Боян Ангелов: Майсторите на писменото слово са пазители на свещения български език

Интервю на Боян БОЙЧЕВ

БОЯН АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като редактор и главен редактор в столични издания, в Министерството на културата, в Комитета за телевизия и радио. Защитава докторат в Института за философски изследвания към БАН, а от 1998 до 2005 г. живее и работи в Швейцария, където завършва Академия за педагогически науки с признат докторат. Специализира и преподава в областта на валдорфската педагогика, историята на философските системи и социалната психология. Автор e на над 30 стихосбирки и други творби. От края на 2012 г. е директор на изд. "Български писател", а от юни 2014 г. - председател на Съюза на българските писатели. Носител е на национални литературни награди, сред които "Христо Смирненски" (2019), Вазовата награда за 2021 г., а в навечерието на 24 май бе удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" - огърлие, за особено значимите му заслуги в областта на културата и изкуството.

- Г-н Ангелов, по традиция в навечерието на 24 май Съюзът на българските писатели раздаде своите годишни награди. Ще разкажете ли на нашите читатели за тях?

• 
  Тези награди са може би най-стародавните в страната ни. Идеята е на проф. Иван Шишманов и в началото са отличавани отделни творби - разкази, стихове и т.н. Постепенно започват да се награждават книги. Важно е да отбележим, че и през Втората световна война наложената практика не се променя. Ако обърнем поглед назад, ще видим, че знакови писатели и техните незабравими творби са получавали годишната награда на СБП. Ето защо Управителният съвет на писателския съюз счита връчването на отличията за най-добра книга от предходната година в различните жанрове като разумна възможност да се даде обективна оценка на случващото се в областта на съвременното литературно творчество.
  Ръководството на СБП одобрява докладчиците, които не трябва да имат свои издадени книги и които дават своите оценки, критики и предпочитания във формата на обособени доклади. Провеждаме и открити литературни дискусии, на които всеки автор може да изкаже своето съгласие или несъгласие с докладчиците и да сподели мнение за общия литературен процес. Докладите от дискусията публикуваме в нашия литературен седмичник "Словото днес", който е качен в сайта на СБП в PDF формат. Всичко, случило се по време на литературната дискусия, може да се прочете от заинтересованите, независимо в кое кътче на планетата се намират.
  Друга важна особеност на годишните съюзни награди е възможността за тях да кандидатства и писатели, които не са членове на СБП. Авторите или издателствата, с чиято емблема излизат книгите им, депозират по два екземпляра от произведенията в канцеларията на съюза не по-късно от 15 януари. Задължително условие е в издателското каре на книгата да фигурира предходната година. Депозираните книги не се връщат, а се подаряват на обществени, читалищни и училищни библиотеки в столицата и страната.

• 

  
  - Защо е важно да има такива награди? И какво ни казват те?
  - Нашето разбиране за литературните награди е свързано със стимулирането на творческия процес. Те и съществуващите литературни конкурси дават гласност на създаденото от утвърдени и млади дарования. А наградите, свързани с имената на български писатели, стават неръкотворни паметници на сътвореното от тях. За всичко това определяща е заслугата на десетките български общини, чиито ръководства оценяват важността на литературното творчество и значимостта на писателите, родени там. Не мога да спомена всички награди, защото са десетки. В тях Съюзът на българските писатели заема особено място при определяне носителя на съответния приз. А посланието на тези награди е противовес на всевъзможните опити за обезродяване на националната ни идентичност, за обезличаване на историята ни чрез натрапване имената на шепа литературстващи продажници, спонсорирани щедро от чуждоземни фондации и либералстващи нихилисти.
  Прави чест на НС на БСП, че е инициатор и спомоществовател на национални литературни награди, свързани с имената на Георги Кирков, Христо Смирненски и Стефан Продев. Жалко е, но е факт спирането на международните награди "Христо Ботев" и "Никола Вапцаров", неглижирани от всички правителства, били на власт през трите десетилетия българска псевдодемокрация. А без Ботевото слово родните литература и публицистика са пустеещи пустини, без стиховете на Вапцаров отрудените българи са нищо повече от сираци на вечността.  
  - Накъде отива българската литература? И в съзвучие ли е тя с пулса на времето ни? Как се съхранява такава традиция?
  - Българската литература е с хилядолетни традиции и не изпитвам никакъв страх за нейното бъдеще. Възмущава ме настоящето, което подхранва словоблудствата, дава възможност на литературни пигмеи свободно да запълват политкоректния телевизионен ефир. Днес диктатурата, упражнявана над свободно мислещите писатели, е потресаваща. Тази диктатура не ги допуска до медиите, защото биха могли да нарушат комфорта на задокеанските кукловоди. А честните писатели, истинските и независими творци, пишат за това, което чувстват и мислят. Все пак съществуват все още трибуни, където тези писатели могат да се изявяват.

