Когато се върнах в България, никой не се интересуваше от мен

Московският музикален театър "Станиславски и Немирович-Данченко" представи балета "Майерлинг" на знаменития британски хореограф Кенет Макмилан. Той е изпълнен с много персонажи, главни роли, които изискват от артистите чувственост и  характер. Спектакълът е повторение на постановката на Кралския балет от 1978 г. Георги Смилевски, който изпълни главната партия на кронпринца Рудолф, блестящо се справи с ролята си. Смилевски е роден в София. Учи в 121 СПТУ "Лилия Карастоянова", завършва МАХУ в Москва. През 1993-1995 г. танцува в Болшой театър в студиото на Юрий Григорович. От 1995 г. работи в Московския академичен музикален театър "Станиславски и Немирович-Данченко". Народен артист е на Руската федерация. Танцува главните партии в "Лебедово езеро", "Жизел", "Дон Кихот", "Ромео и Жулиета", "Корсар", "Силфида" и др. Лауреат е на премията на Москва в областта на литературата и изкуството, 2002, лауреат на премията "Душа танца", 2005, носител е на наградата "Златна муза", България.

- Георги, как стана така, че от леката атлетика в трети клас стигнахте до балетист и звезда в Московския музикален театър "Станиславски и Немирович-Данченко"?
- Наистина, когато бях в трети клас, започнах да тренирам лека атлетика. Мама ме посъветва да започна да се занимавам с балет, това беше мечтата й, самата тя танцуваше балет. Тя реши да се явя на конкурс в балетното училище. Минах първия и втория тур, третия отмениха, понеже бяхме малко момчета, само 9. Обадиха се на майка ми и й съобщиха, че съм първи в списъка. Тогава сме имали договор със СССР за обмяна на ученици в различни области. Ако замина, първия полет плаща България, ако завърша успешно, и втория полет обратно плаща страната ни. Ако ме скъсат, всички разноски плаща майка ми. И така пристигнах в Москва, получавах стипендия и успешно завърших Московското хореографско училище (МАХУ). Завърнах се в България, нямах никакви контакти и никой не се интересуваше от мен.
- Софийската опера и балет не прояви ли  интерес към вас?
- Не, никой не знаеше за мен. Първия път, когато участвах във Варненския балетен конкурс през 1996 г., минах първия тур, но на втория ме скъсаха. Тогава българският балетист Бисер Деянов се заинтересува от мен. Запознах се и с Брянцев, който беше художествен ръководител на Московския музикален театър. Тогава останах във Варна, защото съпругата ми Наталия Крапивина се класира на третия тур и й бях партньор. През 1998 г. отново участвах във Варненския балетен конкурс и получих трета награда, а съпругата ми - втора. Така и двамата станахме лауреати. След конкурса Петър Луканов ни покани да танцуваме в Софийската опера "Лебедово езеро". След това - "Жизел" в чест на юбилея на Емил Димитров. Ето вече 20 години танцувам в Музикалния театър и нямам никакви контакти със Софийската опера.
- Георги, пропуснахме началото, как започна балетната ви кариера?
- След като завърших МАХУ, ме приеха в Студиото на Юрий Григорович към Болшой театър. Там играхме спектакли почти на целия репертоар. Отначало участвах в кордебалета, после и в солови партии. Гастролирахме по целия свят, беше много интересно. След като трупата престана да съществува през 1994 г., от 1995 г. отидох в Музикалния театър "Станиславски и Немирович-Данченко". Родителите на съпругата ми работеха като педагози в същия театър. По време на пребиваването ми в Студиото на Григорович вече имах опит. През 1995 г. театърът трябваше да замине на турне в Япония, оттам бе получено предложение да се покажат спектакли с нови имена. През юни заминахме на 45-дневно турне. За 20 години работа в "Станиславски" съм танцувал всички главни партии на класическия балет.
- Разбрах, че вече сте и педагог?
- Да, от няколко седмици преподавам.
- Къде със своята съпруга се разбирате по-добре - вкъщи или на сцената?
- Еднакво добре се разбираме и на сцената, и вкъщи. Имаме двама сина - големият е Димитър, на 15 години, а малкият Александър през октомври ще навърши 5. Тъй като няма кой да се грижи за малкия, майка вече трета година е тук при нас.
- В "Майерлинг" се представихте наистина като драматически актьор, трудно ли беше почти през цялото време да сте на сцената?
- Естествено. За първи път в Русия този балет е поставен в нашия театър през 2013 г. и сега през 2015 г. отново в "Станиславски". "Майерлинг" е малко познат в Русия. По време на Австро-Унгарската империя са уважавали императора Франц Йосиф и всички са мислили, че кронпринц Рудолф ще е наследникът. Но неочаквано го намират мъртъв със 17-годишната девойка Мария Вечера. И никой не знае дали се е самоубил или някой го е убил. Имал е здравословни проблеми, употребявал е наркотици за потискане на болката. Този балет има 3 действия, 9 адажио, 5 вариации и много мизансцени. За постановката отговаряха специалисти от Лондонския театър "Ковънт гардън".
- Този балет класически ли е?
- Да, и прилича на балета "Есмералда" в постановката на Владимир Бурмейстер. Това е драматически балет с много актьорска работа, с непрекъсната смяна на грима.

Сцени от балета "Майерлинг"