Предизборни главоболия в Румъния

Зимата бе жестока към нашата северна съседка. Незапомнени снегове и студове сковаха цялата страна. Заледяването на Дунав предизвика огромни загуби, човешки и имуществени, а наводнения заляха ниските брегове на реката. Възстановяването още продължава. Като капак дойде отказът на Брюксел да приеме страната в системата на Шенген. Президентът Бъсеску подписа пакта за фискална стабилност, но под подписа му стоеше датата 2 февруари вместо 2 март. Румъния отказа да подкрепи кандидатурата на Сърбия за Европейския съюз, но няколко часа по-късно се съгласи. Пролетна умора пред двойни избори.

Икономиката се съвзема

Предизборната обстановка се характеризира с известен напредък в усилията за излизане от икономическата криза. В публикуваните тези дни данни от Националния статистически институт се посочва, че брутният вътрешен продукт (БВП) през 2011 г. е нараснал с 2,5% спрямо 2010 г. Значителен ръст са отбелязали селското и горското стопанство и риболовът - 11,3%, промишлеността - 5 на сто. Относително по-слаб е приносът на строителството - 2,7%, следват търговията на едро и дребно, транспортът - 1,2 процента.
По последни изчисления на МВФ румънската икономика ще отбележи през 2012 г. икономически растеж от 1,8 на сто, с което ревизира своята предишна прогноза от 2 процента. Същевременно фондът смята, че положението се влошава от последиците на кризата и "негативни шокове в бъдеще не може да се изключват". Отрицателен ефект върху БВП оказват спадът на експорта поради нарастване на обема на вноса на стоки и услуги.
Положителен знак бележат инвестициите, които през 2011 г. са нараснали общо с 9,2% в сравнение с 2010 г. По-голям обем на инвестиции е бил усвоен в промишлеността, търговията и услугите.
Въпреки отбелязания напредък в икономиката през миналата година са обявили несъстоятелност 22 650 компании, което е най-голям брой през последните 5 години. Около 91 350 фирми са изпаднали в неплатежоспособност от 2007 г. досега, по-голямата част от които в търговията на дребно, дистрибуцията и строителството. Причината за това са слабото търсене от населението, както и незначителното финансиране от банките, спадът на чуждестранните инвестиции.

Предизвикателството на Шенген

Както България, така и Румъния не успяха да прекрачат прага на системата Шенген. Като се изключат някои процедурни въпроси, пренебрегнати от правителствата на двете страни, сред ръководните среди и политическите кръгове се изтъкват съображения, засягащи политическата страна.
МЕДИАФАКС разпространи становището на управляващата Демократическо-либерална партия (ДЛП), според която отлагането на решението за приемането на Румъния в системата за есента е "несправедливо", "трудно обяснимо" и представлява "крачка напред към разделението на Европа" и "опорочаване на европейския идеал".
Социалдемократическата партия обаче е на друго мнение. Председателят на Комисията по външна политика към Сената и заместник-председател на Социалдемократическата партия Титус Корлъцян заяви, че решението да се отложи приемането на Румъния е "още един неуспех на президента Траян Бъсеску и на правителството", които бяха фиксирали постигането на тази цел за края на 2011 г. Корлъцян препоръчва да бъдат активизирани в предстоящия период диалогът с холандското правителство и координацията с европейските партньори.

С поглед към изборите

Гражданите на северната ни съседка отново се настройват на предизборна вълна. Управляващата ДЛП прие стратегия за предстоящите местни и парламентарни избори. В нея са изложени основните проблеми, на които партията ще обърне главно внимание. Изразява се подкрепа за създаването на Европейски фискален съюз, който бе подписан от президента Бъсеску. Прави впечатление изтъкването отново на преден план на идеята на президента за ревизия на конституцията. Изтъква се необходимостта парламентът от двукамерен да стане еднокамерен, в който да се намали броят на депутатите от 300 души. Аргументите в полза и против предложението бяха изложени и обсъждани в печата.
Значително внимание се отделя на въпроса за коалирането с други партии. Става дума за по-малки десни и десноцентристки партийни образувания, някои от които не успяха да пораснат през преходния период, а други са отломки от разпаднали се големи партии.
Решението на ръководството на ДЛП да се сключва коалиционен съюз само на местно, а не на национално равнище, се посрещна с неодобрение от редица партийни ръководни дейци. В решението бе дадено предпочитание само за "евентуално" сътрудничество със скорообразувания "Национален съюз за прогрес на Румъния" (НСПР) под наименованието "Народно движение". Ръководители на провинциални организации заявиха, че решението "повече обърква, отколкото разяснява нещата". Един от влиятелните ръководители на ДЛП - Раду Берчану, заплаши да напусне партията, ако тя се коалира с НСПР. Партийното ръководство в Букурещ се обяви против каквото и да е сътрудничество с посочената партия и настоява за коалиция с партията "Нова генерация". Вестник "Романия либера" окачестви положението като "скандал в коалирането".
Печатът откликва на настъпилите изменения на политическата сцена и създаването на "нов политически проект". Вестник "Адевърул" нарича появата на "Народно движение" "странен обрат", който намалява шансовете за успех, "още преди да се роди". "Държава, която се кълне със сълзи на очи, че няма пари за бедните, подчертава вестникът, би трябвало да си отвори ушите за всички предложения, които биха й помогнали да изпълнява задълженията си, преди да търси заеми от чужбина."
Редица вестници стигат до заключение, че положението няма да се измени, докато липсват нови формации "с широк размах, с ведър и силен глас". "Времето, пише "Адевърул", ще бъде изпълнено с концентрирани усилия на властта да попречи на СЛС да получи 50% от гласовете и да вземе отново властта. А това не носи нищо добро за Румъния."
За предстоящия вот се готви и опозицията от СЛС (съюз между Социалистическата и Националлибералната партия), чиято изборна програма се очаква да бъде оповестена. В румънския печат продължава да се спекулира с допуснатия "гаф" на разноезичие между двете партии при сформирането на новото правителство на Михай Унгуряну. Националлибералите категорично отказаха да гласуват за новото правителство, а социалдемократите поставиха условия. Председателят на СДП Виктор Понта изненадващо излезе с декларация тези дни, че, ако правителството поиска в парламента увеличение на заплатите за служителите в бюджетната сфера, партията ще го одобри. (През 2010 г. правителството намали заплатите с 25%.) Лидерът на националлибералите Крин Антонеску заяви пред МЕДИАФАКС, че думите на Понта няма да повлияят на взаимното сътрудничество. И добави, че ще подаде оставка от партията, в която критиката срещу него се засилва, ако СЛС не спечели парламентарните избори през есента. Той очаква на тях съюзът да спечели с 10% повече гласове, отколкото на местните.