Глобалната престъпна икономика

Основният стимул на пазарното стопанство е стремежът към реализиране на максимална печалба. А тя се постига най-бързо в сивата икономика - чрез укриване на данъци и при нелегалната търговия с наркотици, оръжие, жени, човешки органи, фалшиви пари, документи и пр., която се извършва от големи мафиотски структури в Италия, САЩ, Япония, Хонгконг, Колумбия, а след 1990 г. все повече и в Източна Европа. На този фон не изостава и Западна Европа.
Ние не бива да се заблуждаваме, че след като сме в ЕС, ще се ликвидира организираната престъпност и изпирането на нейните мръсни пари у нас и зад граница. Единственото, което се промени, е, че се усъвършенстваха използваните средства. Премина се от обикновини инкасо-вноски в банка от празни хотели, ресторанти, магазини и др. към по-съвременни финансови способи. Без пресичане на банковите канали за извършване на тази дейност, без премахване на офшорните зони, създадени от самите индустриални държави за обслужване на глобалния трансфер на легални и нелегални капитали, престъпната икономика и "прането" на реализираните й печалби и в бъдеще ще остане неразделна част от световния икономически ред.

Столицата на Каймановите острови Джордж таун

Приходите от незаконната икономика в световен мащаб са огромни. По своя обем те представляват четвъртата икономическа сила след САЩ, ЕС и Китай. По данни на МВФ печалбите й възлизат на над 2000 милиарда долара годишно, което е около 5% от световния БВП.
Специфична особеност на престъпния бизнес е, че разплащанията при него се извършват не по обичайния банков път, а на ръка, в брой. В същото време само една малка част от печалбите могат да се изразходват в брой, предимно за разточителния живот на участващите в нелегалния бизнес персони. Оставащите суми непременно трябва да се превърнат в легален капитал, който след това да се инвестира в законната икономика. Oперацията може да се извърши само ако парите в брой постъпят на сметка в банка, без това да се забележи или да събуди подозрението на специалните служби. Тази деликатна трансформация е получила названието "пране на мръсни пари".
За легализиране на престъпните капитали днес се използва богат арсенал от средства - като се започне от възможностите на лотариите, залаганията и кешовите вноски в банка на "печалбите" на фиктивни туристически агенции, ресторанти, хотели, магазини и пр. Добри условия за подобна дейност предлага и строителният бизнес, който може директно да работи с "мръсни" пари, но продава построените обекти за "чисти" средства на сметка (нека си припомним строителния бум през последните години у нас). Още по-професионално е "прането" чрез използване на различни модерни финансови инструменти - деривати, опции, фючърси и др. Операциите с тях се извършват от подставени лица в законспирирани мрежи от търговски дружества, офшорни фирми и фондации. Те купуват с "мръсни" средства два противоположни деривата (залога) на еднаква стойност и залагат с тях на бъдещата цена на някаква борсово търгувана стока (напр. жито, петрол и т.н.) или ценни книжа (акции и др.). Единият дериват е за покачване на цената, а другият в същия размер - за понижение. За нормалния спекулант подобна операция, при която се печели точно толкова, колкото се губи, е лишена от смисъл. Но за перача тя представлява златна възможност да легализира определена сума с печелившия дериват и да ги вкара вече блестящо чисти в гигантския паричен океан на световния банков трансфер от около 3000 млрд. долара на ден.
Специалните служби естествено се опитват да следят движението на "мръсните" пари, но не с особен успех. В същото време тези огромни капитали са от първостепенен интерес за самите банки. За да преодолеят подобни затруднения, световните финансови кръгове използват предимствата, предлагани от т.нар. офшорни територии. Това са бивши или настоящи колонии (най-често на Великобритания), които са извън границите на метрополията и не са подвластни на нейното законодателство. В тях са изградени мрежи от банки, компании тип "пощенска кутия" и финансово-брокерски фирми, чиято единствена задача е да укриват данъци и да обслужват капиталовия поток на нелегалния бизнес. Офшорните зони са разположени в удобна близост до богатите индустриални държави и често - в най-красивите курорти на света.
Подобни финансови "оазиси" за изпирането на пари в Европа са: британските острови Джърси, Гуернси, Айл оф Мен, Гибралтар, Андора, Малта, Монако, Лихтенщайн, Швейцария, Кипър а напоследък все по-често и Източна Европа. Офшорните зони на Америка са островите в Карибско море - Барбадос, Бермудите, Аруба, Кайманите, Бахамите, Гренада, Белизе, Панама и Гватемала в Централна Америка, американските щати Делауер и Колорадо. А в Азия това са: Хонконг, Макао, Сингапур, Индонезия и Тайланд, островите на Океания - Фиджи, Тонга, Науру, Самоа, а в Близкия изток и Северна Африка - Бахрейн, Дубай, Ливан, Египет, Тунис, Мароко.
Само на трите Кайманови острова (Британска колония в Карибско море и основен център за пране на пари) с площ само от 259 кв.км и едва 18 000 души население има 15 000 финансово-брокерски фирми и 400 банки, обслужващи анонимни клиенти под кодов номер с основна дейност "пране" на пари. Там денонощно жужат компютрите в банките. Оттук мръсните капитали тръгват по света с цел прикриване на произхода им. Те се инвестират краткосрочно от финансовите жонгльори в акции на борсите, купува се петрол, който веднага се продава, милиарди се предлагат като рискови и микрокредити.
