18 Ноември 2024понеделник18:51 ч.

Нищо, но от сърце

Гръмки промени, опазващи безобразията с научните титли и с изследванията, подготвиха МОН и депутати от Патриотичния фронт

/ брой: 32

автор:Велиана Христова

visibility 2705

Два действащи закона имаме до момента в областта на науката - и двата не стават за нищо. Единият е т.нар. Закон за академичното развитие (ЗРАС), създаден от ексминистър Сергей Игнатов и приет силово от мнозинството на ГЕРБ през 2010 г. Той нанесе огромни щети в областта и на науката, и на висшето образование, като напълни страната с хиляди професори и доценти, титулувани без каквито и да било изисквания за научна продукция и научен капацитет по правилата на шуробаджанащината, политическите приятелства и подкупите. Само по себе си това доведе до най-голямата щета - ликвидирането на авторитетите в областта на знанието, понеже никой не може да каже кой от новотитулуваните "игнатовчета" наистина има качества и кой е "кръгла нула", да ме прости министър Тодор Танев за заимстването на любимото му определение. За щетите, които политиците нанасят на страната и обществото, никой от тях не носи отговорност, така и в случая "Сергей Игнатов". 
Вторият нормативен акт - Законът за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ), бе приет през 2003 г. урбулешката и не съдържа никакво насърчаване на изследванията, които всъщност са оставени на доизживяване. Де факто той е един правилник за работата на фонда "Научни изследвания" в МОН.

Същият фонд, който се провали тотално заради далавери

и източване на пари към приятелски фирми и от три години едва крета, замитайки под дивана неизпълнените задължения на МОН към стотици научни проекти на наши изследователи, за които уж има договори.        
И двата закона още при приемането срещнаха неодобрение от академичните общности и до днес са обект на тежки критики от тяхна страна. Най-сетне, 5 години след приемането на ЗРАС и 12 години след ЗННИ, по въпроса има раздвижване. Проф. Станислав Станилов, депутат от "Атака", внесе през декември проект за промени в закона за научните титли. Доста по-късно МОН ненадейно оповести на сайта си свой вариант и събираше мнения по него допреди два дни. Какви са мненията не е известно, тъй като министерството никога не е имало навика да огласява онова, което мислят хората. Колкото до закона за изследванията пък, депутати от Патриотичния фронт, начело с Милен Михов, неотдавна внезапно решиха да го "поправят" и внесоха в НС свой проект за това.  
Така науката ни видя светлинка в края на тунела. ДУМА вече съобщи накратко какво съдържат трите споменати проекта, но си струва да се надникне по-навътре в текстовете им. В мотивите към проекта си за промени в ЗРАС министерството с половин уста отчита, че поради липсата на изисквания и на контрол при раздаването на титли досега се е стигнало до субективизъм и недобросъвестност. Няма обаче нито анализ, нито дори едно число, показващо колко са наплодените професори и доценти за изминалите 4 години - а те са около 4000. Добре би било обществото да се запознае поне с онова тайно "дълбоко проучване и анализ на нормативната уредба в международен план", което било послужило за основа при създаването на проекта на МОН за промени. Защото текстовете не оставят усещането за никакъв подобен анализ и проучване, като имаме предвид например как Румъния се справи в подобна ситуация (какво съдържа новият румънски закон за научните степени и звания ДУМА отдавна разказа подробно). Нищо подобно на практиката на съседите ни, нито на европейската и задокеанската практика за заемане на длъжностите професор и доцент и за степента "доктор" (която практика е всъщност драконова), в проекта не се забелязва. Усещането е за едно желание

хем да изобразим промени, хем нищо да не променим

Във варианта на МОН всъщност има няколко нови неща. Въвеждат се т.нар. минимални национални изисквания по научни области, на които трябва да отговарят кандидатите за академични длъжности и научни степени. Нещо, за което учените настояват от 4 години. Но първо, тези изисквания ще се появят в Правилника за прилагане на закона, който трябва да е готов 6 месеца след като той влезе в сила на... 1 януари 2016 г. От вузовете и научните организации се изисква до месец след това да приведат в съответствие със закона и своите правилници. Което означава, че евентуално новият закон в най-добрия случай ще заработи от есента на 2016 г. Дотогава конвейерът за титли ще работи и вече няма да има смисъл от поправен закон, понеже няма да останат желаещи за тях. 
По-лошото е, че самите процедури за оценяване на бъдещите професори и доценти и за присъждането на научни степени остават в ръцете на същите местни шуробаджанашки журита. Членовете им щели да бъдат избирани от Регистъра на научната дейност на МОН, за който правилата ще се приемат с... наредба на министъра. А по време на всяка процедура пак министърът (!) ще контролира дали кандидатът отговаря на минималните изисквания. Добре поне, че текстът предвижда документите от всяка процедура да са публични поне 2 години след завършването й. Дали покриват минималните изисквания ще трябва да бъдат проверени обаче и стотиците членове на въпросните журита. МОН не казва нито кой, нито как ще го прави. По-точно как няма да го прави, понеже то е практически невъзможно и законът просто няма да работи.
Най-смешното е, че новопроизведените професори и доценти "игнатовчета", които не покриват предвидените минимални изисквания, няма да участват в журита, но ще продължат да  преподават на студенти, заемайки докопаната длъжност де факто чрез тарикатлък. Така във висшите ни училища ще се появят

