"Белият дом" на Враца

Илия Борисов

Във Враца, този "град като Балкана, древен и млад", няма друга по-забележителна институция от народното читалище "Развитие". То води началото си от 1869 г. Тогава именити хора и първенци на града се събрали дружно в килията на църквата "Св. Възнесение", издигната в най-богатия квартал, оповестявайки пред насъбралото се множество, че читалището е светиня, в която хората се събират да четат книги, да пеят и играят, да обогатяват културата си... Учителят Симеон Подбалкански успял да убеди своите колеги учители и най-страстните родолюбци, че за установяване на българското съзнание е необходимо да има културно средище и духовен център. И определили името му "Българско читалище във Враца". И тръгнало... Дали му името "Напредък", през 1879 г. е Ученолюбиво дружество "Успех", а от 1884 г. и до днес е "Развитие". Редят се ползотворните години на неговото успешно развитие, в което ще се открият вълнуващи страници с богата и ползотворна дейност, оцветена от забележителни със знанията си и големите амбиции за просвета и култура хора. Не е възможно в тези кратки редове да се изброят имената на десетките и стотици пламенни дейци, работили за неговото утвърждаване.
Великолепната със своята оригинална архитектура триетажна сграда е издигната в центъра на Враца, в непосредствена близост до уникалния Ботев площад и до местното кметство. Поколенията отдават заслужена почит на

дарителите на дворното място Тодор и Елена Балабанови

Минали са толкова много години, а те не са забравени. Във вътрешната част на сградата е поставен скулптурен барелеф на тези видни врачани. Красивата сграда е строена през 1939-1941 г. и е по проект на архитектурното бюро, възглавявано от прочутите творци Цолов и Васильов. Без преувеличение гражданите наричат читалището "Белият дом на Враца". Живелите и живеещите тук определят читалищният дом като най-големия културен институт в миналото и сега. В далечните години оттук тръгват днешните именити съсредоточия на духа: театърът, историческият музей, филхармонията, киното, развихрилата се художествена самодейност. Всички те заедно или поотделно създават непомръкващата слава на областния център като средище на богат културен и просветен живот. Това видимо и ярко се усеща в подготовката за тържественото отпразнуване на забележителното събитие, когато от началото на т.г. се реализират интересни и разнообразни публични начинания. Обновява се и материалната част. Придобива нов вид големият салон с около 500 места, сцената, фоайетата, приемните зали, просторният и уютен вход. Читалището е вещо ръководено от настоятелството, с неуморните дългогодишни дейци председателят Румен Павлов и секретарят Мито Тошев, и двамата с по 20-годишен стаж.
Излезе от печат великолепно сътворена с любопитното си съдържание и впечатляваща като полиграфическо творение книга "145 години народно читалище "Развитие" - Враца". В нея е описано с възхита всичко от днешния живот в този храм на културата. Придружено е с интересни цветни илюстрации.
Кметът инж. Николай Иванов споделя, че "Днес читалище "Развитие" е основен партньор на общината по европейските проекти и програми, в съвместната дейност за духовното развитие на града и общината, лице на нашите публични изяви, което

