Португалия - любовта, която остава

Тя е магия. Цвят. Слънце. Живот. Любов. Емоция. Стихия. Вълни. Вятър. Сол. И още, и още... Португалия. Иначе казано - саудаде (saudade). Тази португалска дума няма еквивалентен превод на друг език. Означава спомен, носталгия, тъга с приятен привкус, хубав момент, мечтано нещо. Прекрасният спомен за любовта, която си е тръгнала. Много често описват саудаде като любовта, която остава. Това може би е най-точното определение за Португалия.

Тази държава е за хората, които търсят преживяване, емоция, свобода... Ще ги намерите в слънчевите плажове на Алгарве, в мистичните коридори на многобройните замъци, в десетметровите вълни край Назаре, в градините на Брага, в най-красивите залези, които някога сте виждали. Ще ги чуете в тътена на океана и в свистенето на вятъра на Кабо де Рока - най-западната точка на Стария континент. Ще ги усетите в португалската душа, която плаче с изпълнителите на фадо. Ще ви заразят уличните танцьори, с които ще търсите истинските прозорци към историята на една страна, в която копнежът и носталгията се преплитат.
И не на последно място - ще се насладите на всичко това, отпивайки леден шприц или вино верде (зелено вино) край водите на река Дуро в Порто, неизменно съчетани с морски дарове. И ще съзерцавате с часове как невидимият вълшебник е свил дъгата на топка в дланта си и я е хвърлил към сградите край реката, за да ги оцвети.

Няма как да не си спомните за "Нощ в Лисабон" на Ерих Мария Ремарк, когато посетите португалската столица. А когато си тръгнете от нея, ще четете тези редове и ще бъдете в най-истинското португалско състояние - саудаде: "Денем Лисабон излъчва нещо наивно театрално, което омагьосва и пленява, ала нощем той е град-приказка, който с всичките си светлини слиза на талази към морето, като празнично накичена жена, която се навежда към тъмнокожия си любим."
Преди да посетя Португалия, ми казаха: какво толкова - градове, хора, катедрали. Има градове, има много хора - пъстри, различни, весели, усмихнати, тъжни, мечтатели... И катедрали има - великолепни, грандиозни, неповторими. И божественото съвсем не е само в тях.
Португалците са вярващ народ. И не демонстрират вярата си показно в храмовете, а навсякъде. Както разказваше нашият португалски гид, местните са богобоязливи. Стараят се да живеят кротко, скромно, да се трудят и да се грижат за семействата си, за да не си навлекат божия гняв. По тази причина рядко пристъпват закона, защото се страхуват от наказанието свише. И това се усеща не само в града на мистериозните пророчества - Фатима, но и в най-лъскавите курорти, където световноизвестни личности от цял свят имат хасиенди или прекарват часове в едни от най-луксозните казина и игрални зали.  
В Португалия да се пътува е... скучно. Защото инфраструктурата е прекрасна, а по десетките магистрали шофьорите скучаят заради липсата на дупки и неравности. Местните обработват грижливо всяка педя земя, а системите за напояване са задължителни за пасищата и обработваемите площи. Корковите и маслиновите гори буквално пленяват. Както и стремежът на португалците да живеят сред зеленина. Страната е световен лидер в производството на корк и тук е мястото да си купите коркови изделия от най-високо качество.
Десетки са забележителностите, които пътешествениците могат да открият буквално на всяка крачка, а прекрасните образци на архитектура, история и култура се преплитат с характерното за португалците гостоприемство, превъзходна храна и вино. Съвсем обяснимо, родината на едни от най-великите мореплаватели и откриватели - Васко да Гама, Магелан и др., е на първо място в Европа по консумация на риба. Ципура, лаврак, сардини има на всяка крачка. Но кралицата е треската, или както португалците я наричат - бакаляу. Местните твърдят, че има 365 начина за приготвянето й - по един за всеки ден от годината.
Националната гордост на португалците са едни малки тарти с крем, които водят до пристрастяване - пастейш де ната. През XVIII век в манастира "Жеронимуш" се ражда известната рецепта за божествените тортички. Днес малките сладкиши от бутер тесто са любими не само на португалците, но и по целия свят. Предлагат се във всеки град, почти на всяка улица, във всеки хотел, а в България могат да се намерят в замразен вид в хипермаркетите. Само че, повярвайте, вкусът им е различен от този на уникалните сладкиши, които се продават в близост до манастира "Жеронимуш". Предългата опашка от любители на сладкото изкушение не е с рекламна цел. Задължително е, щом сте в Лисабон, да повисите на нея. А след това, като хапвате от тортичките всеки ден, неминуемо ще откривате разликата с небцето си.
Няма как да посетите Португалия и да не пробвате джинджа. Португалският ликьор е емблема на почти всяко заведение, бар или улична сергия не само в Лисабон, но и в много други градчета. Силен, сладък, наситеночервен, прави се от дребен костилков плод от сорт вишна или горчива череша. Сервира се в симпатична малка шоколадова чашка - напръстник. Като отпиете, имате само два избора - или да го обичате, или да го мразите. Повечето туристи го обожават. Местните го издигат в култ. И го наричат жинжиня. Всеки бар има своя рецепта. И легенда, разбира се. Която, също като любовта, остава...

Пророчеството от Фатима

Според легендата във Фатима Дева Мария се явила на три деца и им разкрила три тайни. Вярва се, че първата била свързана с ада и мъченията в него. Втората предсказала Втората световна война. Третата дълго не била оповестявана, докато това не сторил папа Йоан-Павел II, разкривайки, че е предсказание за покушението срещу него. Дали наистина е така? Малцина са посветените. Куршумът, с който са се опитали да убият папата, е дарен в град Фатима, където е издигнат голям религиозен комплекс. Всеки сам да прецени истинността на историите, но след като посети това място. Особено по време на традиционните поклонения на всяко 13-о число. Тук идват хора от цял свят с надеждата, че ще се излекуват, ще споделят мъките си и ще сбъднат мечтите си. Площадът пред храма е наистина огромен и се смята, че всеки, който го извърви, ходейки на колене, без да си помага с ръце, ще се пречисти, ще покаже своето смирение и уважение към Дева Мария. Звучи лесно, но всъщност е болезнено и доста трудно.