Един неостаряващ тандем, сроден с културата

Достатъчно популярни имена са и двамата, за да обяснявам кои са.
И все пак - Доротея е актриса, изиграла главните роли в 31 филма, което не й е пречило на сценичната дейност, а Стефан е писател, написал много стихосбирки и пиеси, а в последно време томове с исторически очерци по българска литература.
Както е редно - първо дамата! Доротея Тончева започва кариерата си на актриса с участие във филма "С дъх на бадеми", където играе заедно с Невена Коканова, Стефан Данаилов и Георги Георгиев-Гец. Тогава е още студентка и учи актьорско майсторство при професор Кръстьо Мирски.    
След това така я завъртяват участията й в киното, споменах вече - има зад гърба си 31 филма, че трудно изпълнява своите театрални задължения. А е била актриса в Кюстендил, в театър "София" и в Сатирата.
Ще изредя само няколко от филмите, в които е участвала Доротея Тончева (не претендирам да са най-важните): "Черните лебеди", "Дами канят", "Бъди благословена", "Иван Кондарев", "Нона", "Черните ангели", "Бялата стая", "С дъх на бадеми", "Гневно пътуване", "Отклонение" и много други.
Доротея споделя: "В дългия живот, който сме прекарали заедно, вече почти четирийсет години, не мога да си представя, че аз ще се събудя и Стефан няма да го има вкъщи, или обратното. Че няма да си кажем дума вече, че няма да бъдем заедно, че няма по някакъв начин да се сплитат духовете ни..." Или: "Там, в Балчик, копаеш в градинката, лепиш мидички по стените на къщата, слушаш цветята, гледаш птиците..."
Доротея е родена на 15 август 1946 година в град Силистра, а Стефан е роден на 7 август 1936 година в село Червена вода, Русенско.
Стефан Цанев завършва математическа гимназия (1954 година), журналистика в Софийския университет (1959 година), а през 1960-1965 учи драматургия в Московския киноинститут. Бил е редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург на Сатиричния театър (1967-197) и в още редица театри...
Автор е на стихотворения, драми, публицистика и проза. Стихотворенията му са преведени на всички европейски езици, на китайски, монголски, арабски и много други, а пиесите му (по-точно "Последната нощ на Сократ" и "Другата смърт на Жана Д'Арк") са играни в Париж, Гренобъл, Атина, Монреал, Петербург, Лайпциг, Варшава, Прага, Москва, Братислава и други - общо над двайсет града в различни страни .
Издал е над петнайсет стихосбирки, трийсетина пиеси и над петнайсет книги, между които четирите тома "Български хроники". Получавал е много престижни награди.
Стефан споделя: "Обичам и планината. Дали покорявам върхове? Не, не. Гледам рекичка да има. Хубаво заведение, приятели, каминка... Вино също. Пенсионирането е сигурно много жесток акт, но при моята професия няма такъв праг. Докато мозъкът ми е в ред, за мен няма значение дали ходя на работа..."
Това обяснява и отказите на Стефан да стане министър на културата. А предложения са му правени и от Андрей Луканов, и от Петър Стоянов, и от Симеон Сакскобургготски...
Затова пък децата им - на Доротея и на Стефан, са дъщери от много бракове. Евгения в Москва, Анна в Рим, Ирина в Лондон и Яна в Хелзинки са истинска радост за двамата!