На колене

Втрещаващите събития в отечеството през последните дни ми напомниха за онази изтъркана фраза за независимостта, която означавала, че от нас нищо не зависи. Тъжно е да си го признаем, ама изглежда има нещо вярно в това отблъскващо словосъчетание, което се вмъкна в народната лексика. Чудя се какво още трябва да се случи, за да проникне в съзнанието ни жестоката истина, че като държава сме направо на колене. Без ясно очертан политически и обществен профил, без достойнство, национално достолепие и гордост. До тази печална действителност ни доведе кохорта от алчници за власт и имане, продажници на българското и българщината, всякакви там агенти за влияние (и не само!), храненици на фондации, ратуващи единствено за общество, отворено само към ценностите на либералдемократичната матрица и ликвидиращо националната идентичност, култура, образование, та и... независимост. Те не се интересуват от фаталните последици за и без друго топящия се народ. За тях са важни бързите приходи, късите доходни позиции, осигуряването на поколения от семейния кръг на охолно безгрижие по възможност по далеч от националната граница.
Не е трудно да разпознаем зависимите, които ни обричат на тотална и унизителна държавна зависимост. Те са навсякъде около нас - по върховете на властовата пирамида и по веригата, в министерствата и агенциите, в държавния и частния бизнес, в уж независимата журналистика и обективната социология. Делата им напоследък са толкова много, че дори успиваният предизборно с мантри за светло бъдеще българин се сепна в недоумение. И как иначе, когато завинтеният за поста с чужда отверка външен министър Митов оцени като "непритеснително" изявлението на турския сайбия Ердоган. Той същият в предизборен носталгичен порив на сърцето простря ръка към територии на бившата Османската империя, включително и към градове от България. За ръководителя на дипломатическто ни ведомство обаче не ставало въпрос за граници, което естествено се отрази и на витиеватата лексика в позакъснялата ни официална реакция, за разлика от тази на съседна Гърция.
Повече от ясно е, че силите ни да се противопоставим на силна Турция са преднамерено и умишлено сведени до минимум. Но ако устите на властниците са пълни с евроатлантически ценности и съюзнически задължения, то поне трябва да изпълнят своя дълг и да реагират адекватно на подобен род засега вербални заплахи. Защото думите на турския президент са доста притеснителни, но за тези, които умеят да чуват целенасочено повтарящите се послания. А че съседката ни приема засега обратно някои нелегално преминали границата ни мигранти, е въпрос на общоевропейска политика и договореност. А част от нея поне на хартия е и опазването и неприкосновеността на националните граници. Така че не е достойно, не е български да подвиваме опашка конюнктурно и да омаловажаваме външнополитически гафове от юг, а да имаме по-достойно държавническо поведение, каквото явно е в дефицит за някои овластени с натиск известно откъде лица. Но така е при зависимост!
Влезлият напоследък в дълбок обяснителен режим и видимо изнервен премиер изръси предизборно в ефир, че в първия му кабинет "те" му били "дали" експерти за началници. Сред първенците, посочени от кръга на Прокопиев, бил и регионалният министър тогава, а по-късно и назначен за президент Плевнелиев. Последният реагира по момински обидено, изтъквайки своя инфраструктурен и строителен принос. Това обаче едва ли събуди тревожни трепети в обществото, което за кой ли път се убеди в наличието на зависимости (и случайности!) при определянето на шефове в държавата. И тези приказки на Борисов за висотата на положението му и липсата на какъвто и да е субект над него, дори не спомена и Началника, са малко притеснителни в условията на широко прокламираното демократично устройство. Да не би пъшкащите от наслада и симулиращи оргазъм "негови" подопечни, притискани сладострастно от тоталната доминация, да започнат да скачат от все по-опасно клатушкащия се управленски кораб? Пък и колко му е при наличната композиторска вакханалия и плагиатство "Цъфнал ГЕРБ" да се преаранжира в "Повехнал ГЕРБ". Текстописци и нотописци колкото искаш, а и се роят след неуспех на президентски и последващи парламентарни избори.
Та такива неща със зависимостите, от които засега няма отърване. Понякога имам чувството, че самооблеклите се във власт пускат предадените им на дискове или флашки политически песнопения, а те само си отварят устата. Подобно на някогашните прекрасни актьори и шоумени от соца "Буфосинхронистите", сред които е и многоуважаемият Щилиян Кунев - баща на сегашната образователна министърка Мeглена. То и тя очевидно продължава традицията в друга роля и като заслужил изпълнител на "плейбек" даде сериозен, направо атомно енергиен, принос в зависимостите. Сега се е прицелила в образованието, горкото. Защото на някои им е изгодно да бъдем прости и неуки, т.е. все по-зависими.