Църквата почита на 7 октомври св. мчци Сергий и Вакх

Св. мъченици Сергий и Вакх били уважавани от императора заради тяхната мъдрост и храброст

Светите мъченици Сергий и Вакх живели през третия век. Били жители на Рим. Имали високо образование. В зрялата си възраст се отличили като първи сановници при двора на император Максимиан, който ги обичал за тяхната мъдрост в съвещанията по големите държавни въпроси и за тяхната храброст в боевете. Този, който е желаел да измоли нещо от императора, се обръщал първо за ходатайството на Сергий и Вакх, известни като хора най-близки на владетеля и почитани от всички. Самите Сергий и Вакх малко ценели своето високо положение пред императорския двор. Те, като християни, мислели само за едно - как да угодят на Бога.
Предприето било жестоко гонение срещу Църквата. Максимиан се опитал да приложи всички средства, които според него са могли да унищожат в душите на християните вярата в истинския Бог. Той се учудил, като узнал, че и неговите любими сановници са християни.
Провеждало се шумно езическо празненство. Императорът се отправил към капището да принесе жертва. Подир него вървели велможите и военачалниците. Максимиан забелязал, че Сергий и Вакх не са дошли. Заповядал да ги доведат в капището и да вземат участие в обреда в чест на боговете. Но те отказали и след това почнали да увещават императора да се обърне към истинския Бог. Пламнал от гняв, Максимиан заповядал да снемат знаците им на високо звание, воинските пояси и пръстени. Императорски служители ги облекли в женски дрехи и почнали да ги развеждат из града за смях на всички. Но Сергий и Вакх счели не за позор, а за слава и чест да търпят хули заради Христовото име.
Максимиан започнал да ги увещава, но те останали твърди във вярата си. Въодушевени от любов и вяра, умъдрени от Пресветия Дух,

Сергий и Вакх изповядали Спасителя като Единороден Син Божи

Императорът заповядал да ги изпратят при един от източните управители на име Антиох, известен със своята жестокост и омраза към християните. Заповядал му, в случай че не успее, да ги накаже със смърт. Антиох се почудил, виждайки доведени при него като подсъдими царските велможи, за които знаел, че имат голяма сила пред императора. Сам той получавал от тях милост. Като узнал за какво са доведени, почнал да ги моли да се отрекат от вярата си. Опитал се да ги заплаши. Но те останали непреклонни.
Антиох заповядал да затворят Сергий в тъмница. За Вакх разпоредил да бъде безпощадно бит, при което той предал душата си на Бога. Християните тайно го погребали в пещера, в която сами се скривали при гонения.
В тъмницата Сергий скърбял за раздялата си със своя приятел Вакх. През нощта Вакх му се явил в светла дреха, със сияещо от небесна радост лице. Възвестил му, че вече е минал към вечния блажен живот. Той го укрепил за предстоящия подвиг. Сергий почнал радостно да очаква смъртта. На другия ден пак го подложили на нечовешки мъчения. И най-после бил осъден на смърт. Чул глас от Небето, който го викал при Господа, и радостно навел глава под меча на палача.