки тях, не нарушаваме ли също заповедта на Христос?

- А откъде се зароди интересът ви към приказките от цял свят? И как и откъде ще пиете от техните извори, за да направите поредицата от десет тома и да "задминете" Шехерезада, която разказва 1001 приказки? Каква е Вашата цел? И кога ще бъдат готови следващите книги?
- Преди време прочетох една мисъл, която ми хареса: "Най-истинното нещо е приказката." Като дете много четях приказки, и то до доста късна възраст. От всички литературни форми най-малко субективна е приказката. Паметта ми е така настроена, че попива и съхранява всяка история или притча, която ми хареса. Почти всичките 1002 приказки са в главата ми. Въпрос на трудолюбие е да седна и да ги разкажа. Досега съм разказал около 500, значи горе-долу половината. През 2017 г излезе първият том с първите сто. Без да се заричам, планирал съм всяка година да излиза по още един том със сто приказки и така, ако съм жив и здрав, за десет години да излезе цялата поредица /като последната книжка ще съдържа 102/. Целта ми с тези приказки не е да прокарам някаква концепция или да внуша на хората някаква определена идея. Те не са само будистки, даоистки, православни, мохамедански или някакви други пропагандни притчи. Те показват пъстротата на живота с всичките му гледни точки, с мъдростта  на всички краища на Земята. Единствената ми цел е всеки, който прочете тези 1002 истории, да намери своята приказка - тази, която съответства на неговата душа.