Ари

В малката стаичка на "Добър вечер" на вестник "Вечерни новини" в Комбината Михаил Топалов често "привикваше" стари кримки да му разказват за едно и друго от своето време. И почти винаги ги представяше и на нас - младоците от културния отдел. Дошъл му бе на крака не кой да е, а Аспарух Лешников, "фамозният рицар на горното фа".
Първото, което си помислих, когато подадох ръка на Ари, бе, че той в младостта си е бил приятел на Христо Смирненски, заедно са учили във Военното училище и заедно са съчинили  песента "Горчиво кафе". Казваха, че след Девети септември, когато бил обявен за неблагонадежден, на песните му новата власт гледала като на буржоазна отживелица, тогава работил като нощен пазач и едва изхранвал семейството си, понякога този "белокос тъжен мъж пеел с небесен глас" в бирарията "Гамбринус" и в цирка.
Когато видях Аспарух Лешников (1897-1978), бe на моята днешна възраст, славата му отдавна бе  отшумяла, следите от несретния живот и непримирението му със забравата си проличаваха дори външно, но той вече имаше за какво да живее. В Германия не го бяха забравили и му напомниха за звездното музикално минало. През 1968 г. "възкресили" знаменития секстет "Комедиан хармонистс", събрали неговите членове, които съдбата е отвяла в различни страни по света, естествено поканили и Ари. И както обикновено става у нас, първо трябва да те признаят в чужбина, за да се сетят за теб у дома. През 1974 г. "Балкантон" издава дългосвиреща плоча, за 80-годишнината си Ари е награден с орден "Кирил и Методий" І степен и получава квартира. 
Читателят ще се зачуди защо "по никое време" вадя тази знаменита някога личност, но оня ден попаднах на "Добри думи за Аспарух Лешников", речени от Петър Увалиев, пък и още нещо - отвори се дума да се издигне паметник на Ари в Хасково, градът, в който е роден, и не зная какво стана с тази идея.       
Какво прави българин в чужбина, когато изцяло принадлежи на музиката? Според Петър Увалиев: беззаветно й служи! А когато е с бойкия и дори авантюристичен характер на Аспарух Лешников, не се разколебава. Влиза с пръв успех в Берлинската консерватория. За парчето хляб пее немски шлагери и руски романси по кръчмите. И дочаква звездния час. А той идва през 1928 г. със секстета "Комедиан хармонистс", чийто първи тенор става хасковлията. Според Владимир Гаджев, човекът, който направи много да се знае днес историята на българския джаз, този състав е създаден по подобие на американската вокална група Revellers, но надминава първообраза, той е предшественик на славните "Суингъл Сингърс" и "Манхатън Трансвер". До творбите на Чайковски и Росини се нареждат пиеси на Дюк Елингтън и Коул Портър и най-модните немски шлагери. За шест години формацията записва 234 грамофонни плочи, има гастроли с шумен успех в Европа и Америка, изнася по стотина концерта годишно - в залата на Берлинската филхармония, в Миланската скала, дори на самолетоносач на пристанището в Ню Йорк, където сред моряците е и президентът Рузвелт. Концертът им в Мюнхен на 25 март 1934 г. е за сбогуване с Германия, "спират" в Париж и тръгват на турне в САЩ. А и няма как да останат - Хитлер идва на власт и расовата теория е в действие. Свалят от концертните програми Игор Стравински, Паул Хиндемит, Курт Вайл и пр., забранени са американският джаз, френските шансони и руските романси. Гьобелс вече е заклеймил "юдейомарксисткото мяукане" на секстета. Трима в него - Хари Фромерман, Роман Циковски и Ерих Колин - са евреи и обратният им път е отрязан. Макар че става жертва на мракобесието и расизма, блестящият някога денди след 1944 г. си пати и за "фашисткия си период" у нас, през 1941 г. се завръща и записва 110 песни, а кой знае защо артистичната му дейност в Германия също е обявена за "позорна". Нищо, че Ари е признат за един от най-великите гласове на века, нареждат го до Беси Смит и "врабчето" Едит Пиаф.
И както често става, чужденците трябва да ни отворят очите, за да оценим своето. Това до голяма степен стори филмът на режисьора Йозеф Вилсмайер "Комедиан хармонистс" (1999 г.), който показа феноменалния възход и разпада на легендарния секстет, в който първи тенор е Ари Лешников (играе го Макс Тидоф). Преди това през 1977 г.друг режисьор - Еберхард Фехнер, направи документален филм за българина с кадифен глас. А той, въпреки че е пял по най-големите световни сцени, въпреки че е постигнал най-големия български успех в шоубизнеса, въпреки че се е снимал в 14 филма, партнирал е на Марлене Дитрих и Макс Линдер, името му все още се свързва само с градския шлагер и за мнозина е само популярно име от кръстословиците. Както Петър Увалиев, и аз се надявам поне, че "ще се намери някой умен, тънък музиколог и ще напише книга за певеца".