Борбата с "мръсните" пари на сивата икономика е трудна, дори безнадеждна. Въпреки че ЕС безрезултатно приема директива след директива срещу организираната престъпност, действията на ЕК все повече наподобяват безпомощен акционизъм срещу глобалния, перфектно организиран криминален бизнес. От Европейската служба за борба с финансовите измами горчиво признават: "Резултатите от борбата срещу "прането" на пари са повече от плачевни."
Системата от мерки срещу "мръсните" пари в Германия (а и в повечето страни от ЕС) е твърде ограничена и се свежда само до регистриране името на вносителите на суми в брой, превишаващи 15 000 евро на ден. Предвиденото впоследствие разследване неоправдано много разчита на готовността за сътрудничество на банките. Това обяснява и факта, че от 6 милиарда преводи, направени през 2003 г. в Германия, само за 1270 са подадени сигнали за съмнение. Наивно е да се очаква, че банките доброволно ще се лишат от клиенти, които внасят милиони в техните сейфове. Затова и досега почти няма повдигнати обвинения за пране на пари. Световните експерти признават, че законовите мерки могат да поразят единствено само дребните играчи.
Място за оптимизъм няма, след като и известни банкови институти и дори западни държавни глави бяха заподозрени, че участват в "прането" на пари. Такива обвинения бяха отправени в миналото към АБН - Амро Банк, Холандия, и към СИТИ-Банк, САЩ.
Заподозрян беше и финансовият холдинг "Клиърстриим" (Чист Поток), и неговият бивш шеф А. Люси. Това е дъщерна фирма на Немската борса във Франкфурт и представлява един вид частна банка на всички останали европейски банки, борси и финансови институти, в която те са депозирали около 10 000 млрд. евро. Срещу А. Люси люксембургската прокуратура заведе дело по обвинение за пране на пари и редица други финансови престъпления и манипулации. Във връзка с този финансов скандал в пресата се появиха и имената на редица висши френски политици. Компрометирани бяха дори бившият френски президент Ширак и неговият министър Дьо Вилпен, който бе обвинен, че е поддържал тайни сметки в Клиърстриим. А Жак Ширак е обвиняем още за корупция, докато е бил кмет на Париж преди две десетилетия.
Пред време и бившият премиер на Великобритания Тони Блеър бе разследван за корупция във връзка с противоречива сделка за десетки милиони лири, касаеща изпращане в Африка на система за контрол на въздушния трафик.
Потвърди се и обвинението срещу американската РИГС-Банк, която е търговската банка на МВФ и на дипломатическия корпус във Вашингтон, за изпирането на милиони мръсни пари на бившия чилийския диктатор Пиночет. От компетентността на тази банка за прикриване на произхода на незаконни пари се е възползвал и диктаторът на богата на петрол Екваториална Гвинея - Теодоро Нгуема, който е депозирал там 700 мил. долара.
Неотдавна италианската съдебна система взе решение да започне нови процеси срещу министър-председателя Силвио Берлускони. След обширни разследвания прокурорите издигнаха обвинения срещу премиера за връзки с мафията, подкупване на длъжностни лица и пране на пари в размер на стотици милиони евро.
    Оказа се, че и германският мегаконцерн "Сименс" е укривал в продължение на десетилетия печалби в размер на стотици милиони. Те са били изпирани и укривани последователно чрез мрежа от фирми в САЩ, в британските колонии в Карибския басейн (Върджин Айландс) и Гибралтар, както и в Лихтенщайн, Австрия и Швейцария. На тези свързани със Сименс фирми са превеждани огромни хонорари, без въобще те да са извършвали каквато и да е било дейност за концерна. По този начин са отклонявани средства, които след това са служели за корумпирането на държавни представители по целия свят. Прокуратурата установи, че половин милиард евро от тези средства след тяхното изпиране и укриване са използвани за подкупване на длъжностни лица, които са били отговорни за сключването на обществени поръчки и за приватизации. За тяхната благосклонност концернът им е плащал 3% от стойността на съответната сделка. Във връзка с тези нередности бяха осъдени няколко  водещи мениджъра на "Сименс". Изявени са съмнения за съучастие в тези нелегални операции и към международната одиторска фирма КПМГ, която като осчетоводяваща от десетилетия концерна "Сименс" и длъжна да оповести безпристрастно всички данни от своите одити, е невъзможно да е пропуснала неумишлено финансови манипулации в този огромен размер. КПМГ бе обвинена, че е проверявала концерна недобросъвестно, оповестявала е резултати по негова поръчка и  не е подала сигнал за тези нелегални дейности. Клоновете на Сименс се разследват за корупция и в редица държави, между които Норвегия и Гърция.
Всички тези факти красноречиво разкриват изцяло липсващия морал на субектите на глобализираната икономика и на световната финансова система и налагат извода, че "прането на пари" от сивата икономика, укриването на данъци и корупцията не са просто характерни за определени държави на даден етап от тяхното развитие. Тези престъпни дейности явно са неразделна част на този вид икономическа система, при която максималната печалба оправдава всички средства за нейното постигане. А без радикална системна трансформация всички действия срещу глобалната престъпност в рамките на тази икономическа матрица ще останат без особени резултати.

