Загубени на кръглата маса

Дълго подготвяната нова формула на ТЕЛК не срещна подкрепа и бе критикувана остро от синдикати и работодатели в тристранката вчера. Нищо неочаквано, впрочем. Проблемът ту тлее, ту се разгаря до червено, но и досега не намира адекватно решение. А уж обещаваните промени трябваше да тушират ненужното разгаряне, целяха по-добър контрол върху работата на ТЕЛК с въвеждането даже на код, съобразен с Международния класификатор на болестите.

Промяната в Наредбата за медицинската експертиза предвижда, че ако поне две от заболяванията носят 50% инвалидност, към тях могат да се добавят още 20% от сбора на придружаващите. За пореден път в разискванията на дневен ред бяха поставени въпросите доколко ТЕЛК е обективна, доколко се прави разлика между хора, които могат да работят, и такива, които не могат, затова се нуждаят от инвалидни пенсии; доколко хората с увреждания разчитат само на привилегиите, които дава лекарската експертиза, и доколко се търси тяхната интеграция. Дават се примери отблизо и далече в тази посока, но единното мнение все не идва или пък отново отлага във времето решаването на многото проблеми в тази деликатна сфера. С виждания, които всеки участник в социалния диалог предлага според своята камбанария. Отлагане, от което хората с увреждания само губят. На местна почва се обсъждат проблеми, които някъде отдавна са намерили решение. И които не опират само до много пари, към които увредените протягали ръце. Впрочем някой протяга, но това не са наказаните от съдбата българи. Нещо, което никой не чу на техните протести за работа и достоен живот. Досега решенията на специалисти и управляващи водеха до противопоставяне едва ли не на деца и възрастни, които имат своите потребности и които не бива да разделяме в различни лагери на нетолерантност и неразбиране на истинското състояние покрай епикризи, експертизи, кой знае още какви дебри на медицина и социално подпомагане.

"Само у нас има ТЕЛК, тя трябва да се закрие и да се направи нова, много по-добра система", категоричен е Васил Велев, шеф на асоциацията на индустриалния капитал. Той даде пример, че в много европейски страни хора с увреждания, които могат да работят над 6 часа, не получават инвалидна пенсия. Тези, които могат да работят между 3 и 6 часа пък, получават половин пенсия. Само при невъзможност за работа от 6 часа се изплаща такава. 

Според КТ "Подкрепа" болестите трябва да се събират и при едно заболяване, което дава 50%, и към него да се прибавят и 20% от съпътстващите.

Работодателите веднага контрираха: промяната ще доведе до натоварването на пенсионните фондове.

Познатото подаване на топката между синдикати и работодатели продължава. И тук в полето със свой пас излиза здравният министър Кирил Ананиев: няма съмнение, че трябва генерална промяна към въвеждането на ICF системата, но докато се въведе, трябва да се намери баланс. И припомни, че МЗ било организирало кръгла маса и поканило експерти от СЗО, които да представят подробности около етапите на въвеждането й. Вече е намерен и консултант, но се търси финансирането му. Въвеждането на ICF системата в някои страни отнемала 3-5 години. 

Сега разбрахте ли колко сериозно се мисли по въпроса? А през това време хората с увреждания да бъдат така добри да устискат на глад, немотия и обиди, на още по-скъпо парно и ток...