18 Ноември 2024понеделник15:40 ч.

Чудаци

Човекът, който говори с щъркелите

Тодор Дишлийски от село Ярлово засели птиците в полите на Витоша, прави туристически маркировки от планината чак до гръцката граница

/ брой: 174

автор:Надежда Ушева

visibility 8125

Щъркелите са главни участници в не една или две истории от бита и синия екран. Срещани "герои" са във филми, шоу сцени, гатанки, стихотворения, песни. За тях се разказват вицове, анекдоти, истински случки и какво ли още не. Те заемат особено място в народната ни митология. Според която щъркелът донася бебетата.
Смятани за птици на късмета, те са нетърпеливо очаквани всяка година в края на март и са щастлив предвестник на пролетта и новото начало. Желани летовници в населените места, накацали върху комини, стълбове, поляни, блата, те очароват с прелестта си малки и големи.     
ДУМА попадна на интересна история за щъркели. Действието се развива недалеч от София - в село Ярлово, Самоковско. Главни герои са Тодор Дишлийски - пенсионер, природолюбител, планинар, и, разбира се, щъркелите.


Къщата, която всяка година приютява щъркелите


Всичко започва през пролетта на далечната 1982 г., когато изведнъж четири щъркели кацват на покрива и забиват клюновете си в керемидите. С все сила тракат и коват върху къщата на чорбаджията, който тъкмо довършвал новия си дом.        
- Нечувано тракане беше! Страшна работа! - разказва 66-годишният човек. - Баща ми тогава беше още жив и се провикна: "Тодоре, взимай да правиш гнезда"! Така започнах - спомня си той.
Оттогава щъркелите всяка година долитат точно в село Ярлово и избират гнездата, изградени от нашия герой. Но неочакван проблем помрачава въодушевлението му тъкмо в началото на неговата цел. Птиците не искат да мътят. Първите две-три години само кацат и отлитат. Комшии забелязват, че стълбът е много малък, дават съвети. Опитват разни хитрини, безуспешно. Докато Дишлийски не прави по-голямо гнездо с диаметър 1,5 м и ширина 1 м, чак тогава щъркелите го одобряват и се задържат през целия сезон. Постепенно природозащитникът става баш майстор в строенето на гнезда и до най-малката подробност ги изпипва и укрепва. Прави ги от ръбести железа, колкото може по-дебели. Взема тръба и 18 пръчки, които предварително измерва и огъва, после ги заварява върху диска, който се поставя в средата, слага за здравина и клони. 
Задължително гнездата трябва да се правят на бетонни стволове, после се облицоват с поцинкована ламарина - съветва известният ярловчанин. - Това е много масраф и труд, но си струва. Остава за години напред. Въобще, за да се построи гнездо по този начин не само, че изисква доста време - няколко месеца, а е и прекалено скъпо. Сръчният стопанин събира материалите от складове, изоставени дворове и, ако даде някой нещо, като разберат хората, че е за птиците. Иначе много от съселяните му се надсмиват и подиграват, че се занимава с такива работи. Някои дори му завиждат. Обаче на Тодор не му пука. Той вярва, че всеки си има свой мерак и е сигурен, че ако на пътя има дупка, хората ще влязат в нея, защото не гледат в краката си, а нагоре - към гнездата!
Тодор Дишлийски самичък изработва къщите на птиците, сам ги изправя и следи дали всичко е наред. Най-много обаче се гордее с петото гнездо, за чието монтиране Стефан Софиянски специално му изпраща кран от столицата. То моментално се превръща в любимо място на щъркелите, от които две семейства обитават Тодоровия двор. Изглежда, че и те разбират от добре свършената работа, защото с нокти и клюн бранят не само гнездата, а и територията си.
- Непрекъснато идват и други птици, но "моите" ги гонят. Даже не ги допускат до района на селото... Да знаете какъв егоизъм съществува  между птиците. Ужас е! - коментира събеседникът ми, който досега е направил 6 гнезда. На път е да стане готово и седмото, което в момента довършва. Като бройка смята, че са достатъчно. Но, ако стане така, че се изпълнят, ще трябват още, разсъждава той. 
