Мислете, докато не е късно!

Все по-често си мисля дали нашите политици осъзнават, че изглежда сме най-мирната държава в региона. Някои ще възразят - ами протестите, полицията, подслушванията, престъпността. Да, имаше протести, но повечето без крайна агресия. Имаше струпване на полиция, но преднамерено толерантна към провокаторите. Имаше много подслушвания, но и това бе вкарано в допустима и законова рамка. Вярно - имахме и имаме престъпност и доста народ от кримиконтингента отлетя в небитието. Не стигнахме до крайности обаче един срещу друг. Гледахме се лошо, обиждахме се, деляха ни на "млади и хубави", на "стари и грозни", на "демократи" и "комунисти", на "европейци" и "русофили", на "ченгета" и "честни граждани". Но и се въздържахме, нямаше кръв. Да не говорим, че бяхме, пък и сме, пример за етническа и религиозна толерантност. А погледнете какво ставаше около нас. С много страдания и жертви се разпадна Титова Югославия на "братството и единството". В Босна и Херцеговина сърби и мюсюлмани се клаха страшно, а по-късно в Сърбия и тогавашната й провинция Косово недалновидна националистическа политика, но и авиобомби, изпепелиха много човешки същества. Пък и Румъния не мина без насилие и жертви в своята, макар и все още не докрай разбрана, революция срещу Чаушеску. От своя страна, Турция се стреми не само чрез икономическа инвазия към регионално лидерство, но дава жертви в стълкновенията с кюрдите и потушава безкомпромисно масовите протести с искания за промени. Малката Македония също загуби свои синове в борбата с албански екстремисти, а почти еднородният етнически състав в западната й част поставя много въпроси за бъдещето на републиката край Вардар.
Всичко това край границите ни наблюдавахме с тревога, укор и състрадание, и дори не се замисляхме, че огънят може да прехвръкне и върху нашата черга. Бяхме и сме бедни, унизително бедни, но живеехме на територия на мира. Сега обаче някои започват опасна игра и се опитват да ни отнемат дори нея, и привнасят насила конфликти с цел предизвикването на напрежение и извличане на ползи за себе си и своята партия. Как да си обясним например поведението на пловдивския кмет от ГЕРБ Тотев, който високомерно пренебрегна искането на МВР да забрани протест поради опасения за провокации пред турското консулство, джамията и партийния клуб на ДПС в града под тепетата? И не е ли подозрителен този опортюнизъм срещу разума, който се размина със сравнително малко пострадали, пак благодарение на адекватните действия на полицията? Имам усещането, че градоначалникът не би имал нищо против да създаде проблеми на управляващите в момента, пък макар и с цената на социалния и междуетнически мир. А какво да кажем за увъртанията на столичното кметство около забраната на т.нар. Луков марш. Та нима не е пределно ясно, че зад патриотичната фасада прозират елементи на кафяви призраци от миналото, които във всички нормални европейски държави се срещат с цялата сила и строгост на закона. Висшето ръководство на столичния град обаче, изглежда, както и по време на протестите, кокетирайки с демокрацията, не взе твърда позиция. Или пак се очакваха стълкновения, за да се провокират силите на реда и да се обявят след това за насилници.
И ако хитринките и деструктивизмът на ГЕРБ са лесни за дешифриране, то не такъв е случаят с изказването на Хюсеин Хафъзов в парламента. Дали под влиянието на афект по казуса от Изборния кодекс за агитация на майчин език, или по друга причина, депутатът изрече много тежки думи, които закономерно се възприеха болезнено в залата. Едни съзряха заплаха за етническия мир и националната сигурност, а други доволно потриваха ръце с предчувствие за разпадане на управляващата коалиция. А в случая, поне в този случай, всички, включително и ДПС, трябва да проявят разум и да изолират искрата, за да не пламне огънят на омразата. Не заради властта, която е преходна като младостта, а поради грижата за опазването на мира на това наше райско кътче България. За нея си струва да се правят компромиси и да се превъзмогва политическият, етническият, пък и личният егоизъм. В противен случай влизаме в спиралата на безнадеждната конфронтация и насилието, след което в не толкова далечна перспектива нашите деца може и да говорят за благословената ни земя и изстрадана държава в минало време.
Затова, уважаеми политици, мислете бързо, докато все още има време. След това ще е късно!