Имена
С времето временното си отива, остава вечното
/ брой: 159
Елена АЛЕКОВА
В живота на Петко Тотев има удивителни съвпадения, а сред тях най-интересните са датите на раждането и смъртта му, затова съм ги запомнила. Той е роден на 12 януари (1932). Датата почти съвпада с рождената дата на Алеко Константинов - 13 януари (1863): просто часове ги делят от чистото съвпадение. А на 23 юли (2017), датата на смъртта му, в Софийското гарнизонно стрелбище през 1942 г. е разстрелян Никола Вапцаров. И тук - просто някакви часове... Към това - в многотомното си литературнокритическо и публицистическо наследие Петко Тотев е отделил своите изследвания върху творчеството и на двамата в самостоятелни книги.
Фундаменталната част от неговите творби излязоха през периода от 2013 до 2017 г. в издателство "Нов свят". Всички забележителни книги и многокнижия (Петко обичаше думата "многокнижие", а не "многотомник"), които писателят издаде, докато беше жив, преобърнаха изцяло представите ни не просто за самия него, за мнозина от авторите, за които пише, за съвременната българска литература, но и за българската литература въобще - от появата й през IХ век до наши дни: книгата за Алеко "Е, ами кога ще живеем?" (2013), за Васил Априлов "Априловски страници" (2014, заедно с Петрана Колева; необходимо е тук да се припомни и това, че през 2009 г. благодарение на Научноинформационен център "Българска енциклопедия" излезе от печат енциклопедичният труд на Петрана Колева "Априловски свод", чийто отговорен редактор бе Петко Тотев), книгата за Вапцаров "Бих влезнал във взривна ракета" (2014), и отново за Щастливеца - "Пътеки към Алеко" (2015), двукнижието със статии за съвременни български писатели "Отгласи" (2014), и невероятното, солидно като обем четирикнижие "Единословия български" (2016).
Тъкмо чрез "Единословия български" Петко Тотев разби "матриците" и моделите, които представят старобългарската, възрожденската и съвременната българска литература "като отделни окръзи, наложени с някакво административно деление". В неговото виждане литературата от възникването й преди векове до ден днешен е една и единна. Той беше сигурен:
"Връзките на времената са проблем. Кой знае защо си представяме старобългарската култура, Възраждането и съвременността като отделни окръзи, наложени с някакво административно делене. А дълбочината на културния пласт по нашите земи ще ни съсредоточава занапред върху връзките и срещите, върху културните токове, които минават от столетие в столетие и от страна в страна - без граници и ограничения или въпреки ограниченията. Наистина по възрожденски.
Когато се говори за начало, това не означава на всяка цена противопоставяне срещу нещо предишно. Началото може да бъде и особено акцентирана, подчертана, актуализирана връзка на епохи, събития, личности".
И това променя всичко.
Но Петко Тотев не спря дотук, а с проникновени съпоставки и асоциации съизмери и съпостави българската литература със световните литературни образци от близки и далечни времена. В това отношение за него времето като физическа величина като че ли не съществуваше. Той се разхождаше свободно във вечността и пред красивия му ум вековете изглеждаха само като врати към различни времеви зони, където го чакаха несметни богатства. Духовни богатства. В този смисъл беше може би един от най-богатите хора на планетата.
След като Петко Тотев напусна живота, Петрана Колева, неговата съпруга, продължи съвместната им работа над публицистиката му и за има-няма година бяха издадени пет внушителни по обем книги от поредицата, назована от него "Писано за мнозина": "Ръкотворни и неръкотворни" (2017), "И културата е дом" (2017), "Устойчиви злободневия" (2018), "Напечатано в "Жарава" (2018) и "Попътен вятър" (2018). Макар и под различни заглавия, те имат единно и цялостно звучене главно заради удивителната способност на публициста да наблюдава, анализира и обобщава някак извън- или по-скоро отвъдвременно.
Затова при Петко Тотев някогашни събития звучат днес неочаквано актуално. Този удивителен човек наистина имаше непосредна връзка с оня единен български "духовен генофонд", за който говори в книгата си "Ръкотворни и неръкотворни":
"На съвременно мировъзренческо и творческо равнище дейците на историята, културното строителство, националната идентичност не се побират вече в хронологични таблици, в периодизации на средни и нови векове, а все повече се сливат в единен "духовен генофонд", ако е възможно подобно понятие. Но то все пак дава известна начална представа за кръстопътя и промените в понятията "старо" и "ново".
Същевременно, за да задържа Петрана Колева към живота, й предложих да издаде книга за Петко Тотев, като покани да участват в нея негови приятели и колеги през годините. Когато я подготви за печат в края на януари 2019 г., тя ми се обади по телефона: "Свърших всичко. Няма какво повече да правя..." Ден-два след това - на 29 януари 2019 г. - тя също си отиде от живота. Тогава реших книгата да бъде посветена на двамата и към подготвените от нея 83 текста поръчах и издирих още 30 текста. И така - книгата "Цветословия. Думи за Петко Тотев и Петрана Колева" излезе през 2020 г. също в издателство "Нов свят". В нея участват над 50 автори - писатели, учители, журналисти, общественици.
Само допреди няколко години Петко и Петрана - тези даровити труженици на духа, живееха сред нас. Живееха изключително скромно и тихо, далече от прожекторите и шумотевиците на деня. Така присъстват и днес в нашето духовно пространство. Скромно и тихо. Както се полага на големите, извънмерните.