Краят на американската мечта

След продължилите няколко седмици спорове републиканците, демократите и президентът Обама най-накрая се споразумяха отново да вдигнат горната граница на държавния дълг, с което да предотвратят в последния момент банкрута на държавата.
Докато през 1940 г. САЩ дължат под 50 млрд. долара, сега задълженията им по официални данни достигат 16 500 млрд. долара, или 113% от БВП, което представлява увеличение от 250 пъти. А след компромиса, който предотврати неплатежоспособността, към тази гигантска сума ще се прибавят още стотици нови милиарди. Бюджетният дефицит на САЩ през последните години възлиза на около 1,5 трлн. долара, което е трайно над 8% от БВП на страната на годишна основа.
Споразумението предвижда повишение на границата на дълга, както и съкращение на разходите, най-вече в социалната сфера - над 200 млрд. долара (-18%). Така поне засега бе предотвратен държавния финансов банкрут. Защото всички тези действия представляват

само временна отсрочка

но не и решение на дълговата криза за страната. По този начин все още най-мощната  икономика на света се доближава с още една крачка до състоянието на полуфалиралите държави от периферията на Еврозоната. Не е и случайност, че САЩ неотдавна получиха справедливо понижение на кредитния рейтинг, което оскъпи заемите им. Защото дългът спрямо икономическата мощ е мащабът, който използват финансовите пазари. И докато заедно с дълговете расте и икономиката, няма място за опасения, че заемите ще останат необслужени. Но това вече не е гарантирано и финансовите пазари показаха червен картон и на най-голямата индустриална нация.
Поредната сделка по дълга в Конгреса се оценява критично и от водещи експерти. Според нобелиста Пол Кругман постигнатият компромис е трагедия не само за Обама и демократите, които с тази си политика продължават да завиват надясно, но и за американското стопанство, което е в трагично състояние. "Най-лошото, което може да бъде сторено при това положение, е допълнително орязване на разходите на държавата. Това ще нанесе нов удар на рухналата икономика и по-скоро ще влоши, отколкото да подобри проблема с дълга". А Бари Айхенгрийн, също известен икономист, смята, че вече се е случило най-лошото: "Икономиката почти не нараства, потребителското настроение е в долна мъртва точка, а страната е изправена пред прага на нова рецесия. При това положение програмата за икономии окончателно ще я тласне в пропастта". Проф. Джоузеф Стиглиц дори вижда края на суперсилата, с което се потвърждава предсказанието от преди 11 г. на френския философ Емануел Тод за "Залезът на империята". В тази своя книга той обръща внимание върху факта, че САЩ от десетилетия живеят на кредит за сметка на другите държави. Америка потребява много повече, отколкото произвежда. Производството на САЩ е по-малко от това на ЕС и едва превишава това на Япония. И за да поддържат високото си потребление, те трябва

да получават външни дотации

от над 1,2 млрд. долара дневно. Следователно са зависими от постоянен приток на капитали отвън и от това, доларът да е световна валута, което обаче все повече е под въпрос.
Днес икономическото състояние на световния хегемон не е завидно. От доста време стопанството линее и не показва признаци на съживяване. Още преди кризата то нарастваше с едва 1,9% през 2007 г. След достигане на дъното през 2009 г. темповете на нарастването останаха в рамките на до 2%. Тази хронична стагнация допълнително изостря драмата с публичните финанси. Много от федералните щати са на ръба на неплатежоспособността. Експлодира и безработицата, която за няколко години се удвои. Все повече се разтваря и ножицата между свръхбогатите и лавинообразно нарастващия брой на бедните, който по официални данни вече е над 46 млн. души.
Причините за това състояние са няколко. Големите разходи на държавата за преодоляване на кризата, продължаващото намаление на данъците, чието начало бе поставено още от Буш, и огромните военни разходи от годишно около 800 млрд. долара. Към всичко това се добавят дълговете и на домакинствата, достигнали рекордни стойности, и гигантските задължения на пенсионните каси. По консервативни оценки те се изчисляват общо на поне 50 трилиона (!).
До кризата дефицитите бяха привидно покривани от ръста на цените на недвижимите имоти и на акциите, т.е. от нарастването на фиктивния капитал. От политическа гледна точка кредитната експанзия и свалянето на лихвения процент бяха съзнателно провеждани. Но актьорите в пиесата за "дълговия бум" преиграха. Банките с ниските лихви, политиците със създадените възможности за отписване на данъци, държавните регулативни органи със свръхлибералната си политика и домакинствата, които се почустваха насърчени от ниските лихви към консумация свръх своите възможности.
Въпреки тежките си проблеми, САЩ

остават все още водеща икономическа

сила, макар и със спадащо значение. През 80-те години те създаваха около 33% от световния икономически продукт. Сега този показател е паднал на 23% с намаляваща тенденция. Предкризисният растеж на американската икономика се дължеше на конюнктура, поддържана от частното и държавно потребление и от бума в жилищното строителство. Във взаимодействие с дерегулацията на финансовата система те допринесоха за възникване на инфлация в недвижимите имоти. Дългът на САЩ и огромните доларови запаси в други страни доведоха до появата на гигантски кредитен и ценови балон за недвижимостите. Икономическият растеж, с който Щатите учудваха света в началото на новото хилядолетие, се дължеше на гигантското нарастване на балона от ликвидни пари и на "лесните" кредити. Федералният резерв със своята либерална лихвена и парична политика също допринесе за формирането на спекулативния балон. Последствията от тази финансова вакханалия вече са известни. Фалитът на инвестиционната банка "Леман Брадърс" сложи началото на срив в цялата световна финансова система.
Изход от гибелната спирала на дълга за САЩ не се вижда. БВП нараства на годишна база с по-малко от 2%. Потреблението, от което зависи 2/3 от икономическия растеж на страната, остава ограничено заради високата безработица, която според различните статистики се движи между 8,5 и 17%. Цените на къщите са спаднали с около 1/3 спрямо максимума през 2006 г., новото строителство е намаляло дори с цели 75%, а частните домакинства претърпяха драматични финансови загуби заради колапса на жилищния пазар и на акциите.
Разногласията сред управляващите кръгове на САЩ в дебатите по дълга за пореден път доказаха, че липсва желание за промяна в политическото мислене. С удивителна бързина те забравиха поуките от кризата. Старите политико-икономически теории (които всъщност я причиниха), като например, че всяка държавна регулация на икономиката е лоша, че доброто за финансовите пазари е добро и за всичко останало, че намалението на данъците прави чудеса, отново се възраждат. Дори теорията "Trickle-Down" от времето на Рейгън, изразяваща се в това, че всичко, което е от полза за печалбата на бизнеса, е положително и за обществото, отново преживява ренесанс. Истината обаче е, че само комбинация от една фундаментално нова икономическа политика, съчетана с оздравителна стратегия за държавните финанси, може да извади САЩ от клопката на дълга. Но такава реформа едва ли е възможно да се осъществи в бастиона на глoбалния капитализъм.