Ей така се прави...

В "Шоуто на Слави" се появи нова рубрика -"Глей как се прави...", първо с участието на Криско. И хоп, на 25 май втора част - "гостуванката" на Митко Щерев.
Нещо лично и нищо лично. Митко заслужава внимание именно на 24 май, защото става дума за истински принос в културата. Иначе ще продължим дори в този ден да гледаме харема на Кьосем във великолепния век на османската империя. Два дни екипът на "Шоуто" ни достави удоволствието да слушаме и говорим за българска популярна музика и култура. Е, десетина песни не са всичко от портфейла на филмовия композитор на столетието, но все пак и това беше символичен жест към публиката и към този обичан музикант и артист.
Кога друг път чувате имената на творци като Добри Жотев, Димитър Василев, Въло Радев, на Иван Пейчев, Петър Василев, Стефан Банков, Иля Велчев, на Димитър Керелезов, Лъчезар Станчев... Иначе излиза че за културата днес са ни достатъчни едни временно актуални имена, при които има 5 процента талант и 95 процента политическа реклама, щото са грантаджии или близки до "Америка за България". Може да е пресилено, но е близко до истината.
Поне още 2-3 предавания трябваше да се посветят на Митко Щерев, но и тези двете наведоха на мисълта за сериозните пропуски в политиката на телевизиите по отношение на приноса на дейците в българската естрада в българската духовност и култура. Имаме дълг към Тончо Русев, към Найден Андреев, Вили Казасян, към Александър Йосифов и Йосиф Цанков, към Борис Карадимчев, Зорница Попова, Мария Нейкова... Към колко още автори! Казали ли сме всичко за Паша Христова, Борис Гуджунов, Боян Иванов,  Борислав Грънчаров, за Емил Димитров даже! Ами Леа Иванова, Георги Кордов, Катя Филипова, Маргарита Димитрова, Бисер Киров, за "Ритон", Маргарита Хранова, Михаил Белчев, "Щурците" и още десетки техни колеги?
 Българската песен е хубава, защото за нея са работили още десетки талантливи творци, почти забравени днес талантливи композитори, поети, изпълнители. Видяхте в "Шоуто" как се прави и как доставя удоволствие една телевизионна импровизация с композитор, който смята, че вече не е актуален, а пък е обичан и харесван, дори любимец на публиката. Не е ли това причина за поощрение и повторение?
 Ей така се прави, драги зрители!