"Пенчо бре чети..."

"Пенчо бре, чети! Пенчо не чете, муси се, сумти..." Мнозина си спомнят стихотворението на Петко Р. Славейков, но то се оказа много актуално и днес.
През последните години книгата заема все по-малко място и в живота, и в душата ни. За това говорят и стряскащите данни, според които приблизително 2/3 от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година. Проучване на PISA пък показва, че около половината от гимназистите нямат способността да четат книги, дори формално да познават азбуката.
Кой ни отне любовта към книгите и ни убеди, че те са скучни и непотребни? Кой е виновен за това и кой трябва да научи децата да четат - образователната система или средата, в която растат? Те все повече се отдалечават от литературата, с която поколения са израснали. Предпочитат вместо да разлистват страници, да зяпат в екрани. Дали това е част от еволюцията или говори за деградация на личността, защото става все по-ясно и очевидно че технологиите сериозно променят възприятията, уменията и същността ни. Прогрес ли е това или точно обратното?   
„Хората престават да мислят, когато престанат да четат“, е казал френският философ Дени Дидро. Може би е бил прав... Въпросът е, ако ние спрем да мислим, кой ще започне да го прави вместо нас?