Преди да постави последното, ще изчака щъркелите да си отидат. Страх го е да не ги изплаши. Те и без това са плашливи. Особено когато долитат през пролетта - на 21 март пристига първият. След 5 дни - другият, но щом мине човек в градината или на улицата, веднага излитат. Първите дни и седмици е така. После свикват с шума и присъствието на хората.
Не всички птици на късмета обаче имат късмета на ярловските си себеподобни, що се отнася до техните домове и намирането на храна. Повечето от щъркелите сами правят гнездата си - на дърветата, върху стълбовете. Но те са временни и лесно падат, както обяснява Тодор Дишлийски. По думите му не са практични и могат да се запалват. Обикновено птиците, когато изграждат убежищата си, избират места в близост до мочурливи блата, тресавища, долове, езера. Те са жизненоважни за тях, защото оттам си намират храната. Тя е основен фактор, от който зависи колко дълго ще останат в страната ни. Менюто им е съставено главно от жаби, риби, влечуги, мекотели, насекоми, а също и млади птици, гущери или гризачи.
- Голям проблем е, че няма гьолове, и то не само тук - посочва Тодор Дишлийски.
Според него трябва да се направят на много места, навсякъде, във всяко село на България. Така ще може да се развъдят тези животинки, които са нужни за изхранването на птиците. Храната ги задържа, храната ги гони, категоричен е човекът, който си говори с щъркелите. За щастие - продължава той - тази година сме с голям късмет и ние, и те, защото имаше много дъждове и излязоха много червеи, буболечки, скакалци, които щъркелите  лесно улавят и занасят на рожбите си.                            
- Ако имат плячка, нямат никакви пречки за отглеждането на малките - споделя наблюденията си  Тодор. В противен случай ги хвърлят и то най-вече, когато са се измътили повече. Храната носят в стомаха си и започнат ли да я пускат в човките на новоизлюпилите се, разбирам, че възрастните вече имат потомство, разказва той.
При щъркелите мътенето и грижата за малките са изключително интересни. Щом се появи първото яйце, птиците лягат и няма ставане. Независимо кой - женският или мъжкият - един от тях стои в гнездото или около него, поне докато новородените не станат на 2 седмици. Мътенето продължава около 30-35 дни, като с него се заемат и двамата родители.
- Ако женската мъти, като дойде мъжкият, веднага я отменя. Той ляга, а партньорката му  отива да търси "лакомства". Сменят се, но и двамата задължително мътят, разказва вещият в занаята. Той е свидетел как те по равно ги хранят и се грижат за бебетата си. Макар че, както сам си признава, почти не ги различава, защото всичките  са еднакви. Даже не е сигурен дали всяка пролет  кацат едни и същи щъркели над къщата му.
Те снасят по 4 яйца, но тази година - три. Иначе броят им най-много достига седем. Женската измътва през интервал от два дни. Отглежда едно люпило на година. Не е проблем, че са повече, гледат ги, стига да има достатъчно храна. След родилния период възрастните продължават да се грижат за малките около 1-2 седмици, когато те са още край гнездото.
У нас щъркелите са най-много освен по обичайните мочурливи места в Северна България и покрай морето, така и по балканските райони.
- Около 25-26 август напускат нашето село - казва Тодор. Но може и по-рано, ако няма храна.  Интересно ми е как точно разбират кой ден да си тръгнат. А после кога да се върнат. Какъв усет притежават да откриват старите си места? - пита се той. - Събират се от всички краища и към 15 септември окончателно излитат от България. Разказвали са ми как са ги виждали на страхотни ята като самолети. Минават около 13-14 хиляди км, за да стигнат до Червено море.   
Щъркелите живеят до 40 години - при добър начин на съществуване, без препятствия и травми, както пише в книгите. Любопитно е, че имат силно зрение и се прибират в гнездата си късно през нощта, ако са ги напуснали поради някаква причина.      
С тези красиви птици съвсем не приключват чудатите истории на нашия главен герой в репортажа. Тодор Дишлийски, който е работил в  "Кремиковци" дълги години и до болка е наясно с всички автокранове, през свободното си време строи и... спални от желязо. Какво ги прави ли? Нищо. Колекционира ги и обича да се хвали, че като неговите няма други на света. Те са огромни.  Железни и в буквалния, и в преносния смисъл на думата. Сигурно биха издържали и най-тежкия човек на планетата. Показва ги на приятели и познати, когато му гостуват. Спалните са общо 10.
