Безплодната "бяла революция"

През последните два месеца руската обществено-политическа сцена претърпя сериозни трансформации. За първи път след разпадането на Съветския съюз опозицията, със солидна външна подкрепа, организира впечатляващи митинги с хиляди участници - картина, която не се връзва с руската традиция и която сме свикнали да виждаме в западноевропейските столици и в САЩ, но не и в Русия. Повод за този израз на недоволство бяха парламентарните избори, а същностната причина - кандидатурата на Путин за нов президентски мандат, подкрепяна от мнозинството и ненавиждана от политическите му опоненти в страната и от силните на деня в чужбина, за които той е неудобен. Всъщност опозицията срещу него се зароди по време на втория му мандат в Кремъл, веднага след  Мюнхенската му реч през 2007 г., в която ясно даде да се разбере, че Русия няма да приеме нормите на международното право да бъдат подменени с правото на силния. Не случайно по онова време в политоложките мозъчни тръстове на САЩ бе разработена детайлна програма за неговото дискредитиране преди всичко в очите на руснаците. "Ню йорк таймс" тези дни цитира  прессекретаря на Путин - Дмитрий Песков, който е казал, че руските разузнавателни служби, опирайки се на събрана в различни държави информация, преди две години са докладвали за планиран бум на улични протести в големите руски градове с цел да се дестабилизира политическата обстановка и че този сценарий е планиран и подготвен във Вашингтон. "Ние знаехме, че на следващия ден след парламентарните избори на улицата ще излязат хора на протест срещу "нелегитимния вот", на който са извършени стотици нарушения и "кражби на гласове". Ние знаехме това още през 2010 г. и го очаквахме", заявява Песков. По неговите думи руските власти, от друга страна, разглеждат протестите като "свидетелство за растящата готовност на обществото, особено градското - принадлежащо към средната класа, да участва в политиката и да иска осъществяването на значителни промени, които водят до либерализация и модернизация на нашата политическа система".
Дирижирани и напътствани отвън, руските политически неудачници - от шахматиста Каспаров и блогера Навални до неуспелите Явлински, Касянов и Немцов, се опитаха да превърнат улицата в гореща арена на несекващи протести. Това обаче не промени твърдата позиция на Путин. Не го разколебаха и внушенията, че елитът го е разлюбил и че голяма част от него вече е на страната на противниците му. Без да влиза в полемика с опонентите си, със серия от статии във водещи всекидневници той разкри основните черти на политиката си във всички най-важни сфери - от социалната и етническата до икономическата, дипломатическата и отбранителната. По този повод, анализирайки предизборната програма на Путин и въпросните негови статии, в обширен анализ във Foreign Policy Андерс Аслунд пише: "Те отразяват сложния му характер. Той закъснява с решенията си, но ги изпълнява. Не приема да действа под чужда натиск, безкомпромисен е, не променя намеренията си. И заедно с всичко това се оказа дързък импровизатор".
За нагнетяване на напрежение преди президентските избори влияние оказаха също насочваните чрез интернет към Русия политически ветрове от Северна Африка и неуспелите цветни революции в "близката чужбина" - Украйна, Грузия и Киргизстан. На улицата излязоха както мотивирани граждани, които искат Русия да изостави традицията на силния човек в Кремъл, така и подклажданите и финансирани отвън неправителствени организации. Не на последно място своята важна роля изиграха медиите - руски и западни. Атаката бе на широк фронт. И тя показа, че прозрачността на парламентарните избори няма никакво значение за организаторите на "цветни революции". Показа, че те просто се нуждаят от предлог за провокации и този предлог се намира лесно. Но както можеше и да се очаква, Русия ясно даде да се разбере, че не е нито Украйна, а още по-малко Грузия. Както пише Ерик Валберг от Global research: "Путин си осигури място в почетната книга на големите руски лидери с това, че превърна Русия от една развалина в независим играч в Евразия благодарение на начина, по който неутрализира олигарсите и по който установи държавен контрол над богатите природни ресурси на страната. Затова, съвсем не случайно, той стана най-популярният руски политик за последното столетие". Независимо от общия главен лозунг на протестиращите през последните два-три месеца - "Русия без Путин", опозицията - пъстра и нееднородна,  не можа  да се обедини. Защото участниците в нея, а и техните духовни и финансови покровители, не тръгнаха с идея за изграждане, а по-скоро за рушене. Първата и най-главна цел на протестиращите бе да се "поддържа огънят" и не се допусне победа на Путин на първия тур. За да бъде лишен от аурата на "национален лидер".
Допреди няколко дни надеждите на противнците на Путин бяха, че ще има втори тур на изборите. Но последните социологически проучвания показаха, че на 4 март той може да получи над 65 процента от гласовете. Което смути, но не обезоръжи противниците му. Те бързо смениха плочата и започнаха за пишат и говорят, че предстои последният му мандат, тъй като в бъдеще обществото нямало да търпи да бъде водено от човек, който е в плен на остарели инстинкти. Митингите и шествията в подкрепа на Путин и данните за настроенията на електората на независими демоскопски институти не намалиха активността на  антируската пропагандна машина, която продължава работа на пълни обороти. Тя продължава да е така натоварена, че често произвежда брак и абсурди. "Радио "Гласът на Америка" вреди на опозицията в Русия" - писа Тед Липиен във "Вашингтон таймс". В момента, в който директорът на радиото Дейвид Енсър обсипа с похвали руската му служба, наричайки я образец на иновации, тя публикува на сайта си в интернет извинението си към един от най-яростните опозиционери в Русия - блогъра Алексей Навални, за публикувано от нея в интернет сайта на радиото интервю с него, което самия той нарече "100 процента фалшификат". Навални заяви, че не е давал такова интервю. Аналогичен "инцидент" имаше и с радио "Свобода" в предаване, на което случаен участник в протестите бе говорил  от името на опозиционен лидер, който по-късно обяви, че не е казвал нищо подобно.
Как може да се оцени ставащото сега в Русия? Опозицията се готви не за изборите, а за онова, което ще последва след затварянето на избирателните бюра. Според някои публикации в руския печат тя има готови два паралелни сценария, общото между които е дезавуиране на резултатите от вота. Според първия сценарий ще продължат митингите, шествията, изявленията на опозиционни лидери в западни и прозападни медиии с основна цел - да се внуши, че изборите са фалшифицирани. Вторият сценарий предвижда създаването на хаос в Москва. През последните дни "героите от улицата" и вдъхновителите им показаха, че съвсем нямат намерение да се откажат от "цветен сценарий". От началото на декември досега те доказаха и още нещо - че могат шумно да протестират, но не могат да се обединят около една програма и една цел. А единствената им цел - да се прегради пътят на Путин към президентския пост, е без шансове за успех.
Има и още един ъгъл, от който могат да се погледнат събитията в огромната страна, чието управление е изключително трудно. Вълната от протести, която бе многократно преекспонирана, доказва, че времето на Владимир Путин в Кремъл и в Белия дом в никакъв случай не е било изгубено за развитието на руската демокрация. Стабилизирането на икономиката, отразило се и на социалната сфера, позволи да узрее и да набере сила гражданско общество, което е свободно да протестира, което обаче не приема привнесената идея за "бяла революция".

Подкрепящите кандидатурата на Путин също демонстрираха висока активност

На улицата излязоха както мотивирани граждани, които искат Русия да изостави традицията на силния човек в Кремъл, така и подклажданите и финансирани отвън неправителствени органиизации
снимки БГНЕС