18 Ноември 2024понеделник18:23 ч.

Есе за България

/ брой: 21

автор:Дума

visibility 4144

Станислава Гайдажиева, 22 г.

От доста време се чудя как да помогна на България. Що да сторя, за да изплуваме от дъното най-после след повече от двадесет години. И днес, струва ми се, намерих решението. След дълбоки размешления върху икономиката ни, туризма и търговията една думичка преобладаваше в съзнанието ми почти през целия ден. А именно: отговорност.
Това есе ще се съсредоточи върху изгубената ценностна система на българския народ и най-вече върху смелостта и честта ни, примесени с отговорността да признаем това. Да поясня, това есе няма за цел да обиди никого или да накърни правата на нито един от вас. Това есе е просто размишление на едно дете на прехода, но вече достатъчно пораснало, за да осъзнае, че това, което ни липсва, за да сме добре, не може да бъде намерено в управниците ни или върлуващата криза, а в самите нас. Истина, която всички признаваме пред себе си, но малцина дръзват да кажат на висок глас.
И така, отговорността. Замисляли ли сте се какво точно е отговорността? Тя не е просто празна дума, лишена от смисъл и значение, не е и думата, която можем да употребяваме, когато нямаме какво да кажем. Отговорността е чувството, възпитано у нас от родителите ни и обществото, което ни кара да осъзнаем и признаем грешките, направени от нас и ни прави част от семейството и от общността. Отговорността е също така и индивидуална ценност.
За момент ще спра с пояснителните думи и ще дам типичен пример от българската действителност. Едно петгодишно дете хваща един камък и счупва прозореца на близката бакалия. Вярно, едно дете на такава възраст все още не може да осъзнае какво представлява отговорността и какви са последствията от това да я поемеш. Българският родител ще плати счупения прозорец, но огроничен брой родетели ще седнат със своето дете вкъщи и ще проведат разговор с него относно безотговорността и неприемливостта на поведението му. Дали защото са твърде заети в работата или в собствения си свят на себесъжаление и немотия, повечето родители не ще проведат този така важен за тяхното дете диалог и не ще го възпитат в това да бъде отговорно за собостевните си действия. Но след време това дете ще порасне. И то ще стане родетел, и неговото дете ще счупи прозорец.
Този пример ясно показва, че отговорността почива в ръцете на родителите да възпитат своето дете по начин, приемлев за бъдещото и успешно разветие на този малък човек. За момента тя почива, но дали след дълга неупотреба тя няма и да корозира там?
Ще дам и друг пример. Гражданин пада на улицата внезапно. Какво правят останалите българи? Ами нищо. Те не правят абсолютно нищо. Стоят и зяпат или отминават падналия като че все едно не е паднал или по-лошо - не съществува. Това е така наречената липса на обществена или социална отговорност: да се интересуваш от ближния, да помогнеш на изпаднал в нужда, да проявиш разрибане и човечност, а не егоизъм и непукизъм. Това не е за смях, драги съграждани, а напротив - това е мястото и ситуацията, в която да покажем, че сме част от развито общество и че ни е грижа за това, което се случва около нас.
Ако не можем да проявим отговорността си тук и сега, защо очакваме, че нашият интерес към политическото развитие на страната има смисъл? Щом в една проста ситуация като гореспоменатата ние се държим като стреснати мишки от собствените си сенки, уплашени да проявят себе си пред останалите, страхувайки се какво ще кажат те за това, няма начин как да сме по-заинтересовани за политеческото ни бъдеще. Интересно е все пак как съседи клюкарстват за съседи и как приятели одумват другари, но някак си този интерес е вечно негативен! Дори когато говорим за политика, ние не намираме иновационни модели за това как да повлияем благоприятно на собственото си положение, а гледаме как да обвиним останалите и да превърнем дори невинните в изкупителни жертви - всички останали, но не и себе си. Ами като ни ни харесва нещо или имаме по-добро решение на даден проблем, нека се постараем да поемем отговорността за собственото си развитие, а след това и нейните последствия, както позитивни, така и негативни. Очевидно нямаме семейна отговорност, но значат ли горните разсъждения, че нямаме и обществена такава?
Погледнато в исторически план, големият преход е започнат точно от хора, изразяващи своето несъгласие със съществуващата тогава действителност. Но... те не доведоха страната до по-дорбо положение. А понесоха ли си последствията за поетата от тях преди повече от двадесет години отговорност? Струва ми се не. Незнайно защо имам усещането, че характерите от преди повече от двадесет години вече не съществуват. Тези същите надали щяха да оставят децата си сами да се учат от грубата действителност, надали щяха да подминат паднал на улицата човек, надали щяха да оставят бъдещето си в ръцете на хора, които отдавна не знаят значението на думата отговорност. Тези същите сте вие, мили българи, но оскотели и дълбоко забравили своята отговорност към семейството, обществото и държавата и помнейки само тази към самите себе си. А понякога забравили дори и нея. Жалко!  
 

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 422

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 373

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 367

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 335

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 369

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 353

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 330

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1102

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 367

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 355

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 394

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