Логичният крах на доверието

Гъстата финансова мъгла над Стария континент се поразсея за кратко и от другата страна на Ла Манша отново напомниха колко илюзорна - поне в техните очи, е идеята за единна Европа. Изненади нямаше. Още през 80-те години, когато след продължили дълго преговори някогашната владетелка на моретата вече се бе примирила с ролята на редови член на Европейската общност (тогава още не беше съюз), тя  не криеше резервите и скептицизма си за бъдещето на една федерална държава, в която би могла - с известни условия -да участва. Албионът, който векове наред е бил обърнат на Запад към бившите колонии и доминьони, като по принуда трябваше да смени посоката на своя курс, борейки се безкомпромисно за интересите си. Още в началото на втория си мандат на "Даунинг стрийт" 10 Маргарет Тачър повтаряше, че ролята на европейската общност трябва да бъде ограничена до осигуряването на свободна търговия и ефективна конкуренция. След триумфа й във Фолклендската война и смазването на продължилата цяла година миньорска стачка тя при всеки повод показваше категоричното си несъгласие с изграждането на паричен съюз и замяната на националните валути с една обща. Тази "европейска политика" на Лондон продължава и до днес.

Снимка БГНЕС
Според Доминик Сендбрук канцлерът Меркел осъзнава това, което не искат да признаят много лидери - Европа е застрашена от растящи дългове, рецесия, анархизъм и крах на доверието в капитализма


На Албиона допускат само ограничено участие

Сега дълговата криза в Еврозоната, тежката финансова болест на Гърция и опасностите за икономиките на Испания, Португалия и Италия отново предизвикаха остри спорове за бъдещите отношения между държавите-членки на ЕС от континента и Великобритания. Евроскептиците в Уестминстър демонстрираха явно нарастваща враждебност към Брюксел и апелираха за преосмисляне на отношенията поради неспособността на еврочиновниците да реформират "централната власт". Около 90 депутати от партията на торите гласуваха за произвеждане на референдум, който да даде основания за излизане на Великобритания от ЕС. Те пак напомниха, че са против идеята за "федерация без демократична основа, управлявана от наднационален елит, който не се избира и не подлежи на граждански контрол". Навремето днешната баронеса Тачър в една своя реч в Брюж през 1988 г. ясно бе заявила, че приема идеята за формирането на обединена Европа на независимите, суверенни и хомогенни национални държави, но не и превръщането на ЕС в една държава. Такава концепция за бъдещето на Стария континент би предотвратила ликвидирането на националната самобитност на отделните страни и концентрирането на цялата власт в центъра на европейския конгломерат. Евроскептицизмът на Лондон не означава пълното отхвърляне на британското членство в ЕС, а по-скоро политика на избирателно участие в европейските интеграционни процеси, запазване на националната валута и ограничено участие в Шенгенското споразумение. Едно проучване на вестник "Гардиан" неотдавна показа, че над 70 процента от англичаните искат да се организира референдум за членството на страната в Европейскиия съюз. Според същото проучване 49 процента от тях ще гласуват за излизането на страната от ЕС - срещу 40 процента, които предпочитат Великобритания да остане член на съюза. В същото време над две трети от анкетираните настояват за преговори с искане да се изтеглят широките правомощия, предоставени на Брюксел по въпросите на имиграцията, човешките права и заетостта. От друга страна, дори и крайните евроскептици си дават сметка, че съществуването на Европейския съюз е единствената възможност за жителите на Стария континент да запазят статута му на сила, която може да играе първостепенна роля в световната политика. Според почти всички изследванния на демоскопичните институти младото поколение по-добре от предшествениците си разбира ролята на обединена Европа.

Снимка БГНЕС
Опасенията, че дълговата сделка ще се провали или няма да успее да реши кризата, предизвикаха рязък спад на курсовете на фондовите борси

 