Днес обаче Тодор Дишлийски освен че се наслаждава на всичко това и чака с нетърпение да дойдат сина му и двете внучета на гости, има нова мечта. Неговата амбиция е да направи зимна маркировка по определени планински маршрути. Преди години му хрумва идеята да съгради туристическа маркировка от Черни връх до с. Ярлово. Речено - сторено. Лятното обозначение става факт за радост на авантюристи и заклети планинари. След това деятелите на БТС продължават маркировката от Витоша, Верила, Рила, Пирин до гръцката граница. Дишлийски изгражда и втора, като очертава с камъни маршрута от родното си село до вилна зона Ярема, прави и маркировка, която посочва "изгубеният" път от самоковското Ярлово до пернишкото село Чуйпетлово. Миналата година Тодор поставя табелки от кръстовището от Верила и Смиля за Ярлово.
- Голяма част от тези маршрути минават по тревисти терени. По тях няма камъни, на които да  положа червената упътваща боя. Затова търся  подходящи от други места, нося ги и подреждам по трасето, за да оформя прилична пътечка, разказва Дишлийски, който започва да се занимава с маркировките пак през пролетта на 1982 г.
Идеята му идва една година, когато се загубва на Черни връх и оттогава мисли какво да стори, за да спести трудностите и неприятностите на хората в планината. Веднъж той се лутал седем-осем часа, докато намери пътя... Още помни датата - 19 януари. 
- Много камъни съм прекарал от селото до местността Ярема. През 30 метра камъни след камъни съм редил. Сам. Пет маркировки съм направил, обяснява ентусиастът, който е щастлив, че помага на изпадналите в беда да се ориентират в балкана. Само го е яд, че има хора, които вместо да пазят, рушат стореното и дори, колкото и да е глупаво, обръщат в обратна посока табелите.
Обозначеният път създава условия не само планината, но и селото, в което живеят към 400 души, да се посещава от много повече туристи. Нашият герой се старае да върши майсторски нещата,  съгласно с правилата. Оглежда добре мястото и избира да сложи маркировката там, където има вода или пък тя е наблизо. Пътеките трябва да са безопасни. Проходими. Изчистени.    
- Навремето планинските очертания са били под командването на Българския туристически съюз, отбелязва Дишлийски. Витоша стана парк и с неговия директор говорихме да направим нещо още по-красиво - зимна маркировка. Имам голямо желание за това. Но трябва някой да ми помогне. Ходих и при кмета на Самоков... Той обещава, но няма нищо засега, добавя упоритият ярловчанин, който е неразривно свързан с природата и планината.
От младини изкачва най-високия връх у нас и на целия Балкански полуостров - Мусала, оставал е  по три дни на станцията. От 5-6 години обаче не го е покорявал. Но до миналата година редовно е правил преходи през Витоша.
- Днес планината не е това, което беше преди. Самоунищожи се. А и хората имат немалка вина за нейната негостоприемност - смята Тодор, който отправя апел към абсолютно всички да пазят чист балкана! Да не замърсяват алеите и водата. Да поддържат природата жива! Той дори е написал своя призив в една тетрадка, поставена на ръбеста кутия, високо на върха.  
За Тодор Дишлийски планината е не само дом, тя е най-големият лечител! Благодарение на нея той е силен и издръжлив. В това може да се уверите сами и на Богоявление, когато редовно се гмурка в ледените води да вади кръста. За пръв път се хвърля в р. Палакария в с. Ярлово през далечната 1985 г. А от 1995-а насам конкурира на Йордановден младежите в езерата "Ариана", а по-късно и на  квартал "Дружба" в София.
- Правя го за здраве и дълголетие - разказва Тодор за поредната си страст къпането. Никога обаче не хващам кръста, защото давам път на младите момчета. Нека те се съревновават, да се радват, допълва Дишлийски, който тази година  скочил в замръзналите води за 26-и пореден път.     