едни професори, които стават, и други - които не стават

Е, тогава вече хаосът ще стане тотален.
И още нещо - нямало да се одобряват в процедурите хора, за които е доказано "плагиатство по установения ред". Ала проблемът е тъкмо в това, че "установен ред" за плагиати не съществува в българското законодателство, поради което е възможно с очевадно и показано дори в интернет преписване от чужди автори човек да става не само професор, но и ректор на Свищовската академия например.
Много по-смислен е проектът за промени в ЗРАС, внесен в НС от проф. Станислав Станилов. Първо, той предвижда също национални минимални изисквания за научния капацитет на кандидатите, но досегашните журита (които стоят добре в телевизионно шоу, не и в научната дейност), да се превърнат най-сетне в научни комисии. Второ, членовете им се избират със жребий от национални листи на комисиите по науки, чиито членове са предложени от висшите училища и научните организации, а не по усмотрение на министъра. За това пак от 4 години категорично настояват професионалните общности. Трето, гласуването в комисиите става тайно (досега явният вот караше членовете на журитата да вдигат угоднически оценките, за да не скършат хатъра на някой шеф, стоящ зад "нашия" кандидат). Четвърто - факултетен съвет или научен съвет на институт имат право да правят процедури за длъжности или степени само ако в тях една трета от състава са професори или доктори на науките. Това ще сложи точка на слободията вузчета с петима щатни професори да си произвеждат 12 нови професора. Дали кандидатът покрива минималните изисквания ще проверява комисия от факултетния или научния съвет, а ако има сигнал за плагиатство, процедурата се прекратява до изясняване на казуса.
Проектът на проф. Станилов предвижда също да се създаде

Национална агенция за академична апелация

в която да се разглеждат жалби по конкурсите за длъжности и степени, като не само кандидатите, но и засегнати лица имат право да ги подадат. Така най-сетне ще спре абсурдът съдът да решава дали ученият Хикс е вещ в създаването на ново вещество чрез замяна на два атома в долния десен ъгъл на молекулата.
Проектът за промени в Закона за насърчаване на научните изследвания, внесен в НС от депутати на Патриотичния фронт, създава единственото усещане, че те просто се опитват да изобразят парламентарна активност. Към действащия закон са прибавени някакви нищо не означаващи фрази и определения в духа на десетките наши "празни" стратегии за отбиване на номера или за пред ЕС. Съдете сами каква реална полза би имало от следните изречения:
"Провеждането на научноизследователската дейност обхваща финансовото осигуряване на научните изследвания, създаването на условия за използване на научния потенциал и неговото развитие в съответствие с приоритетните насоки за развитие на страната, създаването на условия за защита и за реализация на научни продукти и подпомагане на разпространението им във всички области на обществения живот. Финансовото осигуряване на научните изследвания се осъществява по начин, който гарантира ефективност и прозрачност на ползването на обществените средства".
 И така нататък - все в тоя дух. Сиреч, както е без реално съдържание законът, така и ще си остане. Поне да бяха записали, че всяка година бюджетът за наука се увеличава с някаква стотна част от процента, понеже пред ЕС сме обещали до 2020 г. да даваме за наука 1,5%, пък сега ГЕРБ докара парите до 0,3% и до 2017 г. не предвижда да ги увеличава. Колкото до

насърчаването на науката

чрез финансовите и данъчни лостове, работещи по цял свят, правилата за продажба на научен продукт, за създаването на "спин оф" фирми, за модернизиране на инфраструктурите и прочее известни неща, те пак няма да са в закона, създаден уж за това. И пак държавата остава глуха за такива мерки и като в никоя друга страна ще разчитаме само на европейски пари - ако в края на март Еврокомисията одобри новата ни оперативна програма за интелигентен растеж чрез наука и образование.
Две конкретни неща има обаче в проекта на ПФ. Едното трябва да бъде приветствано с овации - че управителят на фонд "Научни изследвания" се назначава с конкурс, а не по усмотрение на приятелските и политическите движения в МОН. Второто е по-скоро куриоз или нонсенс - патриотите предлагат в Националния съвет за наука и иновации, който определя политиката, от страна на науката да влизат и... нехабилитирани лица. Остава само да разберем кои точно лица от управляващата коалиция се имат предвид.   

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 441

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 350

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 388

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 365

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1113

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 385

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 376

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 414

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