• 

  
  Вестник "Словото днес", в. "Земя", списанията "Везни" и "Пламък" са такива издания. Искрено се надявам литературното приложение "Пегас" на вестник ДУМА да бъде възстановено, защото е упование за писателите и въобще за лявата интелигенция. Съюзът на българските писатели прави това, което е по силите му, за да съхранява литературните традиции.
  През есента ще честваме 75-годишнината от създаването на съюзното издателство "Български писател". То е свило до минимум обема си, но не е отшумяла славата му на едно от най-престижните издателства за българска литература с най-голям брой депозирани книги в Конгресната библиотека на САЩ. Макар и да е подложено на нелоялна конкуренция от множество частни издателства, за които книгата е нищо повече от търговски обект.
  В сайта на СБП публикуваме месечен литературен календар, в който отбелязваме юбилейни годишнини, книжовни премиери, национални и регионални тържества.  
  - Чете ли книги българинът?
  - По-възрастните поколения българи не са загубили привързаността си към книгата, докато при по-младите нещата са доста драматични. Това отстъпление от литературата се дължи на много фактори, но основният е принизяването на българското образование, прогонването на знакови писатели от учебните програми, чуждопоклонничеството и безпределният нихилизъм, обхванал всички обществени слоеве. Липсата на перспектива у младите хора ги кара да търсят друга ценностна система, в която отечествената любов и преклонението пред миналото са понятия без смисъл и съдържание. Забогатяването на всяка цена и с помощта на позволени и непозволени средства е станала висша "морална" добродетел. Защо му е тогава на човек да чете?
  - Има автори, които постоянно са в светлината на прожекторите, свирейки на струните на антикомунизма и неолибералните псевдоценности. В същото време много стойностни творби на други автори така и не достигат до широкия кръг читатели. Как може да се промени това?
  - За такава промяна е необходима воля от страна на изпълнителната власт, но признаци за такава не се наблюдават. Националният ефир също е подложен на строга и безскрупулна цензура. Неолиберализмът е облечен в тогата на интернационалния нихилизъм и приема всичко, свързано с опазването на традиционните ценности като проява на антихуманността.
  В призивите за изграждането на отворено общество е закодиран вълчият нрав на интернационалния капитал, за който националните държави представляват препятствие към нови и необозрими печалби за сметка на обикновените хора. Ето защо тези апологети на неолиберализма се страхуват до ненавист от свободните писатели, които не продават идеалите си за шепа сребърници.
  - Пред какви предизвикателства е изправен СБП днес?
  - В настоящия момент СБП има близо 850 редовни членове. Възрастовата граница е от 21 до 101 години. Има академици, професори, бивши и настоящи дипломати, политици, учители, юристи, лекари, икономисти. Има и писатели на свободна практика. Тази професионална творческа гилдия навлиза в своята 110-годишнина и е най-старата писателска организация в Европа. Редовен член е на Европейската писателска асоциация със седалище Брюксел.
  Предизвикателство е, че държавата не подпомага финансово нито една от творческите гилдии - писатели, художници, артисти, музиканти, композитори, филмови дейци, журналисти... Все пак това е интелектуалното богатство на нацията и е нужно да се намери възможност за финансова подкрепа на десетките хиляди професионални творци. Умерен оптимист съм, че в обозримото бъдеще ще се случи и това.
  - Какво стана със Закона за българския език? Май няма политическа воля това да се случи?
  - Законът за защита и употреба на българския език, писменост и книжовност е друга актуална тема. Приемането му е заложено в предизборната платформа на БСП и въпреки яростната съпротива от страна на неолибералните псевдодемократи, които не питаят особена почит към българския език, трябва да се отстоява тази жизнена потребност за нашето общество. Ние притежаваме светлината на българската кирилица, създадена за по-малко от шест години от св. Климент върху основата на сътворената от светите братя Кирил и Методий глаголица. Новосъздадената азбука започва да се използва и от други православни народи - сръбския и руския. Неслучайно руският учен акад. Дмитрий Лихачов заявява, че плътта на българската държава е създадена от Аспарух, а нейният дух - от светите солунски братя Кирил и Методий. Българското словесно богатство е неизчерпаемо и неизчислимо. Затова е нужно да бъде защитено със закон от вътрешни и външни зложелатели.