Кой кого пази

В апогея на славата му като безспорен лидер по рейтинг сред министрите и номер едно по красноречие в медиите, засенчващ дори блестящата Негова мисъл, вицепремиерът Цветан Цветанов  започва да пие от горчивата чаша. Поднесе му я обикновено семейство от ямболско село, станало жертва на нагъл среднощен грабеж от маскирани.
Докато вътрешният министър бори организираната престъпност и мафията, громи корупцията и като глашатай тръби кой колко и с какво е опасен за държавата и обществото, народът се чуди как сам да се справи с обирите и нападенията за един телефон или 5 лв. посред бял ден на улицата. Как да пребори онази т.нар. дребна престъпност, на която жертва под някаква форма е станал всеки четвърти по неофициална информация. Да ти откраднат джиесем е всекидневие. Официалната статистика на МВР също показва, че през последната година с близо 10 на сто са нараснали кражбите, с една четвърт повече са регистрираните грабежи, а с почти 35% повече са оплакванията в полицията от жертви на измами.
През лятото, когато търсеше повод, за да отправи поредната атака към непревзетата докрай от ГЕРБ съдебна система, Цветанов "безпомощно" се оплака, че "нищо не можел да направи повече". Нали знаете защо? Защото те ги хващат, а съдът ги пуска. Банално. Но за да не е топката в неговата градина, вътрешният министър все пак йезуитски обясни, че не само МВР, а и образованието, и социалната политика, и... са отговорни за борбата с битовата престъпност. Нищо, че просветният му колега пък вика: няма пари за наука, има за полицията, щото искате сигурност, нали?
Така в битката за помпане на рейтинг и смачкване на октопода, на която видно ръкопляскат съгледвачите отвън, Цветанов заряза обикновения човек. И той се оказа разпънат между разбитата гарсониерка, окрадената кола, ограбената селска къща и счупената "по недоразумение" глава на тийнейджъра вкъщи. Показните филми за качулати спецчасти, които арестуват видни килъри и октоподи, станаха пример за подражание само на бандюгите в селата и крайните градски квартали.
Всъщност министърът веднъж се позагрижи за едни обикновени хора - онези от Кърджали, които погрешка бяха "попребити" от полицаи. Загрижи се, защото имаше опасност рейтингът му да се срине. Вчера - разпънат между неудобни реплики за собственото му имотно състояние и неистовото желание да громи организираната престъпност, Цветанов се оплете. В собственото си безсилие.
На фона на сериозната рестрикция в бюджета МВР се спаси от Дянковата ръка. Така и не чухме сред аргументите на властта, че предвидените средства за полицията ще отидат за справяне с онези проблеми, които най-много тормозят хората - обирите, кражбите, побоищата, изнудванията. Ще има финансиране за преструктуриране на дирекции, за подслушване, за оборудване, за борба с организираната престъпност, за съвместни акции. Важни неща - но не толкова за хората, колкото за министъра, за правителството и рейтингите, за показните акции, за лустросване на докладите пред Европа и Америка, за изпълняване на блестящо написани на хартия критерии и покриване на не по-малко виртуални изисквания. Ще има добра численост на полицията, но тя за какво ли им е на хората от онова ямболско село... Пари за полицейщина, но не за защита на обикновения човек от пипалата на престъпността, удължени от кризата и неспособността на това правителство да начертае адекватни мерки за справяне с последиците й.
Кой кого от какво пази в тази държава?