Пивовар доайен признава, че недолюбва пивото

Моньо Марков, човекът, който е прекарал кажи-речи две трети от живота си в пивоварната "Загорка" и цели 17 години е ръководил едно от най-престижните предприятия в Стара Загора, ползващо се със славата на валутна банка, недолюбва кехлибарената течност.
 Признава, че си пада по хубавата водка и тежките червени вина. Бира да не видел - нямало да се сети за нея. Но така се случило, че станал един от най-добрите й дегустатори.
С късна дата си спомня, че баштехнологът на фабриката Трайчо Тумбаков, дойдел ли ред партида да отиде за по-първа ръка консуматори, искал директорът пръв да я опита. Намръщел ли се шефът - пивото отивало направо в канализацията.
Белокосият събеседник се смее с пълно гърло при спомена, че в ранни години, когато за пръв път си позволил да отиде на почивка в Пампорово, една заран пред станцията се появил заместникът му. И маловръстният му син Живко го посрещнал с възклицанието: "Тате,

да не е вкиснала бирата

че чичо Янко е дошъл?"
За беда точно това се било случило. Инфектирала се инсталацията и цели 6 месеца след това зор видели всички, докато я вкарат в релси.
"Аз може да не обичам да пия бира, ама за мен по-ценно от марката "Загорка" няма и не може да има!", отсича роденият на 4 март 1934 г. в село Полски градец, някога Сливенско, а сега Радневско, Моньо Монев Марков.
Някогашният възпитаник на старозагорската Търговска гимназия прекрачил прага на пивоварната през 1958 година, когато там се произвеждали едва 12 млн. литра годишно. И излязъл от портала през 1992-а, когато годишното производство стигнало 92 милиона литра.
Преди да се врече на кехлибарената течност, му се наложило да поработи като... каруцар в ДЗС-то - нищо, че имал завидната за онези времена тапия за икономист.
"Нямаше работа в онези години, тъкмо се бях върнал от казармата и къде, къде - в държавното земеделско стопанство. С камшика по гърба на коня по цял ден съм обикалял нивята. После ме направиха звеновод, след това нормировчик, за малко поработих във "Винпром", докато една заран потропах на вратата на бай Гено Станчев. Той ме взе като началник ТРЗ, после оглавих плановия отдел, направи ме зам.-директор по икономическите въпроси, а като се пенсионира - седнах на стола му. Беше през 1975-а...", връща лентата легендата в старозагорската фабрика.
Днес Моньо Марков се гордее с постигнатото през 17-те години управление: фабриката спечелила първия знак за качество К1. След като комисията се усъмнила, че председателят й нещо удря рамо на старозагорци, той разпоредил да направят анкета във всички големи градове на страната. Анкетьорите се върнали и докладвали, че

стоката на заралии е най-харесваната

Подире му тепали шуменци и столичани. Нищо, че тяхната вода била далеч по-добра, защото е по-мека.
"Ама ние спазвахме технологията от А до Я. Имахме си собствен малцерай в Чирпан, направихме си бутилираща в Сливен, 35 хил. тона пивоварен ечемик преработвахме годишно... Без дори да сложа подписа си под договор, без отворен акредитив в банката успях да доставя от Западна Германия нови машини, защото онези там знаеха, че думата ми на две не става...", разпалва се от спомените  мъжът.
Яд го е само, че наследилите го разпилели музейната сбирка, някъде потънали част от петте златни медала от изложения в чужбина. Е, сега нещо повъзстановили, но не било като по неговото време.
И за продажбата на фабриката се ядосва. Евтино я продали, цената със сигурност била многократно по-висока, но...
Маха с ръка и си припомня как някога влязъл в пререкание с областно партийно величие, което настоявало една технологична линия да бъде свалена от сливенската бутилираща фабрика и да замине за Кърджали. Разменили си тежки думи. Някои предричали, че ще му се наложи да освободи директорския пост, но той устоял.
"Аз съм човек на принципите, не съм научен да лъжа и да мажа. Каквото ми е на сърцето, такова е и на езика ми... Пък щом ставаше въпрос за пивоварната - още повече натисках на своето!", въздиша Моньо Марков. След което додава, че така стоели нещата и в сегашната му битност - на зам.-председател по икономическите въпроси в старозагорското Сдружение на ловците и риболовците.
Признава, че се запалил по лова едва 10-годишен, с чужда пушка отстрелял заек. След време тъстът му поверил личното си оръжие "Оригинал Байер". Защото двамата едновременно гръмнали по яребица и общите сачми направили птицата на пух и перушина.
Смее се на опита да го скарам на ловна тема с предшественика му на директорското място Генчо Станчев-Бирата.
"Гено беше голяма работа. От него съм взел докъм 95-96 на сто от навиците на професионалист - стопански ръководител, но като ловец беше слабичък. Той се е прибирал без улов, а аз съм се чудел къде да закача моя на колана, че нямаше кукички свободни...", с широка усмивка разгръща поредна страница от спомените си Марков.
И признава, че купил първата си собствена пушка, след като гръмнал пред очите на директора заек, било през 1960-а. Тогава Гено Станчев рекъл: "Моньо диван за новата си къща няма да купи, ама пушка - ще!" И тъй станало.
Сега ловува с руска успоредка ижовка, 12-и калибър. Не може да хване сметката на всичко онова, дето е отстрелял през годините, щото не си пази трофеите, нищо, че сред тях имало

рога на сръндак, отличени със златен медал

Случвало му се е да удари три сърни от една пусия за половин час, но не е забравил, че е изпускал заклещен в дърво глиган. Докато се смеел на гледката, животното се дръпнало назад, преметнало се през глава и потънало в шубраките.
Признава, че ловът за него е страст, но не заради убитите животни, а защото се чувствал като новороден след излетите с 6-годишната си бретонка Сиса, която отгледал от 40-дневно пале и я извел за пръв път още петмесечна.
"Ловът е отношение към природата, към животните. За съжаление мнозина го възприемат като безразборно избиване и си служат с разни забранени от закона хитринки и уреди. Затова някои от колегите авджии не ме долюбват, ама аз не съм от хората, дето искат всички да ги харесват...", удря финалния печат на разказа, за да чуе по телефона гласчето на 4-годишната си внучка Александра-Лилия от далечния Лондон, където в момента живее дъщеря му Галина, банкер в тамошния офис на "Дженерал Електрик".


Технологична линия на "Загорка"


Лаборатория "Загорка"