Неистова жажда за любов
/ брой: 134
* Разчертай един план на твоето желание и винаги живей според него в твоята мярка за красота, пише Федерико Гарсия Лорка
* Предизвикателството на един дамски гамбит, казва режисьорът Гаро Ашикян
Да поставяш, изпълнената със страст и желание, с ревност и омраза, но и с неистова жажда за любов, пиеса на Федерико Гарсия Лорка "Домът на Бернарда Алба" наистина е предизвикателство. И то преди всичко предизвикателство интелектуално и театрално, защото, от една страна, творбата на Лорка има богата и успешна сценична история у нас и от друга, защото предполага изострен усет за съвременния адрес на историята за Бернарда Алба и нейните дъщери. В постановката си на сцената на Драматичния театър в Пазарджик режисьорът Гаро Ашикян вижда "Домът на Бернарда Алба" като дамски гамбит, което предполага напрегната игра на жертване на фигури и печелене на преимущество.
Изграден като стройна композиция от добре премислени ходове, подчинени на традицията и обичаите, но и постоянно взривявани отвътре, спектакълът се развива по тънката граница между наситената висока емоция и битовизирания й огледален образ. Страстта и силата, с която Бернарда на Бойка Велкова отстоява своята власт и могъщество в това "женско царство", но и страстта и силата, с които Ангустиас на Ива Огнянова, Магдалена на Детелина Стойчева, Амелия на Мира Янева, Мартирио на Илияна Лазарова и Адела на Мария Миради бранят своята независимост, жаждата, с която искат да поглъщат живота, и пречещият филтър, през който трябва да откриват света, ги кара да бъдат живи, неспокойни, нелицеприятни, отмъстителни, съблазнителни, обичащи, защитаващи правото си на избор. Именно театралното и действено разчитане на това кълбо от емоции и създаването на контрастния му образ в не по-малко силната приземеност на Понсия на Людмила Даскалова и Пруденсия на Диана Добрева изграждат подвижната и многозначна тъкан на спектакъла на Гаро Ашикян.
Несъмнено оригинално и интересно е решението на Бойка Велкова на образа на Бернарда. Нейната Бернарда не е само горда и деспотична майка, но и неочаквано чувствителна, неусетно привлекателна и силно, макар и прикрито, жадуваща любов и свобода. Разчупвайки стереотипа за едноплановостта на тази героиня, Бойка Велкова изгражда един истински драматичен образ, в който едновременно, но и трагично съжителстват контрастни по силата си емоции и цели. Тази Бернарда се стреми да запази преимуществото си, което най-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от неистово отстоявана традиция, а оттам и до неспособност за адекватна защита или атака. И точно в това се състои силата, слабостта и трагедията на Бернарда в изпълнението на Бойка Велкова. Най-голямото достойнство на това представление е актьорският ансамбъл, защото Бойка Велкова, Нели Сиракова, Ива Огнянова, Детелина Стойчева, Мира Янева, Илияна Лазарова, Мария Миради, Людмила Даскалова и Диана Досева пресъздават своите героини с висок усет за "живота на човешкия дух".
Бойка Велкова в ролята на Бернарда Алба
Бойка Велкова, Мария Миради и Людмила Даскалова в сцена от спектакъла
Мария Миради в ролята на Адела