18 Ноември 2024понеделник06:51 ч.

Александър Каракачанов

Ляв човек съм - в лявото е справедливостта

От ликвидационните съвети започна най-безумният и срамен процес в икономическата история на страната ни, казва лидерът на Зелената партия в България

/ брой: 257

автор:Лилия Томова

visibility 2855

Александър Каракачанов е роден на 11 септември 1960 г. в София. Доктор е по философия, магистър по макроикономика. Съучредител на дисидентските организации - Русенския комитет, "Екогласност" (сдружението е учредено в апартамента му през април 1989 г.), Клубовете за гласност и преустройство. Народен представител в Седмото Велико и в 38-ото НС. Кмет на София (17 октомври 1990 - 20 октомври 1991 г.). Председател на Зелената партия.
Владее руски и английски език. Женен е, има две деца.

Цитат:
"Честният човек е трън в гащите"


- Бяхте, ако не баща, то поне, ако позволите да се пошегувам, "баткото на българската демокрация", г-н Каракачанов. Днес питате ли се - "Каква я мислихме, каква стана"? Или не?
- Бях на 29 години и всичко, което съм правил, е било напълно съзнателно и с ясна сметка за възможните последици. Тези, които се съмняват, могат да прочетат на сайта на Зелената партия книгата за "Екогласност", на която бях секретар и която организира първите открити обществени прояви, несанкционирани от властта след повече от 40 години тоталитарно управление. Те са подписката, събранията и шествието на "Екогласност" през есента на 1989 г. Те изиграха огромна роля за разкрепостяването на общественото съзнание. Това бе най-важното, за да почнат промените, а дали е бащинство или друго роднинство - това е просто литература...
Относно въпроса "каква стана" - това е един много по-сложен и дълъг разговор. Но с две думи: българското общество не бе готово или по-точно - много по-малко готово за прехода към демокрация, отколкото страни като Унгария, Чехия, Полша. Неготовността на т.нар. политически елити лиши страната от ясен "дневен ред за извършване на прехода". И което е по-лошото, даде възможност този "дневен ред" да бъде заменен с тесните егоистични интереси на политически и икономически кръгове. На най-високо политическо равнище тези интереси се сведоха основно до това - тогавашното СДС да измести БСП от властта и да наслага свои кадри навсякъде, а пък от своя страна БСП да сплоти своя електорат, с цел да може елитът на БСП да оцелее политически и икономически. Затова и двете страни имаха еднакъв интерес от конфронтационния двуполюсен политически модел. И затова през 1991 г., когато СДС се разцепи, ръководството на БСП тайно подкрепи екстремисткото крило на БСП начело с Филип Димитров. То се боеше, че ако социалдемократите на Петър Дертлиев, зелените на Александър Каракачанов и хората на Петко Симеонов вземат връх в СДС, или даже ако влязат като отделна центристка групировка в парламента, двуполюсният модел ще се разпадне, а самата БСП ще получи един достоен конкурент в ляво-центристкото пространство.
Този политически модел имаше пагубно следствие върху икономиката. Само един пример - селското стопанство. Основна цел на СДС в началото на 90-те години бе да бъдат унищожени кооперациите, в ръководствата на които те виждаха политическата основа на БСП на село. Затова бяха законодателно въведени ликвидационните съвети и започна един от най-безумните и срамни процеси в икономическата история на страната. Разумният подход бе да се преобразуват ТКЗС в акционерни дружества, като по този начин се извърши и връщането на собствеността, но което е по-важно: се запази производствена база. Знам, че от по-долните етажи на Социалистическата партия е имало такива предложения, но ръководството не пожела да ги предложи в парламента или пред българската общественост! Защо? СДС не би могло да направи разумни възражения на такъв пазарен подход! Отговорът е лесен - БСП се боеше, че в новите акционерни дружества тя няма да има този контрол, който има в ТКЗС. А и се изхождаше от елементарната политическа логика, че колкото повече дивотии извърши СДС, толкова по-добре! Срамна, но вярна тактика! БСП спечели изборите през 1994 г. и Жан Виденов сформира правителство, но дивотията с ликвидационните съвети не бе спряна от социалистическото правителство...
Та много неща станаха, но всички те в по-голяма или по-малка степен бяха подчинени на тази логика.
- Знаехте ли, г-н Каракачанов, когато "избухна" демокрацията у нас, че става дума не за промяна, а за смяна на системата? Ако знаехте, щяхте ли да сторите това, което сторихте?
- Не е нужно да си гений, а при това аз съм философ по образование, за да видиш, че системата практически не може да се реформира. Има сериозни теоретични разработки, които доказват това, но Живков също го доказа на практика с многобройните си "реформи", които или нищо не допринесоха, или само разклатиха системата. Това, което не знаех, а и не ми е известно някой да го е знаел, е, че процесите на разпад на световната тоталитарна система ще тръгнат така лавинообразно. Не предвиждах до каква степен не сме готови като личности и като общество за вихреното препускане на събитията.
- Изглеждате, а и за себе си съм сигурна, че сте ляв човек. Така ли е всъщност? Няма да питам защо...