с ритъм, звук и песен

изпълва сърцата ни с въодушевление и гордост!"
В този уютен и привлекателен дом развиват и усъвършенстват талантите си няколко стотици самодейци, може би над 500. Води началото си с 80 човека от 1938 г. От 1953 г. има вече и читалищна самодейна опера. Споменават се имената на най-заслужилите за хоровото изкуство: Любомир Кадиев, Александър Аврамов, Пеко Тодоров, Жана Новкиришка, Димитър Шонев, Иван Йончев. Наследник на благородните традиции е хор "Орфей", ръководен от талантливия диригент и композитор Бойчо Димов. Хорът е изнасял вълнуващи концерти в София, Благоевград, Перник, Монтана, Мездра, Видин, Дупница, Ботевград, Велинград, Козлодуй, Смолян и др. С радващ успех е гостувал на международни фестивали и певчески изяви в Австрия, Италия, Унгария, Литва, Сърбия, Полша, Германия, Чехия, Словакия, Румъния. Бойчо Димов успешно ръководи и по-младата формация "Лотос" - квартет за стари градски песни. Той е диригент и на прочутия в града и района духов оркестър, сформиран през 1962 г. Удоволствие и наслада е да се чуят майсторските изпълнения на талантливи свирачи. Два пъти в седмицата те изнасят своите разнообразни концерти пред сградата на читалището. Имат и редовни изяви в концертната зала на общината, където идват стотици почитатели на музиката да слушат емоционалните им изпълнения и се насладят на звучните и незабравими хора на Дико Илиев.
Непомръкваща е славата и на Ансамбъла за народни песни и танци. Основан през 1959 г. от обаятелния човек и фолклорист Иван Тодоров. Той обединява около 120 запалени за величието и красотата на това изкуство възторжени самодейци. Четири са неговите формации: танцов състав, битов оркестър, битов хор и детска школа. С особена страст и любов сред това

многообразие от млади хора работят

главният художествен ръководител Георги Евденов и помощник хореографът Ива Ценова, както и Мариан Ангелов и Мария Атанасова. Запознати споделят, че през школата на ансамбъла са преминали повече от 600 самодейци, влюбени и обичащи танцовото изкуство. Когато се оповестяват техните концерти, салоните винаги са пълни с много зрители. На магията на тяхното изкуство са се наслаждавали не само във Враца и страната, но и в Италия, Гърция, Сърбия и Македония.
Някога в килията на Възнесенската църква при учредяването на читалището е имало само 112 тома книги и няколко списания и вестници, закупени от дарители. Сега една от най-големите библиотеки в този край, разполага със 120 747 тома разнообразна литература и от няколко години работи по програма "Глобални библиотеки". Има заемна за възрастни, привлекателна и модерно уредена с компютри читалня, детски отдел. Приблизително 30 хил. годишно са посещенията в библиотеката, а читателите сега са 1848. Всеотдайно някога тук библиотекар е бил страстният книголюбец Иван Докев, който разказваше, че най-активните читатели в библиотеката са писателите Тодор Харманджиев, Асен Босев, Орлин Василев, Стоян Ц. Даскалов, Цветан Ангелов, Иван Остриков... Редовно по онова време се изнасят и беседи, посещавани от навалица  любопитни хора. Помня, че на една масово посетена читателска среща пролетарският поет Димитър Полянов каза: "Пътят на бъдещето минава през пътя на миналото." Какви верни и точни думи е изрекъл в онези години този жрец на словото!
Очарованието на живота в читалището идва и е населен от красивия свят на детското творчество. От 1950 г. съществува детската школа по изкуствата, чийто меценат и най-дългогодишен директор е музикантът-цигулар Донаган Андреев. Голям е броят на възпитаниците на школата, проявили се като симфонични изпълнители, музиковеди, педагози, диригенти... Повече от двадесет човека упражняват професията и популяризират името на Враца в различни страни на света. Сред тях са цигуларката на Канарските острови Светла Буюклийска, Румен Крумов, Дея Дейнова, Лили Ангелова, Цветелина Томова, Живко Любенов, Веса Тонова и др.
Много заслужени с гордост ласкави думи може да се кажат за това старо огнище на просветата и културата, за тази народна светиня. Историкът Иван Цветков - баща на незабравимата и голяма просветителка проф. Бистра Цветкова, е написал в летописната книга: "Читалище "Развитие" беше пламтящо средище, което плискаше светлина по пътя на непрестанния и всестранен възход на старинния планински град."
Забележителната 145-годишнина ни омайва с яркото пъстроцветие и многообразие на един богат културен живот. Може да кажем, че читалищата са велико нещо и висок връх за България!

Една от най-оригиналните и красиви архитектурни сгради във Враца е тази на читалище "Развитие"

Малките балерини - един красив свят на детското творчество в дългогодишната школа по изкуствата

Живописни и красиви са народните танци на ентусиазираните млади самодейци
Снимки Авторът