Какво има, ако няма Освобождение?
/ брой: 143
Николай Милчев
След пресконференцията на ПП-ДБ и агитацията, която удариха за 24 май, работата става направо прегоряла и почва да мирише.
Мирише на пушек и на мъгла, на военна димка и конюнктурщина. Само хора, които са решили да си сложат главата в торбата и да висят на косъм по-нататък в управлението, могат да пипнат Трети март. Само хора, които се готвят да се пренасят по островите на Тихи океан след година, могат да пипат с такива нечисти ръце такова чисто и свято нещо, каквото е нашето Освобождение и какъвто е Празникът на светите братя.
Това не ви е държавен коктейл, закъснели управленски пубертети, нито ви е пица с кристали. Това е Плевенската епопея, Шипка, Шейново и София. Това е Сан Стефано. Сан Стефано е име, от което започва всичко в новата ни история.
Не ви е Росенец, нито ви е Банкя. На Сан Стефано няма как да акостираш, нито да арестуваш някого, живущ в покрайнините на София. Сан Стефано е памет, кръв, светлина, начало.
Не мога да бъда спокоен и няма да съм спокоен дори само от факта, че тези лустросани кириакстефчовци с неграмотен синтаксис и нередовни лични документи могат да говорят за Кирил и Методий. Ай сиктир оттука, ние да не сме намерени на пътя? Това, че ни се качихте на главите, е едно, това, че ви изкомандориха да ни стискате за вратовете, е друго, но това, да махате Трети март, е непоносимо.
Като махнем Трети март (това предсказах с болка още преди няколко години) ,ще последва опаковане на руските паметници, обрастването на Шипка с шипки и тръни, после ще се резне тоя период от учебниците – той вече е бая окастрен, ще потекат от всички тоалетни казанчета предавания в стил История.бг, ще погнем руските черкви, на св. Серафим ще ни забранят да му пишем писма, ще ни следят и есемесите до светеца. Такива глезотии като улици "Гурко", "Мурко", "Паренсов", "Дондуков" ще отидат моментално на кино.
Чао, бамбина!
Всичко това – добре, знам, че можете да го направите. Можете даже да забраните буквата Р, прилагателното РУС също да стане непоносимо, Митрофанова може да я пратите не в Сибир, ами в Аляска, но ви питам, милички наши човечета – после какво?
После – ние ще престанем да ви се ядосваме, защото гневът ни ще е помитащ.
Има и друг вариант – да си глътнем, както се казва, и сълзите, и сополите, да се напикаем от страх и да кажем, че Трети март е лош. И че повече никога няма да правим така – да го честваме. Може и така да стане.
Но аз си обещавам, че няма да съм от тези последните. Ами то като няма Трети март, какво има?
Какво има, ви питам, ако няма Трети март?
Фейсбук