Великата депресия

Доц. Тодоров ТОДОРОВ

Така можем да наречем сегашната непозната по мащаб и последици финансова криза (2008-2009 г.). Криза преди всичко на финансовите институции, на едни от най-крупните и мощни банкови корпорации. Криза, която връхлетя света със скорост и разрушителна сила на тайфун и нанесе поражения на световния финансово-спекулативен капитал. Случайност или закономерност е тази криза?
Щом търговията с пари се отделя от търговията със стоки - при известни условия и в границите, очертани от производството и търговията със стоки - тя придобива свое собствено развитие, има специфични закони и фази, определящи се от нейната собствена природа.
А когато в допълнение на това търговията с пари в своето по-нататъшно развитие се разширява за сметка на търговията с ценни книжа, при което тези ценни книжа са не само държавни, но към тях се присъединяват и акции на промишлени и транспортни предприятия; когато търговията със завоюване по такъв начин пряко господство над част от производството (което, общо взето, господства над нея), тогава обратното действие на търговията с пари върху производството става още по-силно и по-сложно.

Банкерите стават собственици

на железници, мини, рудници и т.н.
Тези средства за производство придобиват двояк характер: тяхната работа трябва да се приспособява ту към интересите на непосредственото производство, ту към интересите на акционерите, доколкото същите са и банкери.
Най-ярък пример за това са североамериканските железопътни линии. Цялата тяхна работа зависи от борсовите операции - финансово съвършени, но чужди на дейността на отделна линия и на нейните интереси като транспортно средство. Наблюдавахме десетилетна борба, в която се прахосваха колосални суми не в интерес на производството и транспорта, а изключително по силата на съперничеството, преследващо само целта да облекчи борсовите операции на банкерите, които притежават акциите.
Мислителят на хилядолетието Карл Маркс пише, че "това най-лесно може да се разбере от гледна точка на разделението на труда. Обществото поражда известни общи функции, без които то не може да мине. Предназначените за това хора образуват нов отрасъл на разделението на труда в обществото. Заедно с това те придобиват особени интереси също и в противоположност на онези, които са ги упълномощили; те стават самостоятелни по отношение на тях и се появява държавата...
Това е взаимодействие на две неравни сили: на икономическото развитие, от една страна; на новата политическа власт, стремяща се към възможно по-голяма самостоятелност, надарена също и със самостоятелно движение, тъй като тя вече е възникнала. Върху икономическото движение оказва влияние, от една страна, движението на държавната власт, а от друга - породената едновременно с нея опозиция... Както в паричния пазар се отразява изобщо и с посочените по-горе уговорки движението на промишления пазар и, разбира се, отразява се ПРЕВРАТНО, така и в борбата между правителството и опозицията борбата на вече отпреди съществуващите и борещите се класи - и точно така превратно; вече не пряко, а косвено, не като борба на класи, а като борба на политически принципи, и при това така превратно, че са били нужни хилядолетия, за да можем да разгадаем в какво се състои същността на работата".
Тези думи на Мислителя сякаш са писани за сегашното време. Нека се взрем в българския "преход" и ще видим, че най-корумпирани са десните управляващи на различни нива, макар да викат като в старата поговорка: "Дръжте крадеца!"
Обратното действие на държавната власт обаче върху икономическото развитие може да бъде трояко. Първо, тя може да действа в същото направление - тогава работата върви по-бързо; второ, тя може да действа против икономическото развитие (нека си спомним ликвидаторската стихия на СДС в началото на прехода!) - тогава в даденото време у всеки голям народ тя търпи крах след известен промеждутък от време; трето - тя може да залага прегради пред икономическото развитие в определени направления и да го тласка напред в други направления.
Ясно е, че във втория и третия случай политическата власт може да причини на икономическото развитие много голяма вреда и може да породи

масово прахосване на сили и материал

И накрая за мерките за излизане от кризата - на срещата на Г-20 в началото на 2009 г. решиха държавите да се намесят чрез инвестиране на огромни средства за спасяване на крупните банки от фалити. По този повод ще си позволим пак да цитираме Маркс: "Тъй като държавният дълг се опира на държавните приходи, които трябва да покриват годишните лихви и други платежи, модерната данъчна система е станала исторически необходимо допълнение на системата на държавните заеми. Заемите дават възможност на правителството да покрива извънредните разходи по такъв начин, че това да не бъде веднага почувствано от данъкоплатците, но впоследствие тези заеми все пак изискват покачване на данъците. От друга страна, покачването на данъците, причинено от натрупването на последователно сключени дългове, принуждава правителството при нови извънредни разходи постоянно да сключва нови заеми."
По този начин съвременната фискална система (над която така зорко бди Международният валутен фонд), чиято главна ос са данъците върху предметите от първа необходимост (а следователно и тяхното поскъпване), носи в себе си зародиша на

автоматичното покачване на данъците

Извънмерното данъчно облагане не е случайно явление, а по-скоро принцип на тази фискална система. Това е най-добрата система, за да се направят народът, работниците и бизнесмените (главно дребните) покорни, скромни, трудолюбиви и... готови за прекомерен труд.
Но тук главното е не толкова в разрушителното влияние, което оказва тази система върху наемните работници, колкото в обусловената от нея насилствена експроприация на дребните слоеве. По това няма две мнения сред икономистите. По-важното е, че нейното действие усилва още повече протекционизма, който се явява една от съставните части на фискалната система.
Голямата роля, която държавните дългове и съответната им фискална система играят при капитализацията на богатството и при експроприацията на масите, е въвела в заблуждение много икономисти, които неправилно търсят в тях основната причина за мизерията на съвременните народи. Три са

основните институции, чрез които се ограбват народите

в глобализиращия се свят в началото на ХХI век - Световната банка, Международният валутен фонд и Световната търговска организация.
Всъщност производствените отношения (и в тях отношенията на собственост) влизат в противоречие с производителните сили и се превръщат в спирачка за тяхното по-нататъшно развитие. Тук на помощ ни идва Мислителят на хилядолетието - според него старите производствени отношения трябва да бъдат разрушени и приведени в съответствие с новите производителни сили и да създадат простор за тяхното по-нататъшно развитие. Големият проблем тук е свързан с ликвидирането на досегашните форми на собственост в световен и в глобален мащаб.



Пирамидата на капитализма
Карикатура Джанет Стайн