Мутрите мутират

Наскоро почина известна личност, за която в некролога се изтъкваше, че има значимо присъствие в обществения и в политическия живот. Струва ми се, че по-съществено е доколко полезно и ползотворно беше неговото присъствие за обществото ни. Защото стореното от една личност се измерва не по това доколко е значима, а дали си заслужава да се изтъкне каква полза е допринесла. 

Някой е значим например с това, че е станал кръстник и благодетел на мутренските групировки у нас, превърнали се в емблема на т. нар. "демократичен преход". На онези с анцузите, със скъпите коли и с бухалките, които показаха недвусмислено, че демокрацията по български минава през рекета и малтретирането. Докато се даваше път на такива "значими" лица, държавността ни ставаше все по-незначима и все по-безпомощна. И се оказа, че "демократичният преходен период" е период на мутренското право. 

Ако питате някои дълбокомъдри анализатори, ще започнат да ви уверяват, че този преходен период вече е завършен, че отдавна е парцелиран в историята. Не, уважаеми анализатори, преходният период не само че не е завършен, но и неговите главни герои продължават да се вихрят безцеремонно и нагло, а присъствието им отдавна е придобило първостепенна обществено-политическа значимост. Нещо повече. Над 10 години мутрите властват в страната ни. Премиерът Бойко Борисов е тяхно издание и обществено-политически образец. 

С други думи, мутрите мутират - превръщат се в уважавани държавници и бизнесмени. Техният елитен представител Бойко Борисов се отличава с прекалено свойското си поведение. Толкова свойско, че дори отдавна си е присвоил държавния бюджет, свойски е турил ръка на финансовите потоци от европейските фондове, а парите ги раздава като порциони за Бог да прости отечеството. За да може да си го прави това безпроблемно, той свойски и пресметливо е влязъл в ролят на тъп и безпрекословен изпълнител на волята на най-влиятелните западни ръководители. Човекът без притеснение и без усещане за срам козирува, превива врат и гръбнак пред Меркел и съдружници. В замяна иска само властта в страната си и да може да разполага на корем с нейните благини. 

Само че когато му бъде поискана обратно, става ясно, че овластената мутра съвсем не е толкова изпълнителна. Нито компрометиращите снимки с пачките евро и кюлчетата със злато в нощното шкафче, нито пистолетът, положин психопатично до главата Му, могат да разклатят Неговото самочувствие или да пробудят разкаяние и дори мисъл за подаване на оставка. Несекващите протести в София, по страната и в чужбина срещу мутрите, превзели законодателната, изпълнителната и съдебната власт, не могат да сринат бетонираната цитадела. Очевидно е, че волята на мнозинството от българския народ, обединен срещу нашествието на мутрите, е неспособна да разпука този бункер на "демократичния преходен период".

Защо ли? Защото ръководството на Европейската народна партия е солидарно с безобразията на мутрата премиер. От друга страна Борисов безпроблемно успява да откупи мълчаливата подкрепа на въоръжения до зъби световен ментор Чичо Сам, предлагайки сговорчиво страната ни да се нагърби с покупката на нови осем броя на музейния модел изтребител F-16. Цената е пореден дълг от 5 млрд. лева. Само че връщането на заема няма да бъде грижа на Борисов. Подлото е, че за да осигури утрешния си премиерски ден, той натоварва дори още неродените българчета. 

Европейският парламент одобри резолюцията за върховенството на закона в България, въпреки че Манфред Вебер, председател на Групата на ЕНП, заяви пълна подкрепа и доверие в премиера ни. Подкрепата за Борисов, заявена от когото и да било, означава недвусмислено насърчаване и укрепване на значимото присъствие на мутрите в България. Означава недвусмислено, че страната ни ще продължава да се люшка като изгубен сал по вълните. 

Не вярвайте на онези, които твърдят, че преходният период е минало! Властта на мутрите е все още върху нас.