Владимир Димитров-Майстора честват в Кюстендил

130 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора ще честват в Кюстендил. От 1 до 3 февруари Художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" ще бъде домакин на научна конференция на тема "Владимир Димитров-Майстора - най-българският художник" с участието на научни работници от Института по изкуствознание при БАН, СБХ и галерии от София и страната. Премиера на книгата "Почит към Майстора" от Михаил Калдъръмов е предвидена на 2 февруари от 17.30 ч. Прожекции на документални филми за живота и творчеството на Майстора ще има на 3 февруари.
Владимир Димитров-Майстора твори през първата половина на XX век. Изявява се в портретния и пейзажния жанр и в битовата композиция. Неговите портрети и композиции притежават изразителни цветове, идеалистичен рисунък и силно символно излъчване. Владимир Димитров е роден на 1 февруари 1882 г. в село Фролош. Учи в Художественото индустриално училище (днес Национална художествена академия) при Петко Клисуров, Жеко Спиридонов, Антон Митов, Иван Мърквичка и др. В своя начален период рисува главно портрети на Николай Лилиев, Мърквичка и пейзажи - "На селската чешма", "Пладнуващо стадо" и др. През 1923 г. работи в Италия, а от 1924-1951 г. живее постоянно в кюстендилското село Шишковци, като открива и участва в изложби както в София, така и в кюстендилските села Шишковци, Дивля, Раждавица. През този период тематиката на творбите му е свързана предимно с хората и природата в Кюстендилския край - "Моми" (1925-1935), "Моми-сестри от с. Дивля, Радомирско" (1928-1930), "Цветница", "Фамилия", "Девойка от Кюстендилско", "Жетварки", "Мома с ябълки", "Жетварка от село Шишковци", "Копачки", "Селско момиче сред макове" и много други.
Като град с вековни културни традиции Кюстендил е дал на България и света много таланти - музиканти, литератори, театрали. Изключително силна, богата и творчески разностранна е групата на кюстендилските художници, чийто най-ярък представител е Владимир Димитров-Майстора. В началото на 30-те г. на миналия век се основава Дружество на кюстендилските художници. В него се обединяват известните творци - проф. Кирил Цонев, проф. Асен Василиев, Мориц Бенционов, Борис Елисеев, Николай Дюлгеров, Стоян Венев, проф. Драган Лозенски, проф. Евтим Томов, Петър Рамаданов, Любен Бояджиев, а по-късно Богомир Лазов, Никола Мирчев, проф. Крум Кюлявков, Асен Янчев и много други талантливи художници. В Кюстендил са работили и работят над 170 художници, от които повече от 100 с висше художествено образование. Това е дало основание Кюстендил да бъде наречен град на художниците, а специфичността в творчеството им да оформи Кюстендилската изобразителна школа, която и днес е една от най-големите в страната.
Съпътстващи изяви през 2012-а, посветени на 130-годишнината от рождението на художника, са традиционната изложба "Кюстендилска пролет", традиционната изложба за млади автори "Пролет върху листа", литературен конкурс за ученици от Кюстендилска област на тема "Непреходното творчество на Владимир Димитров-Майстора" (съвместно с Инспектората по образование-Кюстендил), национална изложба "130 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора", връчване на наградата за живопис на името на големия художник и международен пленер "Следовници на Майстора".