Дойде ли времето на мръсниците

В недалечното минало честните и упоритите, всеотдайните и амбициозните успяваха с работа, с целенасочен труд. Защото бяха способни и дейни. Днес не може да се каже същото. Все повече станаха непочтените, дяволите, нахалните и безочливите, преуспяващите на гърба на другите. Те са хората, които предлагат, изискват, критикуват. Те са вещи, компетентни, но все пак някой трябва да вади въглените, а тарикатите гледат да смучат от живота. Те винаги се съобразяват с нещо и с някого. За тези хамелеони има твърде голямо значение какво става около тях. Няма възход и падение, има само нагаждане в името на собственото благополучие.
Никак не е куриозно, че тези, които в миналото бяха приближени до ръководителите на управляващата партия, сега се извъдиха и най-големи демократи. Ползваха облаги и сега също са добре. Нахални и пробивни, безочливи и груби, те се мушкат навсякъде, плуват и замърсяват чистите води. С невероятна лекота решават проблемите си. Със своето открито безочие те не могат да бъдат олицетворение, символ на всичко добро, за което се представят. Никога не си задават въпроса: Какво дадох аз за обществото? Обикновено те се интересуват от постигнатото, което все не ги задоволява. Такива хора нямат очи да видят хубавото, качественото, възвишеното. Модерно е за тях поголовното оклеветяване и оплюване.
Вярвам, че ще се съгласите, че криворазбраната свобода се превръща в слободия. Печатът и електронните медии вече изобилстват от обиди, цинизми, от клевети. Омразата не стреля само от засада. Тя използва конюнктурата и стеле край нас черен дим. Тази нечистотия трови душите на добрите хора. Питам се, наистина ли дойде времето на мръсниците? Защо честните, искрени хора останаха излъгани в очакванията си? А другите? Те самодоволно потриват ръце. Ето за такова време ли мечтаехме? Чест ли, съвест ли, справедливост ли? Какво беше това? Доказани престъпници се оневиняват. Погледнете кариериста, двуличника, славолюбеца. Неговият живот е преминал в серия от комбинации за собствената си сполука. Да бъде все отгоре.
Човекът с две лица живее в името на мимолетната изгода. Човекът слънчоглед променя и позициите си като хамелеона. Не страда от скрупули и не се съобразява с мнението на другите. Тези хора винаги теглят чергата към себе си. Мушкат се навсякъде и избутват с лакти другите. И прегради пред такива хора няма. Стига да пожелаят нещо. Ако все пак махнете маската на един такъв човек, ще видите, че той - "царят", е съвсем гол.

Ангел Николов, гр. Исперих