Болезнено повторение

Това правителство върви по стъпките на Иван Костов. Думите не са от предизборен клип на левицата. Петнадесет месеца след предупредителното послание със секирата (оказало се неясно защо трудно възприемчиво за някои), социолози изрекоха болезнено известния на десетки хиляди българи извод: моделът на управление на Борисов съвпада с този на Костов. Не е за завиждане, че подобно пророчество се сбъдва. Като знаем какво ни завещаха Костов и компания, хич не е радостно това, което ни очаква.
Нека върнем лентата и си припомним романтизма, с който Костов влезе в СДС - плахо, неопитно, но налагайки стила и начина си на мислене. Борисов извървя същия път. От неформалното към формалното лидерство. От бодигарда на бившия Първи, през комисарското кожено манто до премиерския пост. След сините ленти на главата и Командира се развихри. За да ни завещае "примерите" с "Кремиковци" и "Балкан". Както и много други. Хората, които го изнесоха на ръце, които вървяха покрай него, го изоставиха. Казаха, че бил неискрен, некоректен в политическата и управленската комуникация. Уволни десетина министри от своя кабинет, без да обясни защо и до ден днешен. Борисов е на този етап. Той допуска същите грешки като човека, допуснал до себе си като свой гуру и сив кардинал.
Днешните критики на Костов към Борисов са демонстрация на его. На желание за командване и кадруване, на сърдене на невръстно дете, чиито желания не са изпълнени. Желания, които днешният премиер, поради не по-малко силното си его и развито чувство за неподражаемост, за лидерски подход, поради неумение за работа в екип, парира.
Онзи клип със секирата предизвика отрицателни реакции. Заради заблудата и опиянението. Изтрезняването показа, че дългата ръка на Костов мърда. Негови кадри цъфнаха на различни постове - в страната и зад граница. Негови хора заразнасяха и актуализираха стари идеи. Подготвяйки завръщането на своя Командир - политика, за когото (не)знайно защо продължават да се изливат най-омразните думи в родната политика.
След миговете на политическо опиянение от властта Костов започна да се сърди - най-напред на журналистите, след това на министрите и на хората около себе си, а най-накрая замълча. Сърдит на целия народ. Борисов сега се обижда и дразни от медиите, които му задават неудобни въпроси, долюбва единствено изданията, които го величаят и гъделичкат самолюбието му.
Защо мълча Костов след падането си от властта? Дали някой с днешна дата има отговор на въпроса? Едва ли заради обида. По-скоро народът трябваше да се чувства обиден, че е излъган. Може би си осигури време, за да се окопити, да замете каквото трябва под килима и да се подготви за следващата операция. Затова сега приказките за лошата Костова приватизация, за унищоженото здравеопазване са истина за стотици хиляди, но неатакуеми и необорими в съда.
От гребена на вълната Костов се срина до мижаво представителство в парламента, което търси начин да се прокрадва на политическата сцена, за да се запази и да продължи с мимикрията. Жалко, ако подобна съдба предстои на Борисов! Жалко за народа, който ще претърпи поредното разочарование! Ще му остане евентуално успокоението, че Борисов - също като Костов, може да замълчи поне за известно време.