Темпо на костенурка

Като надуят фанфарите тия по върховете, ще речеш, че българинът живее от охолно по-охолно. Отговорът е далеч от истината. Защото жизненият ни стандарт е доста по-нисък от този на средния европеец - по данни на Евростат, а материалното благосъстояние на домакинствата показва, че България е на последно място в ЕС - с потребление с 44% по-малко от това на средния европеец. В същото време цените на основните стоки у нас вече се доближават до средните за Европа. Но като се има предвид, че българинът харчи най-много от парите си за храна и по този показател сме първи в Европа, излиза, че цените по средните за европейския пазар за мнозина у нас са всъщност високи. Защото има и нещо, наречено доходи - срeднaтa нeтнa зaплaтa в Бългapия e 423 eвpo в края на 2017 г. - бългapитe cмe пocлeдни пo aбcoлютeн paзмep нa дoxoдa в EC. По БВП на човек отново сме на последно място - само 50% от средното ниво в ЕС, докато в Люксембург БВП е 254%.

Жизненото ни равнище се движи със скоростта на престара галапагогска костенурка, а бодрите гласове на ГЕРБ пеят "осанна" и огласят простора с песни как цъфтим и връзваме. В това време премиерът ни раздава пари от джипа или получава поредното потупване по рамото от хора, които далеч не познават хала ни. Защото чужденците си имат своите уредени държави и нахранен народ, а нашите управници като че живеят в друга страна, не в България на мизерията и трудното оцеляване. Където още от младостта повечето българи, останали тук, започват да спестяват за... времето на пенсията. С мисълта, че колкото и лош днес да е животът, утре, като се пенсионираме, ще ни се стъжни съвсем. 

Това е и отговорът на другото твърдение, че  богатството на българина се увеличавало. Заради скътаните пари за старини?! Заради това, че младите виждат какво се случва с родителите им и започват да заделят от малкото, което им се полага в тая шибана държава - от парите за образование на децата, дори от тяхното изхранване, от дом, какъвто могат да си позволят едва 10%. Нашето е феномен - пестим от малкото, което имаме, за да не плачем утре. А както вървят нещата, има още много сълзи да леем...