Тодор Дишлийски: Още едно гнездо ще излезе от работилницата
Снимки Благовеста Цветкова


Знаете ли, че...

Щъркелите биват бели и черни. Белият е вид водолюбива птица от семейство Щъркелови. В България гнездят около 10 000-12 000 двойки. Те са защитени от Закона за защита на природата.
Това е широко разпространен, но намаляващ вид, който се размножава в по-топлите части на Европа. Видът е мигриращ, зимува в тропическа Африка. Щъркелите прекосяват Средиземно море. Стотици  могат да бъдат забелязани да летят през протоците Гибралтар и Босфорa.
Белият щъркел е висок 1 м с 2 м размах на крилата. Тежи от 2.3 до 4.5 кг.
Черният е блатна птица от семейство Щъркелови, тежи около 3 кг. Дълъг е около 95-100 см. Възрастните са с черни горни пера, по които има златистопурпурни и зеленикави отблясъци. Човката и краката са червени. Малко по-малък е от белия щъркел.
При малките човката и краката са отначало жълти, но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). На една година черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна. За разлика от белия, който живее в провинцията и степите, черният обитава горите. Двойките са изолирани една от друга на няколко км, като най-голямата гъстота е в Източна Европа. У нас черен щъркел може да се види в Никополското плато, в покрайнините на Ловеч, Русенско и Хасковско.
Размножават се през пролетта в по-топлите страни в Европа, и най-вече в централните и източни райони, както и в Русия, и в Китай. Отлитат през септември и зимуват в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай.
Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000-10 000, а турската - 500-2000. Според "Wetland international" (2002) броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000-44 000.
Черните и белите щъркели са моногамни и   остават верни едни на други. Ловните територии се простират на радиус 5-10 км от гнездото. Малките остават в гнездото 63-71 дни. Достигат полова зрелост на 3-годишна възраст.
Черният щъркел е включен в Червената книга.

***
Гатанки

Майстор с ножица червена

* Майстор с ножица червена
крачи в нивата зелена.
С ножицата силно трака -
жабчето от страх разплака!
Този майстор дългокрак,
чак от юг пристигнал пак,
как ли се нарича, как?

Край гьол за риба чака

* Рибар без сак, без мрежа, край гьол за риба чака. Но хваща той обаче такваз, която квака. Що е то?

Жабите да преброява

* Службата му е такава - жабите да преброява. Що е то?

Известява, че дошла е пролетта

* Ти го галиш със ръчица и с усмихнато лице,  известява на света, че дошла е пролетта. Що е то?

Инспекторатът на МС иска наказания в Министерството на културата

автор:Дума

visibility 352

/ брой: 220

4 щама на грипа тази година

автор:Дума

visibility 279

/ брой: 220

3 януари ще бъде учебен ден в София

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 220

Експерти алармират за криза с тока през зимата

автор:Дума

visibility 298

/ брой: 220

Инфлацията рязко се ускорява през миналия месец

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 220

Застраховката на такситата поскъпва заради честите инциденти

автор:Дума

visibility 294

/ брой: 220

Еврокомисията повиши очакванията си за българската икономика

автор:Дума

visibility 316

/ брой: 220

Стреляха по резиденция на Бенямин Нетаняху

автор:Дума

visibility 313

/ брой: 220

Тръмп гласи високи мита за Евросъюза

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 220

Гръцката полиция на крак заради демонстрации

автор:Дума

visibility 277

/ брой: 220

Ново ниво

автор:Ина Михайлова

visibility 1023

/ брой: 220

Това не са услуги

visibility 305

/ брой: 220

Иска ли Зеленски мир

автор:Юри Михалков

visibility 267

/ брой: 220

За лъжите и истините, свързани с „Гунди – легенда за любовта“

visibility 322

/ брой: 220

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