Дори Банката на Ватикана бе обвинена в пране на пари

Президентът на банката на Ватикана - Институт по религиозните дела (ИРД) - Еторе Готи Тедески - бе разследван от Римската прокуратура в края на 2009 г. за пране на пари. Тогава бяха иззети и 23 милиона евро на банката на Ватикана.
ИРД, който управлява парите на католическите религиозни ордени и асоциации, е структура, която се ползва с екстериториалността на папската държава и следователно не е длъжна да спазва законите, регулиращи дейността на италианските финансови институции. Италианското правосъдие установи, че банката управлява сметки в италиански финансови институции без име на титуляра, носещи само инициала ИРД. В една от тези сметки, открита през 2002 г., за две години са преминали 180 милиона евро.
Хипотезата на следователите бе, че лица с фискален адрес в Италия използват ИРД като параван, за да прикриват данъчни измами или укриване на доходи.

На мода вече са кредити от мафията вместо от банката
 
Ограниченията при отпускането на кредити спомогнаха за нови гешефти на организираната престъпност. Парите от проституция и търговия с наркотици все по-често се инвестират във фирми, които не получават кредит от банките.
Италианската мафия безспорно печели от финансовата криза. В четвъртата по значимост икономика в Европа драстичните ограничения за банкови кредити откриха за организираната престъпност съвсем нови възможности за пране на пари. Така например, който разполага с големи суми пари в брой - като престъпните организации, може да прави инвестиции, които за други не са възможни. "Сега те могат да инвестират в напълно легален бизнес", казва Ана Мария Тарантола, заместник генерален директор на Банка д'Италия в Рим. Тарантола, която отговаря за надзора върху банките в Италия, съобщава, че през първото полугодие на 2010-а са били наблюдавани 15 хиляди подозрителни транзакции, което е с 52% повече, отколкото м.г., и надхвърля броя на съмнителните транзакции за цялата 2008 г.
Според информации на римската агенция за борба срещу измамите SOS IMPRESA през 2009 г. приходите на мафията са се увеличили на 135 милиарда евро, а в същото време размерът на изпраните пари в Италия е 11% от БВП.

Политиката като част от мафията
 
    Един от най-ярко профилираните журналисти в Германия - Юрген Рот, от години разследва обвързаността на германската икономика с криминалните структури. "Изхождам от предположението на МВФ (защото конкретни цифри няма), че криминалните структури ежегодно препират по 1000 милиарда евро. При това положение е ясно, че една част от тези пари се внася в акции, фондове и пр., а останалата част се инвестира. Започвам все по-често да се питам дали висшите финансови среди днес изобщо могат да бъдат разграничавани от криминалните организации. Това е явно просто въпрос на дефиниция", казва Рот. Според него проникването на криминални елементи в структурите на пазарната икономика разрушава демократичното гражданско общество, както и всякакви прояви на истински социална пазарна икономика.