За Украйна с тревога

    Все ми се иска да започна по-оптимистично за Украйна, а не мога. Трудно намирам основания. Затишието в Киев и временните лидери във властта създават натрапчиво усещане за временност и спускане на държавния кораб на голямата европейска държава по водата към неизвестно бъдеще. В създалата се обстановка наситените с разумност призиви за мирен изход от кризата ми изглеждат най-вече като опит за печелене на време и изкристализиране на истински решения на международните ментори за разплитане на драмата, създадена и не без техните усилия, а може би бездействие. Затова сега трескаво се търси вариант.
Задейства се механизмът на обещанията за чуждестранна помощ чрез вероятен "икономически пакет" и много познато - с традиционния недолюбван от мнозина участник Международния валутен фонд. В тази връзка британският външен министър Уйлям Хейг дори многозначително заяви Русия да не препятства, а да съдейства на тези усилия. Москва даде сигнал, че се въздържа от отпускането на обещаната преди помощ на Янукович и очевидно изчаква развитието на събитията. Пък и някои предварителни разчети показват, че украинската криза ще нанесе щети за руската икономика в размер на 8 млрд. долара, най-пострадал ще бъде гигантът "Газпром". Губи и Западът, тъй като суровинният и енергийният транспортен потенциал на Украйна съвсем не са за пренебрегване. Ще припомня само, че страната е лидер в света по производството на титан, а заема челни позиции в предлагането на манган, цинк и желязо. Да не говорим за създадените още по съветско време отлични условия за производство на високотехнологични изделия, включително в ракетостроенето.
    Тоест става въпрос за потенциални и реални възможности на украинската държава. А безспорно парите като проявление на тези възможности са фактор, който никой в съвременния свят не би си позволил да пренебрегне. С тяхно величество се купуват и влияние, и лобисти, и... всичко под небето. Очевидно точно финикийските знаци са проникнали дълбоко в политическата тъкан на постсъветската република, защото по върховете на държавата съвсем не липсват богати хора. И не е ли противоборството между отделни групировки в основата на периодично повтарящите се кризи, от които страдат обикновените и стенещи от перманентната криза граждани - било на изток, било на запад. Затова през тези дни редовите хора с изумление и като в музей на интериора съзерцаваха открития за простосмъртни президентски разкош в приватизираната от Виктор Янукович и вече върната на държавата резиденция "Межигиря". Вероятно мнозина от тях се взират по-внимателно в миналото и дори радващите се от освобождаването имат едно на ум за политическата реабилитация на бившия премиер Юлия Тимошенко.
Така че независимо от еуфорията новият политически цикъл в Украйна съвсем няма да е лек,  и може би ще е с по-нови лица. Все пак до насрочените избори за 25 май има доста време и при повишената политическа динамика и изразените вътрешни противоречия не трябва да се изключват процеси от разностранен характер.
    На фона на драматичните събития в Киев на преден план излиза въпросът на въпросите - ще се раздели ли Украйна на западна и на източна част? Тази дилема, изглежда, гнети не само водещите западни демокрации, но и лидера на партията "Удар" Виталий Кличко. "Най-важно е да не се допусне сепаратизъм", прозря боксьорът, очевидно разбрал за нарастващото напрежение в градове от източната част на страната. А там действително тлее пламъкът на разединението. В Севастопол, където се намира руско-украинската черноморска флотилия, близо двадесет хиляди издигнаха глас срещу евроинтеграцията на страната. Подобни бяха исканията и на хората в Одеса и Керч, които при това вееха знамена на Русия и бившия СССР. А допълнително масло в огъня сега може да налее и приетото бързо решение от депутатите във Върховната Рада за отмяната на закона от 2012 г. за "държавната езикова политика". Този регламент даваше на руския език статут на регионален език в районите, където е майчин за не по-малко от 10 процента от населението.
    Така че над 46-милионна Украйна явно е изправена пред сериозни изкушения за своето бъдеще. То може да бъде на единна или разделена държава, на обединени или разединени и изповядващи различни ценности хора. Важното е обаче те сами и с добронамерена помощ, но и с разум да направят своя голям избор. А не да застават с омраза един срещу друг и да отнемат живот, което издига най-страшните стени... в самите тях. Ето защо в отреденото малко време държавата на Шевченко, Грушевски, Довженко и Амосов, пък и на Бубка и братята Кличко, но и на много други личности с планетарна известност, е на ход. Дано го изиграе мъдро и без разрушителни емоции, в името на своите граждани. Другият път е известен. Видяхме го и виждаме на Балканите, пък и на много места в света, където той донесе само страдние.