 "Най-черният ден" - версията на футуриста

Така е озаглавил своя "кървав репортаж" Доминик Сендбрук в лондонския таблоид "Дейли мейл". По повод сегашната европейска криза и изявлението на Ангела Меркел, че крахът на еврото е опасен за мирното съвместно съществувание, той е дал пълна воля на богатото си въображение. "Днес, 29 октомври 2018 година, - пише Сендбрук, настъпи най-черният ден за Великобритания: нашите войски претърпяха унизително поражение на театъра на бойните действия в Европа. Хиляди британци се оказаха във военнопленнически лагери. От Брюксел до Атина - Европа, както преди сто години, е облята с кръв. От другата страна на Ла Манша вражеските войски приключват подготовката си за инвазия на британските острови. А от Изток руската мечка неумолимо затяга своята яка хватка - старата империя се въздига върху руините на европейската мечта.
Минали са само десет години от времето, когато милиони хора вярваха в мирна обединена Европа. Как можахме да стигнем дотук? -  пита авторът и сам си отговаря: повратен момент беше последната седмица на октомври 2011 г., когато в Брюксел се състоя срещата на високо равнище на европейските лидери в опит да спасят еврото. През февруари 2012 г. - пише пророкуващият Стендбрук, става очевидно, че поредният опит да се спаси еврозоната е провален и почти всички страни в Западна Европа влизат в рецесия. През март Гърция излиза от зоната на еврото и фондовите борси отбелязват най-големите в историята загуби. Меркел осъзнава това, което не искат да признаят много лидери: Европа е застрашена от растящи дългове, рецесия, анархизъм и крах на доверието в капитализма. През цялата 2012 година масовите антикапиталистически демонстрации и терористични акции прерастват в гражданска война. Антикапитализмът пленява цяло поколение. Едновременно с това се проявяват първите признаци на нов зловещ авторитаризъм.  Когато Берлускони се обръща за помощ към европейските партньори, Саркози с охота праща френски войскови части в Италия. Европейски миротворци нахлуват в Гърция и въвеждат ред в големите градове на страната. В края на 2012 г. континентът постепенно навлиза във въоръжен кофликт. Засилват се националистическите движения - от Мадрид до Будапеща имигранти стават жертви на погроми.
Въображението на Сендбрук не спира да се вихри: от финансовата криза най-силно е пострадала Латвия. Но Западът не й помага - независимо от това, че е членка на НАТО. И тъй като голяма част от нейните граждани са етнически руснаци, недоволството от икономическата криза прераства в националистическа конфронтация. Москва се възползва и руски миротворци прекосяват границата с Естония, а през март 2016 г. армията на Путин окупира Литва, Беларус и Молдова. През лятото на 2017 г. разногласията между фламандци и валонци в Белгия вземат кървав обрат. Саркози праща десантни части в Брюксел. Британският премиер Милибанд е принуден да подаде оставка. И така - заключава Сендбрук, френската армия благодарение на парите на Германия и подкрепата на неоимпериалистическа Русия обгражда нашия експедиционен корпус и го разгромява. В същото време във Великобритания продължават антивоенните вълнения, 70 процента от шотландците искат независимост, а в Северна Ирлания терористичните акции не секват. Англия винаги  е била част от Европа, даже и когато самите англичани отказват да признаят това. Време е да ги приемем в нашето семейство - ако се наложи и със сила - заключава Саркози. "Колко жалко, че през 2011 г. никой не се вслуша в думите на Меркел" - завършва своя "исторически репортаж" Сендбрук.

 
Последиците от политическия провал

Фантазиите на британския журналист са далеч от реалностите. Но са добра алегория, която би трябвало да стресне политиците. През последните дни в Северна Европа рязко се засили отрицателното отношение към финансовата политика в еврозоната. Последствията от провалилата се стратегия за спасяване на единната европейска валута се проявиха на пазарите. Очакваше се едно - случи се обратното. Очакваше се взетото решение за нови заеми за Гърция, опрощаване на половината банкови задължения на страната, жестоките бюджетни съкращения и широката приватизация да предотвратят заплахата от разпространяване на заразата в еврозоната. Но както каза на първата си пресконференция новият президент на Европейската централна банка Марио Драги, "икономиката на еврозоната е засегната от "интензивни рискове" и особено висока трайна несигурност на финансовите пазари".
Споразумението, което европейските лидери постигнаха, за да преодолеят дълговата криза на континента, бе поставено под съмнение от изненадващото решение на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да свика референдум за най-новия спасителен пакет за страната му. Правителството на Гърция може да се откаже от провеждането на референдум за новия европейски спасителен план, ако политиците успеят да се договорят за формиране на коалиционен кабинет. Опасенията, че дълговата сделка ще се провали или няма да успее да реши кризата, предизвикаха рязък спад на курсовете на фондовите борси, отбелязва АП. Анализаторите назоваха малкото детайли, които съдържа споразумението, като се запитаха колко банки ще се съгласят да отпишат доброволно половината дълг на Гърция по нейните облигации и откъде ще дойдат парите за укрепения спасителен фонд.
Една от причините за песимизъм - по-малките страни намаляват рязко своите разходи. По-големите повишават данъците и също орязват харчовете си. Италия - третата икономика в еврозоната - прие пакет със съкращения на разходи и повишаване на данъци на обща стойност 76 милиарда евро, за да се опита да убеди инвеститорите, влагащи своите пари в държавни облигации, че няма да изпадне в неплатежоспособност. Великобритания прилага програма за бюджетни икономии, която спря икономическия растеж. В крайна сметка дълговата криза разколеба доверието на хората и компаниите, чиито разходи би трябвалро да подхранват растежа.