Всички сме Вуте

Я не сакам на мен да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле. С тази тъжна шопска сентенция може да си обясним вандалската проява на софийското околовръстно шосе, където бяха унищожени близо 30 фиданки на току-що засадени акации. Кому попречиха дръвчетата? Кой печели от тези нещастни 6000 лева, които общината ще трябва да даде, за да засади нови? Ясно е, че икономическа изгода от отрязаните дръвчета няма. Може би отмъщение? На кого си отмъщават вандалите? На софиянци, които вече дават мило и драго само за малко зеленинка, каквато в столицата вече почти не остана?
Вандалите всъщност отдавна са превзели София. Достатъчно е да погледнете фасадите на сградите, надраскани безобразно. Не че изпочупените кошчета и кофи за боклук ни радват окото. За изпотрошените и изровените тротоари пък най-добре изобщо да не отваряме думата.
А иначе всички се умилихме чак до сълзи от безспорно уютния вход на панелен блок в Люлин. "Люлинското бижу" предизвика истински възторг в цялата страна. И... толкоз. Вярвайте, никой няма да се хвърли да последва примера на тези люлинци. Ще поцъкаме с език, ще подхвърлим едно "бравос", но едва ли ще запретнем ръкави. Не защото не ни харесва, а защото просто ни мързи.
Защото е по-лесно да оплюем във форумите вандалите, отрязали фиданките на околовръстното, но и не да спрем ръката, посегнала да унищожи доброто. Колко пъти сте накарали някой нагъл шофьор да свали от тротоара автомобила си, колко пъти сте спрели хулиганчетата със спрейове да не драскат по сградите безсмислици, а и дали сте засадили поне едно цвете край вашия блок?
И докато продължаваме да следваме шопската сентенция, не само на Вуте ще му е зле, но и на всички нас.