18 Ноември 2024понеделник20:34 ч.

Икономиката продължава да потъва

Примитивните злоупотреби на Дянков с данни не водят до излизане от кризата - напротив

/ брой: 146

автор:Иван Ангелов

visibility 4592

От лятото на миналата година Симеон Дянков ни уверява, че знае как да изведе икономиката от кризата. Предсказваше, че през 2009 г. ще имаме балансиран бюджет и ще ни приемат в "чакалнята" на еврозоната; че "отлепването" започва от март 2010 г.; че през май-юни започва растежът; че ще повишават заплатите и пенсиите през юни-юли 2010 г.; че скоро ще започнат "да се пълнят джобовете" на потребителите; че бюджетът през 2010 г. ще бъде балансиран. Всички негови икономически диагнози и прогнози се оказаха погрешни.
В световната стопанска практика е установен критерий кога една икономика влиза във или излиза от рецесия: намаление, съответно прираст на БВП в две последователни тримесечия. За необратимо излизане от криза може да се говори само когато има възстановяване на БВП, заетостта и доходите близко до предкризисното равнище; че само растежът на БВП не е заместител на заетостта. Доказано е също, че възстановяване на заетостта настъпва 8-10-12 месеца след възстановяване на производството.
Въпреки тези ясни критерии Дянков продължава да твърди, че кризата у нас е приключила. За доказателства използва фрагментарни, второ- и третостепенни признаци, като "индекса на риска", оценки на рейтингови агенции и т.н. Твърди, че износът растял от 6-7 месеца; позовава се на увеличение на производството в някои промишлени подотрасли; че безработицата намалява от няколко месеца и т.н. Нито едно от тези твърдения не е сериозно доказателство за излизане от кризата.
Както вече споменах, за да говорим за излизане от рецесията, трябва да има растеж на БВП в 6 последователни месеца. У нас досега

няма растеж дори в един месец

През първото тримесечие на 2010 г. БВП спадна с 3,62%. Това ще продължи и през следващите тримесечия. През април промишленото производство намалява с 6,4% в сравнение с март 2010 г. От общо 33 промишлени подотрасли само в 6 (и то не най-важните) има слабо повишение на производството. Това обаче не пречи на Дянков да ги използва като "аргументи" за оживление в промишлеността. От началото на пролетта има леко намаление на безработицата по сезонни причини, но той го приписва на "правилната правителствена политика". Хваща се като удавник за сламка в търсенето на доказателства за оживление.
Особено груби са злоупотребите му с данните за износа. Дори измисли някаква

въображаема експортна преориентация

на икономиката, която наложила актуализация на бюджета за 2010 г. Това не е вярно! С данните за производството, експорта и т.н. се правят сравнения за различни цели. За да се установи къде е сегашното ниво на производството или износа в сравнение с предходни фази на цикъла, се правят сравнения със същия период (месец, тримесечие) на предходната година. За да се разбере с колко години сме се върнали назад по производство или износ, се правят съпоставки с избрана базисна година, примерно 2005 г. За да се прецени дали икономиката продължава да пада, да стагнира или да се възстановява, се правят сравнения с предходни месеци - например март спрямо февруари 2010 г., април спрямо март и т.н. В нашия случай точно тези сравнения са най-показателни. Дянков обаче ги избягва, защото не обслужват тезата му за въображаемо оживление.
Поради важността на последния тип сравнения и спекулацията с тях нека се обърнем към данните в таблица 1. До края на януари 2010 г. износът намалява - както общият, така и за страните от ЕС. Леко увеличение на общия износ започва от февруари 2010 г., като за ЕС то трае само до края на март. Но увеличението на износа не е главно към основните ни партньори от ЕС, а от спорадични сделки към трети страни. То не се дължи на увеличен физически обем, а на по-високи пазарни цени за черни и цветни метали, което не е наша заслуга. Голямата част от увеличения износ извън ЕС е резултат от обезценяване на еврото, т.е. не се дължи на успешна наша политика.
При това положение за стопанско оживление остава да разчитаме само на повишение на вътрешното търсене. Такива очаквания са логични, защото частното (на домакинствата) потребление през предкризисната 2008 г. е било 68,2% от БВП, държавното потребление (чрез бюджета) - 16,3% и инвестиционното потребление - 33,4%. За това са полезни данните от таблица 2. Данните за 2008 г. потвърждават, че растежът на БВП се дължи на повишение на частното, държавното и инвестиционното потребление.