- Да, така е! Това личи и от Закона за кредитните милионери от 1997 г., и от Закона за санкциониране на незаконно забогателите от 1998 г. (седем години преди закона "Петканов" и комисията "Кушлев"). По първия закон ме подкрепи тогавашният президент Петър Стоянов и законът бе приет - бяха разкрити кражби от банките за близо 2 милиарда долара. Друг е въпросът, че правителството на Иван Костов не пожела да си мръдне пръста, за да ги събере. По втория закон вече нямах подкрепа, тъй като явно и само първият вече им бе дошъл много. Интересното е, че и в двата случая не получих подкрепа от БСП. Но да предположим, че тогава тя не бе достатъчно реформирана. Защо сега БСП не желае да подкрепи внесения в парламента от мен и инициативна група Закон за връщане на заграбените чрез замени гори и земи? Нима смята, че заграбените над 70 хиляди декара държавни земи и гори с пазарна стойност милиарди левове трябва да бъдат оставени на шепа олигарси? Това ли е социалното, лявото мислене?!
Аз винаги съм смятал, че в основата на лявото е чувството за справедливост, което се изгражда в човек още от ранни години. Но трябва да си сляп, за да не виждаш, че в голяма част от т. нар. леви лидери то просто не съществува.
- Вие бяхте и като че ли най-младият столичен кмет. Помним, даже май се опитаха и да ви понабият пред общината. С какво не угодихте на съпартийците си тогава?
 - Не угодих на същата тази екстремистка част на коалицията СДС, която визирах в първия въпрос. И която не искаше нежна революция, а точно обратното. Тука е много важно да не се пропуска, че през 1990-1991 г. коалицията СДС нямаше нищо общо със създадената по-късно партия СДС. СДС-коалиция не бе нито дясна, нито лява, а антитоталитарна коалиция за възстановяване на демокрацията в България. В нея имаше много потенциален екстремизъм, който трудно може да бъде определен като десен или ляв, а по-скоро лумпенски. Именно срещу този екстремизъм се опълчих като кмет, включително като заявих, че няма да позволя да се блокират основните кръстовища в града и той да бъде поставен в обсадно положение, още повече че никоя политическа сила официално не застава зад тези действия.
- Чуват се гласове за нова конституция. Вие подписахте тогава основния закон на страната. Кому и защо не се харесва той днес?
- Конституцията е едно от малкото положителни дела на нашия преход! Ако не бяхме приели тази конституция през 1991 г., то имаше голяма опасност в кризисните моменти през тези години да стигнем до много повече и много по-страшни сблъсъци от тези от края на Виденовото правителство. Основните държавни институции (парламент, президенство, правителство) успяха да устоят на атаките, защото черпеха своята легитимност от конституцията, която бе призната от цялата демократична общност на Запад. Това сдържаше политическия екстремизъм. А в най-тежките случаи го ограничавеше. Ако това го нямаше, тълпата пред Народното събрание в началото на 1997 г. нямаше да счупи само няколко прозореца, а щеше да отнесе цялата сграда.
Естествено, конституцията като всеки един закон остарява и трябва да се ремонтира. За 19 години много неща се промениха. Затова и се направи не една промяна, но дали трябва да се променя цялата конституция е много спорно. Основните проблеми в обществото - бедност, корупция, не работеща и по-точно разбита икономика не са следствие от конституционите текстове. Проблемът е в политическите сили и техните лидери - това, че не са адекватни на нуждите на избирателите. Това не може да се промени с нова конституция, за която би било похарчено изключително много време и социална енергия. Това може да стане само когато самото общество ясно формулира изискванията си и твърдо настоява те да бъдат изпълнени. Но това е една друга голяма тема, за която тук нямаме достатъчно място.
- Тежък въпрос, извинете ме, но - почувствахте ли се някога употребен?
- Случвало се е! Последния път, в изборите за Народно събрание 2005 г., когато Зелената партия бяхме в Коалиция за България. Тогава Сергей Станишев и Румен Петков лично ме поканиха на твърдо избираемо място в Добрич, даже публикуваха в пресата тази наша договореност. След няколко дни от същата тази преса научих, че няма да бъда там. Беше изключително непочтено, защото знаеха, че няколко дни преди изборите няма как да реагираме, а и не е в моя стил да правя скандали. Накрая използваха ситуацията, за да ме изнудят да отида на неизбираемо място в Разград.
Сега, като се замисля, вероятно не беше само непочтено употребяване, а може би и страх, че няма да ръкопляскам под диригентската им палка. В крайна сметка човек, който внася закони срещу кредитни милионери, иска да санкционира незаконно забогателите, а напоследък иска и да се върнат заграбени земи и гори за милиарди, е голям трън в  гащите.

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1878

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1896

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1933

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1989

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1872

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 2058

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1762

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 2027

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1980

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1943

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1818

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