Намалението на вътрешното потребление


изигра важна роля за спада на БВП през 2009 г. Така ще бъде през 2010, 2011 и следващите години. Повишението на вътрешното потребление ще е главна предпоставка за увеличение на производството, заетостта, доходите, постъпленията в бюджета и в крайна сметка за качеството на живота на хората. И обратното. Силно рестриктивната политика ще потиска вътрешното търсене и ще прави невъзможно увеличението на производството, заетостта, доходите, приходите в бюджета.
Когато са правели прогнозата за България, експертите в Европейската комисия (ЕК) са разчитали, че правителството ще провежда гъвкава икономическа политика, водеща до смекчаване на спада във вътрешното потребление през 2010 г. и дори до неговото повишение през 2011 г. Това, заедно с повишение на нетния експорт, би довело до нулев растеж на БВП през 2010 г. и 2,7% през 2011 г. Тези очаквания не се подкрепят от провежданата досега силно рестриктивна политика. То личи от лошите резултати за първото тримесечие на 2010 г. и е сигнал, че прогнозите на ЕК няма да се потвърдят. Още по-малко - прогнозите на Дянков.
По-големият спад на частното и държавното потребление ще се дължи на замразените номинални заплати и пенсии за 5 млн. души; намаление на доходите поради допълнителни съкращения на персонал; пряко и косвено орязване на редица социални програми; намаление на средствата за здравеопазване, образование, наука; разширяване обхвата на платените услуги;

ерозия на всички реални разполагаеми доходи


от по-високата инфлация поради поскъпване на енергоносителите и на редица услуги.
Инвестиционното потребление ще се свие поради съкращаване на държавните капиталови разходи; продължаващо бавене на възстановяването на стотиците милиони лева задължения на държавата към фирмите; забавяно възстановяване на ДДС на фирмите; драстично орязване на капиталовите разходи на общините; слабо усвояване на структурните фондове от ЕС; спадът на преките чуждестранни инвестиции; трудният достъп на фирмите до инвестиционни кредити и т.н.
През първите 4 месеца на 2010 г. расте негативното салдо между износа и вноса и намалява нетният експорт. Това ще потиска допълнително растежа на БВП, заетостта, доходите и постъпленията в бюджета. България изнася 3-4 пъти по-малко на човек от населението в сравнение с Чехия, Словения и Унгария, защото не сме конкурентоспособни.

Нашите политици си играят на криеница

с цените на световния енергиен пазар, вместо да действат за намаление на енергоемкостта на продукцията, която е 6 пъти по-висока от средната в ЕС.
Ако прибавим сложните перспективи във външното търсене, картината се влошава още повече. Изгледите за големи поръчки от нашите основни европейски партньори през тази и следващата година не са добри поради все още хилавия растеж в Западна Европа и нарастващата бюджетна рестрикция, особено в страните с двуцифрени дефицити и голяма публична задлъжнялост. Публичният дълг на богатите страни от Г-20 при 80,2% в 2007 г. се очаква да достигне 107,7% през 2010 г.
Между САЩ и ЕС има сериозни различия по начина за излизане от режима на антикризисно стимулиране. Те се проявиха на срещата на Г-20 в Торонто на 26-27 юни 2010 г. Правителството на САЩ, поучено от горчивия опит с двойното потъване през 30-те години на миналия век, не бърза с прехода от стимулираща към нормално рестриктивна политика поради все още крехкото стопанско оживление, макар че там имат три последователни тримесечия с 2,5-3,0% растеж. Страните от ЕС с високи бюджетни дефицити и голям публичен дълг предпочитат бърз преход към рестрикции, въпреки че
 
оживлението е по-слабо от американското

В крайна сметка беше решено всяка страна да си избира режим на излизане от антикризисно стимулиране. Прибързаният преход от стимулиращ към рестриктивен режим може да затрудни оживлението в самия ЕС и да усложни глобалното стопанско оживление.
Всичко това показва, че сегашната глобална криза има комплексен характер. Тя не се изчерпва с намаление на производството, а разстройва световната икономическа и финансова система и нанася опустошителни поражения в глобалната социална, политическа, духовна и други системи. Най-изтъкнати световни учени и държавници говорят за необходимостта от нов свят и нов, дълбоко реформиран, по-хуманен капитализъм.
На този фон звучат нелепо примитивните оценки на Симеон Дянков, че България е излязла от кризата. С такова тесногръдо мислене няма да излезем скоро от сегашната криза и ще задълбочим дълбоката икономическа, социална, политическа и духовна криза, в която сме от 20 години.

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 475

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 382

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 409

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 410

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 380

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 403

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 406

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 418

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 361

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1145

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 416

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 404

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 447

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